Здравейте, много се надявам сред четящите да има специалисти, които да ми отговорят, защото смятам, че въпроса е наистина сериозен, а пък и аз съм доста уплашена и шокирана и смятам, че всеки окончателен, но некомпетентен отговор не би ми бил от полза.
Преди около 5 дни, след като приятеля ми се уплаши много силно загуби разсъдъка си за около 10 мин. Приличаше досущ на болен от синдрома на Даун. Стана абсолютно неадекватен, физиономията му се изкриви, очите му се обърнаха, тялото му се гърчеше, защото явно мозъка му не контролираше нищо. Започна първо да повтаря някакви нечленоразделни срички, отваряйки много широко и гърчейки си устата. Назовавх го, успокоявах го, прегръщах го, потупвах го леко с дланите си по лицето, но той не усещаще нищо и не се свестяваше. Изобщо не знаех какво да направя, беше посреднощ, нямаше хора и понеже преди това почти бяхме ститнали до нас започнах с адски мъки да се опитвам да го заведа вкъщи. Налагаше се почти да го нося на ръце. Тялото му се беше изкривило, лицето му нагърчено, ръцете му стърчаха в невероятна поза. Почнаха да му текат лиги, изплези език, наведе се надолу и имаше повръщателен рефлекс, макар да не повърна. Скоро успях да го накарам най-после да ме погледне, тази картина никога няма да я забравя, всичко ми се обръща в момента, докато пиша за това. Поледа му беше празен, като на зомби. После почна вече да се освестява и да плаче, прибрахме се някак си. След като се наспахме почнах деликатно да го разпитвам, понеже не вярвах, че нещо си спомня от случката от миналата нощ. Наистина не помнеше нищо, дори не се е досещал, че нещо му се губи, макар да се бяхме придвижвали през това време и да е трябвало да забележи, че доста път му се губи. Каза, че помнел как се изплашил и плачел. Причината за това всъщност бях аз. Обиди ме страшно много по-рано същата вечер и аз тръгнах за към нас, той ме последва, но аз бях толкова афектирала, че през цялото време го игнорирах, той се уплаши, че е изгубил любовта ми и полудя. Сега аз съм стесирана от всичко това, не се чувствам хч добре, не мога да спя, в шок съм и нямам желание за нищо.
Искам само да разбера какво е преживял той. Това нещо се е случвало в страшно по-лек вариант преди 4 години пак по подобна причина. Но беше за няколко секунди - отново загуби връзка с реалността и почна да повтаря едно и също нещо. Попринцип винаги е бил доста лабилен, но това са единствените случаи, когато е губил разсъдъка си. Следващите дни не го отделях от очи, уплаших се, че завинага ще се разболее, засега е съвсем наред. Но се наложи да се разделим за неясен период от време (най-малко месец), понеже е в чужбина. Той е доста интелигентно момче, креативен, работи и така нататък. Единственото, което дори може и да си самовнушавам тези дни бе доста разсеян и изглеждаше много преуморен. Сега август непременно ще го заведа някъде сред природа, и двамата имахме тежка и стресова година и имаме много голяма нужда от това. Но кажете ми - какво е това, опасно ли е, може ли да оставе трайни следа, да почне да се повтаря, да прерасне в нещо по-голямо, коета да отключи и изобщо дали това е начлота на едно сериозно заболяване? Засега не искам все още да ходим на специалист (пък и няма как в следващия месец) и затова ви питам. Малко се притеснявам, че сега не сме заедно и не го наблюдавам, не знам, не спирам да мисля за това.
Много ще съм ви благодарна ако ми отговорите!!!

Нормално е при стрес да се стигне до такива последствия. Спомням си преди време, когато земята се разлюля, детето на една от съседките ни си глътна езика. Тя смело и самоуверено се справи с тази ситуация, а в следващия момент заприлича на болна, със същите симптоми като на вашия приятел. Твърде силно е да Ви кажа, че Ви давам съвет, но е добре да поукротите емоциите и двамата. В периоди на натоварване, мозъкът се нуждае от почивка, а не от допълнителни възбудители (в емоционален план). Понякога в двойките, независимо от възрастта, се налага да се оставят на течението и да живеят на момента. Това е временно състояние. Ако се обичате, както подразбирам от споделеното, ще усетите кога отново навлизате в по-бурен емоционален живот и ще му се радвате и двамата!

Успех и стискам палци да съм права...

Редактирано от My Eye на 19.06.07 12:56.

Трябва невролог да се произнесе, да се направи преценка дали става дума за нещо, което евентуално би имало по-изразена и по-определена биологична основа, или повече за "психогенни истории" от хистеричен тип!??

99 процента си е една хистерична реакция .ако беше за първи път можеше д а се мисли евентуално и за други неща ,но щом преди 4 години го е получил и чак сега се повтаря ....просто няма друго неврологично заболяване което толкова години ще си трае , а ще се появява и само след психотравма С две думи здрав е

Здравейте, благодаря ви за мненията!
Аз четох малко за хистеричния припадък и установих, че все пак по времето му болният е в съзнание (ако не греша), а това противоречи изцяло със случая, който писах. В "Хомеопатия" ми отговориха, че това е епилептичен припадък: http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=homeopatia&Number=1947471627&page=0&view=collapsed&sb=5&vc=1 , за което също така не съм сигурна, след като посъбрах информация и сравних симптомите.
Благодаря отново!

Здравей ,
виждал съм десетки хистерични и епилептични припадъци .Какво говори против епилепсията
1 Припадъка преди 4 г - епито е прогресивно заболяване и e невъзможно интервала да бъде толкова голям ,би трябвало припадъците да са доста повече
2 Тук имаш психологична провокация ,а там не
3При епито човек пада и има клонично- тонични гърчове и често с напикаване и прехапване на езика
Много хубав гърч има във филма Полет над кукувиче гнездо – когато му правят електро шок , по същество той е епилептичен Изтегли си филма и го виж. I pri хистрерията съзнанието понякога е много много замъглено .Във всеки случай има ЕЕГ ,то доказва има ли промени в мозъка .Но лично за мен човека си е здрав.

Абе, това са едни такива много общи прикази.
Аз като лекар не смея да изкажа предположение само въз основа на описанието - да отидат на невролог, за да се изключи органична причина, защото съм виждала даже и епилепсия при дете, което просто го болеше коремчето всеки ден, без гърчове, без абсанси, но ЕЕГ-то показа находка. Та, мисълта ми е, че не се знае и особено в неврологията е доста рисковано да се поставят или отхвърлят диагнози само по анамнеза.
Моята препоръка е - първо на невролог. Ей така, за всеки случай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще ме извиниш, защото не зная какъв лекар си, но понякога част от твоите колеги се обучават върху пациентите си...Сигурна съм, че си добронамерен/а, но в неврологичните диагнози следва да се намесва първо психолог. Ако няма някакви физиологични проблеми човекът, да си трае и да си почива, казвам аз.

Ако няма някакви физиологични проблеми човекът

А как ще се разбере има ли, няма ли, ако не си направи изследвания?
Гърчовете са нещо толкова трудно за класификация, там няма логика от сорта "не изглежда като гърч, значи не е".
И все пак, някакъв проблем очевидно има.
Като е нормално ЕЕГ-то, тогава на психолог.

Разбира се, неврологът трябва да се подбере много внимателно.
За съжаление си права в това, което казваш за моите колеги - понякога.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите