|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 In a Reverie
|
|
| Автор |
Cтpaннa () |
| Публикувано | 27.02.07 12:36 |
|
|
Явно е невъзможно някой да "избяга" за постоянно.
Логичните причини които съществуват се подреждат по начин, който води до завръщането на местата където сме били. Понякога тази необходимост се облича в чувство на "носталгия". В други случаи - отмъщение ни води към познатите точки в материалния свят където е имало събитие в което сме участвали. Има и поводи, които ги дават хора които сме познавали, ... те не го съзнават, поне не винаги... Но участието им е факт, дори и неосъзнат.
Докато пиша, ме докосна онова чувство, че пак се завърнах в клуба за Взаимопомощ :-)
Харесва ми тук, в тази част на виртуалното пространство.
А многократно ми се случва да установя че помощта като идея и реализация в голяма част от случаите се оказва, в полза на някой друг - а не в моя - по-точно ползата за някой друг е в моя вреда - определено.
Това е нелогично нали? Нелогично и неправилно. Ужасна комбинация! Робуваме на механизмите които са по-силни от нас. От която и гледна точка да го обърна е факт, който определя неблагоприятни последици в битието ми.
Ако се сетя за старата максима "човешко е да се греши" ще намеря частично успокоение.
Явно има какво да си кажа, с някой/някои тук. Имам желание, но стигам до невъзможност. Получава ли се така и при вас?
Така да се забърквам в собствените си виждания и чувства че ако ей ся, някой срещу мен ми каже "хей, какво ще правиш довечера, искаш ли да се видим ... на по едно питие"? ще го гледам като че ли трябва да отида....на Луната - то и това вече е
възможно - така че трябва да се успокоя "няма невъзможни неща"! :-)
Чувала съм понятието "двоен стандарт" на живот. Някой ще бъде ли така добър да ми обясни както точно се влага в него. И защо ми е останало чувството че е нещо, което не е добро за хората?
Когато бях малка и се чудех по проблема "каква искам да стана като порастна" ,... може и да се посмеете за моя сметка тук...
- исках да стана "необикновена".
Навярно съм го искала твърде много, повече отколкото съм можела да понеса, или пък "ме е чул дяволът" и е решил да ми натрие нослето, защото обикновеното в реалния ми живот в момента е в летална доза, в смисъл смъртоносна за устрема ми да бъда щастлива!
Остров "Свикнах" се оказва натипод на Атлантида.
Наличните герои, археолози, туристи, търсачи на силни усещания и приключения, любители на екстремните спортове, продуценти на касови филми, дори и отчаяни принцове на бели коне, които търсят любимите си - не могат да се преборят с обикновеното за да се развихри живот на острова.
А мен ... като че ли дори никой не ме търси ...
| |
|
Тема
|
 Re: In a Reverie
[re: Cтpaннa]
|
|
| Автор |
CъH (дрямка) |
| Публикувано | 27.02.07 23:55 |
|
|
...бях ти написала един много дълъг отговор/абзац по абзац ти отговарях/..., но като стигнах до..."остров "Свикнах" се оказа антипод на Атлантида"....се сепнах.....всъщност...помислих си, че тази мисъл и мен ме спохожда често, но не с тъгата, която ми се стори, че теб те е споходила...защото не го чувствам така
...опиши ми твоя остров "Свикнах", моля
....аз също го имам, но на моя вулканичната обвивка става все по - твърда, а вътре кипи живот...и то доста различен и забавен от този навън...и когато аз преценя и смятам за безопасно, пропускам на него и "герои, археолози, туристи, търсачи на силни усещания и приключения, любители на екстремните спортове, продуценти на касови филми, дори и отчаяни принцове на бели коне, които търсят любимите си"....и тогава става още по-интересно...
Редактирано от CъH на 28.02.07 00:01.
| |
|
|
|
Може да се избяга само трябва да не обръщаш внимание на старите неща...
В отговор на:
че ако ей ся, някой срещу мен ми каже "хей, какво ще правиш довечера, искаш ли да се видим ... на по едно питие"? ще го гледам като че ли трябва да отида....на Луната
ами то зависи кой те кани има хоравсе едно им дължиш нещо
абе ти постоянно "растеш"
| |
|
Тема
|
 Здрасти !
[re: Cтpaннa]
|
|
| Автор |
nbb (весела) |
| Публикувано | 28.02.07 08:25 |
|
|
Добре се завърнала !
А аз май никога не съм си тръгвала от този клуб, вече не си и задавам въпроса защо ме тегли насам.
Двойния стандарт го остави. Хората около мене, които го прилагат, не изглеждат щастливи. Явно не е за всеки лъжата.
А ти търсиш ли се ?
| |
|
Тема
|
Re: In a Reverie
[re: Cтpaннa]
|
|
| Автор |
ПЪTниk ( експресен) |
| Публикувано | 28.02.07 18:47 |
|
|
Поздрави на всички
[url=http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=psanaliz&Number=1946772824]Забелязвате ли как понякога използваме думата "странно"?
"Сънувах странен сън", или "това е много странно", "..той е странна птица.."
Думата "странно" е последната стража, последния пазител на света на думите. Тя не описва нищо, неспособна е, неможе и да подскаже нищо. Защото се намира на границата. Границата между света в рамката и там, навън, навън в тъмното, обширното, непознатото, страшното. Там, където обитава Силата. Някога, също толкова отдавна, толкова отдавна, че сякаш не е било никога, някога сме живели там, били сме част от тази дива стихия. Можем да се завърнем, можем да поизскривим малко решетката и да надникнем. Трудно е, понякога страшно, понякога самотно, но ние сме част от това.
[/url]Редактирано от ПЪTниk на 28.02.07 18:51.
| |
|
Тема
|
Re: In a Reverie
[re: ПЪTниk]
|
|
| Автор |
CъH (дрямка) |
| Публикувано | 01.03.07 01:15 |
|
|
Поздрави и на теб , ПЪТник..., радвам се, че те виждам
Честита Баба Марта!
...на всички в този клуб пожелавам, да сте здрави,...и повече усмивки и пролетно настроение!
| |
|
|
|
Честита {}
Say Somethin
| |
|
Тема
|
остров "Свикнах"
[re: CъH]
|
|
| Автор |
Cтpaннa () |
| Публикувано | 01.03.07 10:31 |
|
|
Привет, СъН
Много ме измъчи тази ... задачка. Написах, квото се получи, още вчера но, толкова много противопоставяне – не можах да го удържа. Ще вмъкна част от това което остана.... Явно не съм си получила хонорарът,
в края на краищата – поне равновесието да можеше да успокои .... положението.
Питаш ме за Остров "Свикнах" ... в краски, които ме принуждават да стоя неподвижно и да пускам по някое облаче тъга около себе си. с цел - да се усетя че съм аз , все пак.
Ами, това е онази част от реално-нереалното ми съществуване, в която имат запазена територия: грозното, пошлото, мизерията, деформираното до неузнавамост човешко поведение под натиска на нечовешки условия. озверялата непоносимост, която хората, които срещам наоколо демонстрират. Тази част от съществуването ни, с която не искам да се свиква. Ужасявам се всеки път когато ме връхлети усещането че се намирам там и съм свикнала с тия неща. :-(
или че съм част от тях, от това ежедневие. и утре това може да продължи, и аз да се окажа отново в обкръжение или среда, които ми налагат да се държа като идиот, с цел да си изпълня служебните задължения или семейните отговорности ... защото това е най-важно в този живот !!! И така ... отново, до следващият път когато спиралата от неприятности се завърти, и надвисне над главата ми.
Капанът е щракнал - защото няма как да се измъкна.
Рядко, но се ядосвам на това публично, дори псувам на глас - искам да покажа на всички че не са длъжни да бъдат такива ! не са длъжни да свикват, и да оставят неприятностите да са по-силни от тях!
Ето тва е кофти изглеждащата част на Острова...:-)
И силата на моето недоволство трансформирана отчасти в състояния, ... отчасти в действия, правещи промяната забележима..
Идва ми наум еретичната мисъл, че тук на тия територии, взаимопомощта влошава положението още повече...
И се чудя по коя скала да се опитам да пресметна „ползата” и „вредата” от това което сме правили – заедно и поотделно
И колко пъти съм оставяла „недоброжелателите” да тържествуват и да намират своите пътища
А аз съм се отстранявала в моята си част от Вселената, където кротичко да изчакам .... следващото действие.
Попадала ли си в такива положения? След като излезеш от там следва ...................................................................................................
(каквото и да означава това)
чие лице би искала да видиш най-напред, или какъв аромат, да подушиш.... ?
за да се завърнеш към себе си
другата част на острова, ... ти започна да я осветяваш ...
| |
|
|
|
даа... може пък наистина да има нещо което да дължим.
| |
|
Тема
|
Re: Здрасти !
[re: nbb]
|
|
| Автор |
Cтpaннa () |
| Публикувано | 01.03.07 10:53 |
|
|
Благодаря
Бих го оставила "двойния стандарт", но лъжата е била част от света дълго време. а и много хора, включително и аз са се опитвали да я превърнат в нещо полезно- щом не иска да си ходи сама - да върши някаква полезна работа...
истина/лъжа ли е "двойния стандарт" ?
моята житейска философия на тази тема е обикновен/необикновен живот
и отговор на въпроса ти - да търся се... кога обикновена, кога необикновена
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
