|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 РАВНОВЕСИЕ
|
|
| Автор |
jiveesht ((индивид)) |
| Публикувано | 19.03.07 13:30 |
|
|
Здравейте, на всички!
Иска ми се да разбера какво е това РАВНОВЕСИЕ – в природата, в живота, в любовта, ако щете…
Как го разбирате, как го постигате….
Били ли сте и от двете страни на „везните’ ?
Ето ви нещо за начало :
РАВНОВЕСИЕ
За да е ведра вашата усмивка,
Все някой трябва да поеме
Дела ви от плача.
За да забиете в зенита мачти,
Все някой трябва да е котва,
Спусната до дъното.
За да сте лястовици упоени
С прегръдка в сънното гнездо,
Все някой трябва нощем
Да се окуми сам на голия си клон –
Безсънна, саможива кукумявка,
Да мисли и да зъзне срещу вятъра,
Проскубана, разкъсана, разединена –
Зарад сцеплението между вас.
За да се изкатерите на припек,
В усойната клисура трябва
Все някой щур да ви крепи,
Изопнал нерви,
Усукани в алпийски възел, -
Над пропастта,
Над хаоса,
Над себе си.
Все някой….
| |
|
|
|
Здравей, много хубава тема... актуална ми е и на мен в момента.
Ще отговоря простичко "Всяко нещо за сметка на друго!" на това изречение се основава равновесието и в природата, и в живота и в любовта. И ако днес си от едната страна на везните, утре ще си от другата. Просто Вселената е щедра и ни дава възможност да изпитаме Всичко.
| |
|
|
|
Здравейте и от мен!
Чета от доста време, но все не успявах да се регистрирам. Ето сега съм тук.
Темата ми е интересна.
Мисля, че равновесието е много важно, за да се постигне хармонията в природата, в живота, в любовта.
Ако то липсва в природата, тя страда. Ако липсва в живота-няма хармонични отношения между човеците и се получават конфликти.
Конфликти има и в любовта, ако двамата не успеят да балансират чувства, стремежи, светоусещания и мечти.
И аз съм се оказвала от двете страни на 'везната', но...слава богу досега съм се 'измъквала' суха от водата. Човек трябва да живее с реалностите, с това което има, за да е в душевна хармония със себе си!
А иначе илюзиите, химерите са понякога жестоки, могат да те изпепелят, ако се 'разсеяш'...
Стремежът към някаква цел заслепява душата[blue
Демокрит
| |
|
|
|
Благодаря ти, mistycworld. Хубаво е, че имаме възможността да изпитаме и двете страни на "равновесието". Но как по-скоро се преминава през ситуацията на 'неволна плячка', без да загубиш част от красивото си 'оперение'?
| |
|
|
|
Хей, jane_to, ти си истински галеник на съдбата, бе. И как става така хем през водата, хем сух.
Добре, "...да живееш с това което имаш, с реалностите", но пък без доза илюзия, не става ли малко скучно.
И без малко шантавизъм не се ли обезцветява животеца ни и без това достатъчно сив?
| |
|
|
|
Ей, че труден въпрос зададе!
Хайде да ти кажа за ежедневните контакти.
Някога, в детските си години силно се възмущавах от "лицемерието" на възрастните. Примерно защо са любезни с някого, когото не харесват. Защо не му изстрелят в лицето всичко, което мислят и чувстват и да са истински?
Работата е там, че не можем да бъдем винаги така директни, иначе ще си "издерем очите" с околните, ще ги нагрубим, обидим и така ще изпъдим всички от обкръжението си... ще си образуваме един хубавичък вакуум и после ще се чудим как ли е станало и ще недоумяваме защо.
Някога преживях и бунта срещу правилата, като не можех отначало да правя разлика между пълната анархия и свободата, при това доста драматично.
В общи линии ако някой бяга от мен или реагира остро на мои действия съм "сгазила лука", значи на момента трябва "да свиря отбой", а не да подклаждам конфликта. "Захапвам" си езика доколкото мога и гледам да го ползвам в краен случай.
Май решението е да можеш да скачаш достатъчно бързо от едното плато на везната на другото, така че да останат изравнени.
Редактирано от Kaлинa~ на 20.03.07 20:00.
| |
|
|
|
Не знам какво точно имаш предвид и над каква ситуация разсъждаваш, но от глобална гледна точка твоето "оперение" няма никакво значение защото не можеш да изгубиш нещо което нямаш и ти е нужно. Нали точно в това се състои "равновесието" - катаклизмите в природата отнасят излишното, болното и ненужното и оцелява само най-здравото и ценното, катаклизмите в живота на всеки от нас също помитат де що има като чувства, емоции, ценности но след това остава всичко необходимо и животът продължава, същото се случва и с любовта и с връзките ни. Всяка криза, конфликт, катаклизъм отнася нещо ненужно и остава само онова което е важно за нас. Всяко неравновесие означава, че нещо или е в излишък или в недостиг и че нещо се случва за да се изравнят. Така е и с човешкото тяло, когато сме болни сме в неравновесие и тялото ни алармира за това. Аз не се стремя да постигам равновесие, то така или иначе се случва... Просто така е устроен света.
| |
|
|
|
Всичко, което вършим, е изключително важно. Всяка наша постъпка се вписва в нас и в околните. Да осъзнаеш себе си е съвършенство. Изисква се преди всичко равновесие и свързаност. Вътрешно разпокъсаният човек е несъзнателен автомат. Човек може да престане да бъде машина, но за целта трябва да се познава. Това изисква продължителен труд, затова пък откритието е прекрасно.
Целта на всеки човек е да намери равновесието. Когато е налице равновесието взаимодействието между тялото и душата е съвършено балансирано. Емоциите не са толкова силни и не пораждата смущения. Необходимо е да се отстранят душевните затормозявания, каквито са комплексите, чувствата за малоценност, безпокойството, агресивността и т. н.
| |
|
|
|
...оцелява само най-здравото и ценното...много интересно...,
говориш така, сякаш нашата "роля" - отношение към света, нагласи/материални или духовни/, труд , усилия вложени в нещо, нямат никакво значение
ами ето един прост пример...
в една цветна или зеленчукова градина /да речем/...оцеляват най-добре плевелите..., те са най-жизнени и устойчиви..., ние някои познаваме, но други - не, борбата с тях е непрестанна...и все пак те винаги "оцеляват"...това ли е "важното" за нас?!
не разбрах кое е "най-важно" за нас....
| |
|
|
|
Чак пък 'галеник'.. Явно не съм била много ясна, за което се извинявам.
Аз горе долу като теб доскоро действах, но живота учи, поднася ситуации, които ако не се вземат пред вид и насериозно, рискуваш да загубиш 'равновесие' и Трябва да се промениш.
Няма нищо постоянно - нито в природата, нито в живота, нито в любовта....
Е, не може винаги човек да успява във всичко;
Стараем се – това е факт. Всеки полага усилия за нещо си, според силите си… но дали успява? Мисля, че и той самия почти не разбира, поне не винаги.
Сигурно понякога се получава. 
:)
Стремежът към някаква цел заслепява душата[blue
Демокрит
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
