Здравейте! Обръщам се с молба за помощ и съвет и ще съм много благодарна на всеки, който откликне.. проблемът е следният. Дъщеря ми е на 5 години, скоро ще стане на 6. от малка е малко по-различна, малко по-особен характерр, като си науми нещо е мнго трудно да я разубедиш. С непознати привиква трудно, не е от тези импулсивни деца, които търчат навсякъде. Много е наблюдателна, обича да рисува много, доста разсъждава, ужасно е честолюбива и не понася някой да й се присмива, когато познава децата лудува, говори много, пее. Лошото е, че още като беше съвсем мъничка, на около 3-4 трудно играеше с други деца навън. Ако има друго дете на пързалката, искаше да се махнем. Излизахме всеки ден с една майка и детето й , но така и не играха пълноценно. Пуснах я на ясла, свикна доста трудно, разболя се сериозно и я спрях за известно време. После се преместихме от Пловдив в София и тръгна направо на градина. Говорих с педагожката в яслата, тя каза, че и сина й бил такъв, че няма проблем, характер и така..В София обаче - същото...Госпожата казва, че не играе, обикновено стои до нея и е някак пасивна. Казвах им да я поощряват някак, все нещо има като начин, да става, да участва, но ми казаха, че не се получавало, че може би било период, че ще го израсте, ще мине...В същото време тя с познати деца играе активно, весела е, всичко е наред, но с непознати и особенио в институции се затваря съвсем. ДРуго, което си мисля, като причина е, че в София живяхме доста затворено и излизахме много по-малко , отколкото в Пловдив. След две години в София, подготвихме нещата за чужбина и в момента живеем в канада, от около 3 месеца и повече. Ситуацията в училище/предучилищна/ е същата. Учителките казват, че не участва в игрите, ако някой не я хване за ръка и не я заведе, не отива сама да играе. не се защитава, ако някой я закача, сякаш се вцепенява, не знам...Ужасно съм притеснена! най-лошото е, че не пие вода и не ходи до тоалетна, докато е там. В началото беше само за по няколко часа, но вече я оставяме повече и това е голям проблем. Имахме среща с учителките, с психолог и преводач и тогава психоложката каза, че може би това е социална фобия, но че тя не можа да поставя диагнози категорично и че е добре да се обърнем към някаква клиника за деца тук. Говорихме какво може да се направи и за водата и за сближаване с децата също. не знам какви ще са резултатите, но много се притеснявам. Вече е топло и днес като ми каза, че не е пила цял ден вода, не знам какво ми стана. Слагам и шише, учителката й напомня, ама ако не й каже, май не пие...Объркана съм и се чувствам безпомощна. Искам да й помогна и не знам как да го направя. нещата много се объркаха и с преместването ни тук, защото вече не знам кое откъде идва...Но поне тук ми харесва това, че обръщат сериозно внимание на проблемите. СЕга излизаме с едно българско семейство и с детето си играят добре, защото вече свикнаха, но в началото винаги има един момент, в който е доста резервирана. Това, коетпо ще правим сега с учителката е да осигурим контакти с децата от училище у нас, да се сближи с тях повече, а също и когато мога ходя в училище следобед, докато са в парка. Но все още всичко е само в началото...Това, което много ме притеснява че, че предстои нова промяна за лятото. Когато училищата са затворени, децата са на други места тук - детски лагери, пак като училище, но само си играят, пак ги взимаш по същото време...и ритъма е сходен. Следващата учебна година ще бъде в клас само с емигранти, което мисля, че ще е по-добре за нея, но пак ще е ново. Вече не знам какво да мисля. Ако някой е имал сходен проблем,..не може да си представи колко ще ми помогне с някакво виждане по въпроса...

Здравей,
Имам двама сина ,които са вече големи- на 14 и 15 години. По-малкият се държеше така, както описваш . Но аз не го приемам като проблем. Бях винаги близо до него. Тъй като трудно установяваше контакт с деца, аз го запознавах с тях. На детските площадки се включвах в игрите, за да не се чувства самотен и подтиснат. В дет.градина учителките не си направиха труда да го приобщят към групата , не потърсиха подход . Отписах го. Спомням си с мъка едно тържество за 8 март в 1 клас. Всички деца казаха по едно стихче, само той не можа да се престраши...По-късно в училище се оказа ,че трудно възприема учебния материал, не може да задържа вниманието си за дълго време. Останах си да работя вкъщи , за да му помагам в уроците .

Като си спомням всичко това, си давам сметка че напразно съм се притеснявала за много неща.
Искам да ти кажа: Радвай се на детето си. Приеми го такова ,каквото е. Най важното според мен е да бъдеш винаги до нея и заедно да преминете през тези проблеми. Според мен детето ти е напълно здраво. Ако тръгнеш по психиатри, по- лошо ще стане. Ще му лепнат някаква диагноза , но реално на теб това какво ти помага!?

Мисля че мнението на Вида е изключително коректно, прочети го внимателно.
Аз също мисля , че не бива да вмъкваме всички хора в една рамка и всичко извън нея да е болест. Най - вероятно е това което ти ни описваш за дъщеричката ти като заболяване, да се окаже по- късно причина за нейното духовно израстване. Историята познава много такива случаи.
Би хте посъветвал на нещо нестандартно заедно с всичко онова което вършиш в обикновения живот.
Отиди с детето в черква. Запали три свещички, помоли се от душа/майките го можете/ за здравето на детето, за помощ и подкрепа от духовния свят. Всъщност духовния свят не е вън от нас, той е и наш свят.
Стойте в черквата докато изгорят свещичките.
Ако можеш направи пита и я раздай за здраве, ако не можеш пита, раздай нещо купено от магазин, сладки някакви.
Отговора за теб ще дойде сам при теб, повярвай ми.
Мога научно да ти обясня при този ритуал какви сили се включват да работят за теб и детето ти, мога да ти опиша и как точно се случва това, мога да ти опиша и на какви закони се подчиняват тези действия и как влияят и в трите свята, и колко много сме зависими от тях, НО това не ти е нужно да го знаеш, просто не е нужно сега при теб.
Твоят "проблем" е да се справиш с детето. Детето няма проблеми, "проблема" е при теб и ненапразно ти е поставен по такъв сложен и болезен начин за теб.
Ти ще успееш... и ще бъдеш щастлива, повярвай ми.
Желая ви успех.

Че кой друг, ако не ние!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

според мен детето сегa е мaлко и не мисля че ще е добре дa го водиш нa психиятър. кaкто е нaписaлa Видa и обръщaй повече внимaние(игрaй си с нея). но все пaк нaблюдaвaй поведението и . кaто дете бях същaтa , родителите ми обръщaхa внимaние, но аз не искaх дa игрaя нaвън, сaмо с много много познaти. е не искaм дa те плaшa , но в пубертетa понеже момичетaтa сa много емоционaлни товa се задълбочи , в нaчaлото го отдaвaхме нa хaрaктер, но в един момент когaто вече бях нa 20 години отидох нa психиятър и се окaза социaлнa фобия. вече от 2 години се лекувaм и мисля че нещaтa сa овлaдяни. съветът ми е дa не я водиш още от сегa по доктори(може повече дa се стресирa), изчакaй дa поотрaсне. когaто вече стaне нa 15-16 години и е пaк тaкa тогaвa я заведи. що се отнaся до ходенето до тоaлетнa и aз бях тaкa(колкото и смешно дa звучи мaйкa ми носеше гърнето с мен) после обaче го израстнaх. просто ние трудно свиквaме с новите нещa и промените, неизвестното ни плaши. за товa и е трудно дa в нaчaлото дa си игрaе с непознaти децa. за мен детскaтa грaдинa си беше мъчение-не ми беше интересно. не ме влечеше и товa е . просто ще трябвa много търпение от твоя стрaнa, защото предполaгaм тя е по-затворенa. но спокойно нещaтa не сa сериозни и могaт дa се опрaвят.

o4akvai vsi4ko ot vsi4ki daje i ot sebe si

Различна ли? Всяко дете, всеки човек е уникален, но ако й подавате сигнали, че е различна още от много малка, това ще се закодира в съзнанието й и тя ще се възприема като такава най-често в негативния смисъл. Хубаво е да се поощряват различията, индивидуалността, но дори това може да създаде предпоставки за изолация, отчужденост от другите. Защо просто не гледате на нея като на човек със своите си особености, характер, като на личност. Най-хубаво е възрастните да се отнасят към децата като към равни и същевременно да се грижат за тях, т.е. да, неприятно е да ти се присмиват, на всеки му е неприятно. Ако продължавате въпреки изразеното й несъгласие, то
така ще я свикнете да играе ролята на неразбрания, на унижения, на подтиснатия и отхвърления - да се смееш на едно дете може да го травмира за цял живот и да не може да бъде на 100% себе си точно защото ще се страхува да не му се присмеят. Това означава трудности при изразяване на чувствата и разбира се оттук непълноценно общуване.

Нищо не казвате за баща й и тяхната връзка.

Пътуванията, смяната на местоживеенето и средата е силен стрес за всеки, особено за едно малко дете, което преди да съумее да опознае една среда, тя бива заменена с друга. Така тя всъщност не е имала особен шанс да се отпусне (което явно й изисква повече време, но това е въпрос до индивидуалност, не до псих. проблем). Хубаво е наблизо да имате съседи с деца на и около нейната възраст, да се събират големи групички, с които да играе, а ако няма, то тогава да я водите в определено време всеки ден на определена площадка за игра или парк, където да се уговорите с други майки и бащи кога и те водят децата си - така ще се създаде режим, т.е. някаква сигурност и ще може да се отпусне с времето.

Чували ли сте за екстровертен и интровертен тип? Това, че обича да рисува, да наблюдава говори, че се опитва да осъзнава нещата и това е много хубаво

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря на всички за мненията!!!
Искам само да уточня, че аз наистина възприемам дъщеря си такава, каквато е и харесвам различното в нея, но все пак наистина си мисля, че това, което учителките ми подават , не е за подценяване. Най-малкото защото , тя си е контактна, иска да играе с другите деца. не е точно този тип характер, който е затворен и обича много усамотението и т.н. Още не познавам добре това общество и на мен също ми се видя прекалено това с клиниката... За мен тя се развива нормално, за което съдя от това, че спи спокойно и рисунките й са винаги в оранжево, червено, светли, красиви, със сърца и т.н., няма тъмни и тревожни неща. Напоследък обаче все повече не иска да ходи на училище, а в началото някак по-нормално го възприемаше. Аз за себе си бях много по-спокойна, преди те да ми разкажат какво става в училище. Вярвам, че с нещаата, които учителките предложиха и с това, че се опитвам да я срещам с колкото може повече деца, ще имаме успех, поне някакъв. Но от друга страна, разбирам тяхната тревога, защото колкото и да казвате - характер и т.н., не е нормално детето да е съвсем пасивно, да не си отваря чантата с обяда, да не проявява никаква инициатива, да не се защитава изобщо, да не се отпуска да прави каквото иска, защото тя обожава да рисува, но там не го прави, не го правеше и в България. Все си мисля, че сега е момента да й се помогне. Още повече , че най-малкото , ако не пие вода и не ходи до тоалетна, това ще доведе и до здравословни проблеми. Обяснила съм й много пъти защо трябва да пие вода и аз и баща й. Сега мисля пак да опитаме с наградите, ако е пила достатъчно вода през деня, ако е направила нещо - да рисува и т.н. да получава нещо хубаво като сигнал от нас- нещо материално или да гледа ново филмче, да идем някъде на по-специално и интересно място. Аз самата видях резултат от тези случайни срещи навън с деца от класа й. тя беше много щастлива, че сме играли и т.н...беше много щастлива също , че ще каним децата от класа вкъщи. Мисля, че това ще има ефект, но психоложката се изказа, че ако е социална фобия, трудно ще си иде само..На мен все пак предложенията на учителката й и тази от занималнята ми се видяха много по-смислени. Психоложката предложи да си донесе любима играчка в училище, за да предизвика вниманието на другите, но детето веднага отказа, защото май всички деца се страхуват, че там ще им вземат играчката. Другото беше да й оставям в чантата малки неща от мен- нещо написано, малки изненади, щом й липсвам толкова много..Само времето ще покаже наистина. Знам, че и аз трябва да се отдръпна от нея, колкото мога..Благодаря ви за съветите. ПОмагате ми да търся пътя..

Аз наистина съм на мнение, че е още малка и не е имала достатъчно време да свикне със средата. И на мен 1ви клас ми е малко мъгла, особено в началото. А като започне да има приятелки, ще ходят заедно до тоалетната и ще се научи. Това, че се радва, когато играе с други деца и не предпочита да се занимава сама е много показателно. Сигурно просто е по-срамежлива. Достатъчно е вие да я запознавате с деца, да й говорите за тях, а още по-добре е да й кажете: "Ето го Коуди(примерно), иди да се запознаете и да си поиграете", така и сама ще се научи да установява първи контакт. Тя тепърва се учи, човек не е роден, за да е център на компанията или нещо такова - той сам си избира своя път и място в групата, което най-ще му приляга. А и тези чести смени на местоживеенето няма как да не окажат своето дестабилизиращо влияние. Щом сега сте се установили, вижте как ще се развият нещата близките 6-9 месеца. А това, че ще е догодина пак с нов клас - можете ли предварително да проучите децата, родителите, да се запознаете с тях, да ги поканите на гости и така тя ще попадне в среда от познати?
Може да й разказвате приказки за приятели, които си играят, помагат си - примерно за "Мечо Пух" или някакви измислени - за зайчета Пухчо и Пухка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от a|iaS на 17.06.07 20:32.

Alijas,
naistina blagodarq!!!!!!!!!

Здравей.

Ние сме три сестри. Аз (най-голямата) и най-малката сме доста общителни и разговорливи, весели, приказливи. А средната е доста затворена, сега е на 19 и има само 2-3-ма човека, с които се вижда. Не обича да излиза извън квартала, да ходи на непознати места, да стои сред много хора, да говори с непознати, да я питаме какво прави...

Може би не трябва да я насилвате да се включва в много колективни занимания. Казваш, че обича да рисува и да пее. Защо не я запишеш на уроци или курсове по рисуване или музика? Хората с артистични наклонности често са по-странни или по-затворени. Може пък да намери начин да изявява себе си чрез изкуството и това да я удовлетворява повече от игрите в детската градина.

И аз чакам ангелите

Здравейте мила _coeur_!Като четях постинга Ви,имах чувството,че аз съм го писала преди няколко години.С малкия ми син положението беше абсолютно същото.Сега е на 10 години и вече гледам на нещата по-оптимистично.Записах го на танци,когато беше на 6г.И до ден днешен,като влезе в залата,става друго дете,очичките му светват.Очаква следващата тренировка с нетърпение.С децата от клуба комуникира без проблем.Със съучениците си все така общува малко,но не можем да сме харесвани и да харесваме всички,нали?Все още е разконцентриран,трудно се съсредоточава в уроците си,но не е ли това присъщо за хората на изкуството?Взела съм му учителка,с която подготвят уроците за училище(аз нямам нерви

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите