пиши ми на socrat@abv.bg

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уважаеми, които критикувате граматическите ми познания!
Искам да ви кажа, че това е клуб "Психоанализа и психотерапия". Тук не е СУ, нали? Знам, че има препинателни знаци и главни букви, но не мисля, че в клуб като този това не е от значение.Тук хората поне според мен влизат, за да прочетат нещо за болестта си, да се поинтересуват от евентуално някакъв начин за предоляване на кризите и т.н. И не на последно място, както виждате познанията ми по български език са на добро ниво и винаги са били такива. Съжялавам, че разочаровах тези, които се заяждат и не виждат по-далеч от носа!!!

Не го знам какъв е този д-р, а още по-интересно ми е защо сте решели, че аз съм той...

Много бих се радвала да осъществим контакт. Иска ми се ПР да остане в миналото и да живея пълноценно без хапчета.

Аз съм така от 11 години.В самото начало не съм и предполагала, че става въпрос за ПР. Получавала съм си ПА и тогава, но това го осъзнах няколко години по-късно. Много пъти съм пила какво ли не/всякакви антидепресанти/, на след спирането/задължително по схема/ и отнемането им от организма се започва от начало.Досега винаги съм ги приемала по 6 месеца, сега по съвет на моя д-р ще ги пия до февруари догодина/т.е.цяла година ще ги приемам/.Много се страхувам обаче като дойде момента на пълното отнемане да не ми се стовари нова атака с пълна сила.

Аз мисля, че не трябва да мислиш за това. Трябва да си казваш "Като ги спра всичко ще бъде наред. Аз ще бъда един пълноценен и здрав човек, всичко негативно ще остане в миналото", а не "страх ме е ! отново ще се разболея и пр."
Разбираш ли, негативните мисли и прекомерният страх може да водят до нова атака на ПР. Ти да си го предизвикваш сама със страха от него. Ако няма причина да се върне, няма да се върне! Всичко е в съзнанието ти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

sandelina, не бива да мислиш, че цял живот ще си на лекарства. Към тях се създава и чисто психическа зависимост - само мисълта, че ако ги спреш ще ти стане зле може да предизвика паническа атака. Спирането е постепенно, като периода между приемите се увеличава плавно. Но ти тряба да поработиш над себе си. Потърси информация за "автогенен тренинг". Човек има в себе си достатъчно ресурси да се справи, трябва само да ги потърси.

а ти като я научи граматиката, да не би да стана по-умен/а? май не си. повечко се съобразявай с хората, не си в гората.

Наясно съм до болка за какво говориш. При мен беше в извратената комбинация с агорафобия.Стигнала бях до там, че не излизах от къщи с месеци... Искам да ти кажа, че за всичкият този ужас си има причина и лекарствата няма да я открият, нито да я преодолеят. И в този смисъл ти не си зависима от тях. Допускам, че сега се чувстваш по-добре, не защото "лекарствата го правят", а защото откриваш в тях сигурност, опора дори приятел. Само че не те ,а ти си отговорна за начина , по който се чувстваш. И аз не съм преодоляла напълно своите причини, но се старая. в моя случай, за да овладея страха реших да се сприятеля с него, да го чуя, да го разбера. А всъщност това, което най-много ми помогна и продължава да ме подкрепя е една книга-"Излекувай живота си" на Луиз Хей.Тя спаси моя дано да помогне и на теб. Не се отказвай. Можеш да го пребориш.