|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
паническо разстройство
|
|
Автор |
sandelina (непознат
) |
Публикувано | 17.10.07 22:52 |
|
от доста време страдам от него,хората които го преживяват знаят най-добре за какво става дума.сега съм на хапчета и съм малко по-добре,но се питам какво ли ще е като ги спра.досега съм ги пила няколко пъти,като ги спра всичко е ок и само след 3-4 месеца на главата ми се стоварва такава паник атака че не е за приказка.
| |
|
Няколко пневмокатарзиса и ще забравиш за атаките.
| |
|
и съответно не е въпрос за контрапродуктивност от гледна точка на бизнес, можеш ли да кажеш ПО-КОНКРЕТНИ неща за :"Същност на дихателната техника rebirthing (начин на изпълнение, продължителност). " (това го прекопирах от сайта)
| |
|
Ще изчезне в мига, в който научиш граматиката.
| |
|
И аз си задавам постоянно същия въпрос като sandelina-до кога?Аз съм с паническо разтройство от 3 години и в момента съм на медикаменти.Честно казано ме е страх да ги спра,за да не се проявят същите ужасни симптоми.С лекарствата съм добре, но докога?Не ми достига смелост да опитам/толкова са болезнени спомените/.Как точно се спират,може би по схема?
| |
|
Някога съм се интересувал от ребърдинг, но без да съм "доктор от сайта" - тая реплика съм наясно за какво ти служи, но си е за твоя сметка ;-) - ще кажа няколко думи в съпоставителен план. Макар че явно би могъл да си прекопираш даденото описание.
Значи самата дума "ребърдинг" подсказва целите на тоя тип дишане. Означава "повторно раждане" - re-birth-ing. И доколкото раждането е нещо лично, то и ребърдингът е много личностно ориентиран – с него се разрешават линчностни проблеми, там са забранени трансперсоналните преживявания, излизащи извън рамките на Аз-а. Целите се ограничава до опит да се достигнат първичните травми на раждането, да се преработят изцелително по времето на сеанса от участващите, така че човек да получи усещане за прераждане или ново раждане. Тая цел предопределя и начина на дишане в ребърдинга - без паузи и задържане, повърхностно, като при бебетата. И единствено през носа. Може да си го прави всеки в продължение на 15-ина минути дневно, има си своите достойнства.
Разширяването на значението и целите до безкрайност, за които говорят някои от пропагандторите на ребърдинга в последно време, четяйки книгите на Гроф, не могат да са възможни, защото за ребърдинга няма психологически разработена концепция за съществуването на човека и за неговата психология, на която да се стъпи. Няма ги и съответните методи в контекста на дишането, чрез които да се осъществяват по-разностранни цели, свързани със задачите, които си поставя трансперсоналната психология - пневмокатарзисът е неин метод. При ребърдинга липсва теоретичен подход, създателят му не е нито психолог, нито лекар, а човек на изкуството, дишането там е по-скоро new age дишане, макар че, както казах, си има и своите достойнства. Но разширяването до безкрайност на целите и обсега на въздействие вече буди съмнения. Защото всеки метод, какъвто и да е той, си има своите ограничения. Пневмокатарзисът също.
Различното, поне на прима виста, при пневмокатарзиса чисто практически е, че тук става дума за много по-голям контрол над дишането, то е много по-дълбоко, търпи вариации - с оглед на поза, участие на нос, уста, на тялото и пр. Тук участва дейно и музиката с целебен ефект, различен тип осветления, подходящи за различни емоционални състояния, сеансите са доста по-продължителни. Освен това има изведена цяла концепция, за това какво може да се очаква, какво се случва и какво да се прави в определените случаи. Какви да бъдат взаимоотношенията терапевт-клиент, как се осъществява интеракцията, когато е необходима, каква е връзката „ситер – холонавт”, /подкрепящ – пътуващ/ и как се разгръща тя по време на сеанса. Сключват се и съответни договори между терапевт и участници.
Особено в областта на психопатологията /психичните разстройства/, са много добре разработени наблюдения и изводи за това как реагират хората с различни разстройства и какъв тип намеса - масажи, придържане, натиск, подкрепа прекратяване и пр. - се налагат при различните случаи. Работи се страшно много с тялото на клиента - и това води началото от наблюденията на Райх. Има и допълнителен, вече вербален анализ в група, в който се използват елементи и на арт терапията, за психотерапевтични цели, пневмокатарзисът е много по-подходящ, а аз съм преди всичко психотерапевт. :-))) Освен това трасперсоналната психология, чийто метод е холотропното дишане /пневмокатарзис/, вече дава възможности за много по-обширни познания чрез тоя метод, той променя структурата на самите възприятия, чрез което при добра предварителна подготовка се отива много отвъд личното. Въпросът е да имаш яснота за какви цели може да ти послужи натрупаният опит от сеансите, с което пак опираме до теоретичните обосновки. Една голяма част от участниците търсят и нов тип самопознания, както и преживявания, простиращи се много извън биографичния слой на съществуването ни. По време на сеанс не се работи конкретно личностен проблем...
В общ план холотропната терапия е начин да се проверят концепциите на трансепрсоналната психология чрез собствени преживявания, тя е и дълбоко познавателна.
Значи толкова за разликите и приликите, сега две думи за хипервентилацията, тъй като при ребърдинг-а тя е много по-малка. Един от основните ефекти на пневмокатарзиса се дължи на нея, всъщност тя е позната и при "сидха йога" и в "кундалини йога". Самата дума "бастрика" при йогите означава "хипервентилация". Тя е средство да се разколебаят психичните защити, което да позволи на клиента да премине отвъд ежедневното си съществуване. Когато се контролира от специалист, не е опаснаРедактирано от Hoвaroдин на 20.10.07 12:51.
| |
|
И все пак това не е ли малко опасничко - сиреч да има нежелани отрицателни ефекти?
| |
|
Не, когато ссеансът е контролиран от специалист. Има си цялостна програма за подготовка на холотропни терапевти - първите два модула вече минаха във Варна през лятото, допреди седмица се проведе и трети в Москва, участваха 18 българи.
| |
|
Здравейте , ако сериозно сте решили да се справите с паническото си разтройство може да ми пишете на лични .Работилх при един от най -добрите специалисти в лечението на страхови разтройства .
| |
|
Как да се свържа с вас?
| |
|
пиши ми на socrat@abv.bg
| |
|
Уважаеми, които критикувате граматическите ми познания!
Искам да ви кажа, че това е клуб "Психоанализа и психотерапия". Тук не е СУ, нали? Знам, че има препинателни знаци и главни букви, но не мисля, че в клуб като този това не е от значение.Тук хората поне според мен влизат, за да прочетат нещо за болестта си, да се поинтересуват от евентуално някакъв начин за предоляване на кризите и т.н. И не на последно място, както виждате познанията ми по български език са на добро ниво и винаги са били такива. Съжялавам, че разочаровах тези, които се заяждат и не виждат по-далеч от носа!!!
| |
|
Не го знам какъв е този д-р, а още по-интересно ми е защо сте решели, че аз съм той...
| |
|
Много бих се радвала да осъществим контакт. Иска ми се ПР да остане в миналото и да живея пълноценно без хапчета.
| |
|
Аз съм така от 11 години.В самото начало не съм и предполагала, че става въпрос за ПР. Получавала съм си ПА и тогава, но това го осъзнах няколко години по-късно. Много пъти съм пила какво ли не/всякакви антидепресанти/, на след спирането/задължително по схема/ и отнемането им от организма се започва от начало.Досега винаги съм ги приемала по 6 месеца, сега по съвет на моя д-р ще ги пия до февруари догодина/т.е.цяла година ще ги приемам/.Много се страхувам обаче като дойде момента на пълното отнемане да не ми се стовари нова атака с пълна сила.
| |
|
Аз мисля, че не трябва да мислиш за това. Трябва да си казваш "Като ги спра всичко ще бъде наред. Аз ще бъда един пълноценен и здрав човек, всичко негативно ще остане в миналото", а не "страх ме е ! отново ще се разболея и пр."
Разбираш ли, негативните мисли и прекомерният страх може да водят до нова атака на ПР. Ти да си го предизвикваш сама със страха от него. Ако няма причина да се върне, няма да се върне! Всичко е в съзнанието ти!
"Би било добре да се събудим преди да умрем"
| |
|
sandelina, не бива да мислиш, че цял живот ще си на лекарства. Към тях се създава и чисто психическа зависимост - само мисълта, че ако ги спреш ще ти стане зле може да предизвика паническа атака. Спирането е постепенно, като периода между приемите се увеличава плавно. Но ти тряба да поработиш над себе си. Потърси информация за "автогенен тренинг". Човек има в себе си достатъчно ресурси да се справи, трябва само да ги потърси.
| |
|
а ти като я научи граматиката, да не би да стана по-умен/а? май не си. повечко се съобразявай с хората, не си в гората.
| |
|
Наясно съм до болка за какво говориш. При мен беше в извратената комбинация с агорафобия.Стигнала бях до там, че не излизах от къщи с месеци... Искам да ти кажа, че за всичкият този ужас си има причина и лекарствата няма да я открият, нито да я преодолеят. И в този смисъл ти не си зависима от тях. Допускам, че сега се чувстваш по-добре, не защото "лекарствата го правят", а защото откриваш в тях сигурност, опора дори приятел. Само че не те ,а ти си отговорна за начина , по който се чувстваш. И аз не съм преодоляла напълно своите причини, но се старая. в моя случай, за да овладея страха реших да се сприятеля с него, да го чуя, да го разбера. А всъщност това, което най-много ми помогна и продължава да ме подкрепя е една книга-"Излекувай живота си" на Луиз Хей.Тя спаси моя дано да помогне и на теб. Не се отказвай. Можеш да го пребориш.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|