Здравейте,
Поради ред обствоятелства (те не са толкова важни) нямам възможност в момента да се консултирам със специалист, а имам проблем.
Всъщност моя партньор има проблем и аз искам да му помогна да се справи с прекомерната си нервност. Прави ми впечатление, че тази
нервност в повечето случаи е насочена към най-близките му хора - аз, родителите му... Може би единствено към по-малката си сестра такава
не провява.
В какво всъщност се изразява тази нервност: случва се някакво събитие, което отключва тази реакция (някой му засича пътя с колата,
сервитьорката се забавя с поръчката) и в следващия момент ако ти кажеш нещо, направиш нещо си "го отнасяш". "Отнасянето" в повечето случаи
се изразява в грозни изрази и обвинения от типа (знаеш, че като съм ядосан не трябва да правиш така и пр. )
В общи линии случки такива има безброй, общото обаче е, че винаги другият е виновен. Просто той е подразнил, той е направил забележка ... и пр.
Пр.:
Опитва се да паркира автомобила и не успява да го направи 5 минути, аз търпеливо чакам отвън. Излизайки от колата той излиза и започва да ме
обвинява, че аз съм го гледала еди-как си и той заради това се притеснил и пр.
Мога да приложа множество примери в подкрепа на моите наблюдения.
Моля Ви, помогнете ми. Обичам този човек и искам да бъда с него... но просто понякога не успявам да се сдържа и аз избухвам.
Тогава обикновено става страшно...
Помогнете ми!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

просто вие с вшето дажание на теб и неговите родители тихо примиренчиско сте му дали да разбере че може да се даржи с вас по този нчин. Както е казано ние учим хората как да се даржат с нас единия начин при следващото му избуххване да го викнеш на страна и да му дадеш да развере че това поведение и отношение кам теб не е премливо и ако не вазприеме просто си сабери багажа и се махни от него зашщото утре може и да те одари

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Възможно е в действителност родителите му да са имали нещо примиренческо в поведението си, но аз не.... По принцип имам изострено чувство за справедливост и когато някой ме обвини в нещо ми е трудно да не отреагирам...
Бих искала още да споделя, че никога не ми е посягал (в началото много се страхувах, че ще го направи)...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нЯма начин да му помогнеш
по скоро и Ти ще попаднеш Там в Ямата
Наложи си да не се срещащ със него за определен период време
Нека да те търси той- и когато е раздразнителен вече от настоятелните ти поводи ,не му казвай дори и да избухва защо не искаш да си се срещате .
Ако стане благ не се предавай това е кулминацията,но и не се издавай че искаш да го оперираш от избухливоста -А му откажи на Часа !
ако не избухне пак - Успех , по нататък той сам ще се е променил .
Но ако те нагруби-сериозно се замисли !
Ако искаш да промениш някой , не му давай много време а му вземи малко от времето за да се замисли сам за това