|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 In a Reverie
|
|
| Автор |
Cтpaннa () |
| Публикувано | 27.02.07 12:36 |
|
|
Явно е невъзможно някой да "избяга" за постоянно.
Логичните причини които съществуват се подреждат по начин, който води до завръщането на местата където сме били. Понякога тази необходимост се облича в чувство на "носталгия". В други случаи - отмъщение ни води към познатите точки в материалния свят където е имало събитие в което сме участвали. Има и поводи, които ги дават хора които сме познавали, ... те не го съзнават, поне не винаги... Но участието им е факт, дори и неосъзнат.
Докато пиша, ме докосна онова чувство, че пак се завърнах в клуба за Взаимопомощ :-)
Харесва ми тук, в тази част на виртуалното пространство.
А многократно ми се случва да установя че помощта като идея и реализация в голяма част от случаите се оказва, в полза на някой друг - а не в моя - по-точно ползата за някой друг е в моя вреда - определено.
Това е нелогично нали? Нелогично и неправилно. Ужасна комбинация! Робуваме на механизмите които са по-силни от нас. От която и гледна точка да го обърна е факт, който определя неблагоприятни последици в битието ми.
Ако се сетя за старата максима "човешко е да се греши" ще намеря частично успокоение.
Явно има какво да си кажа, с някой/някои тук. Имам желание, но стигам до невъзможност. Получава ли се така и при вас?
Така да се забърквам в собствените си виждания и чувства че ако ей ся, някой срещу мен ми каже "хей, какво ще правиш довечера, искаш ли да се видим ... на по едно питие"? ще го гледам като че ли трябва да отида....на Луната - то и това вече е
възможно - така че трябва да се успокоя "няма невъзможни неща"! :-)
Чувала съм понятието "двоен стандарт" на живот. Някой ще бъде ли така добър да ми обясни както точно се влага в него. И защо ми е останало чувството че е нещо, което не е добро за хората?
Когато бях малка и се чудех по проблема "каква искам да стана като порастна" ,... може и да се посмеете за моя сметка тук...
- исках да стана "необикновена".
Навярно съм го искала твърде много, повече отколкото съм можела да понеса, или пък "ме е чул дяволът" и е решил да ми натрие нослето, защото обикновеното в реалния ми живот в момента е в летална доза, в смисъл смъртоносна за устрема ми да бъда щастлива!
Остров "Свикнах" се оказва натипод на Атлантида.
Наличните герои, археолози, туристи, търсачи на силни усещания и приключения, любители на екстремните спортове, продуценти на касови филми, дори и отчаяни принцове на бели коне, които търсят любимите си - не могат да се преборят с обикновеното за да се развихри живот на острова.
А мен ... като че ли дори никой не ме търси ...
| |
|
Тема
|
 Re: In a Reverie
[re: Cтpaннa]
|
|
| Автор |
CъH (дрямка) |
| Публикувано | 27.02.07 23:55 |
|
|
...бях ти написала един много дълъг отговор/абзац по абзац ти отговарях/..., но като стигнах до..."остров "Свикнах" се оказа антипод на Атлантида"....се сепнах.....всъщност...помислих си, че тази мисъл и мен ме спохожда често, но не с тъгата, която ми се стори, че теб те е споходила...защото не го чувствам така
...опиши ми твоя остров "Свикнах", моля
....аз също го имам, но на моя вулканичната обвивка става все по - твърда, а вътре кипи живот...и то доста различен и забавен от този навън...и когато аз преценя и смятам за безопасно, пропускам на него и "герои, археолози, туристи, търсачи на силни усещания и приключения, любители на екстремните спортове, продуценти на касови филми, дори и отчаяни принцове на бели коне, които търсят любимите си"....и тогава става още по-интересно...
Редактирано от CъH на 28.02.07 00:01.
| |
|
|
|
Може да се избяга само трябва да не обръщаш внимание на старите неща...
В отговор на:
че ако ей ся, някой срещу мен ми каже "хей, какво ще правиш довечера, искаш ли да се видим ... на по едно питие"? ще го гледам като че ли трябва да отида....на Луната
ами то зависи кой те кани има хоравсе едно им дължиш нещо
абе ти постоянно "растеш"
| |
|
Тема
|
 Здрасти !
[re: Cтpaннa]
|
|
| Автор |
nbb (весела) |
| Публикувано | 28.02.07 08:25 |
|
|
Добре се завърнала !
А аз май никога не съм си тръгвала от този клуб, вече не си и задавам въпроса защо ме тегли насам.
Двойния стандарт го остави. Хората около мене, които го прилагат, не изглеждат щастливи. Явно не е за всеки лъжата.
А ти търсиш ли се ?
| |
|
Тема
|
Re: In a Reverie
[re: Cтpaннa]
|
|
| Автор |
ПЪTниk ( експресен) |
| Публикувано | 28.02.07 18:47 |
|
|
Поздрави на всички
[url=http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=psanaliz&Number=1946772824]Забелязвате ли как понякога използваме думата "странно"?
"Сънувах странен сън", или "това е много странно", "..той е странна птица.."
Думата "странно" е последната стража, последния пазител на света на думите. Тя не описва нищо, неспособна е, неможе и да подскаже нищо. Защото се намира на границата. Границата между света в рамката и там, навън, навън в тъмното, обширното, непознатото, страшното. Там, където обитава Силата. Някога, също толкова отдавна, толкова отдавна, че сякаш не е било никога, някога сме живели там, били сме част от тази дива стихия. Можем да се завърнем, можем да поизскривим малко решетката и да надникнем. Трудно е, понякога страшно, понякога самотно, но ние сме част от това.
[/url]Редактирано от ПЪTниk на 28.02.07 18:51.
| |
|
Тема
|
Re: In a Reverie
[re: ПЪTниk]
|
|
| Автор |
CъH (дрямка) |
| Публикувано | 01.03.07 01:15 |
|
|
Поздрави и на теб , ПЪТник..., радвам се, че те виждам
Честита Баба Марта!
...на всички в този клуб пожелавам, да сте здрави,...и повече усмивки и пролетно настроение!
| |
|
|
|
Честита {}
Say Somethin
| |
|
Тема
|
остров "Свикнах"
[re: CъH]
|
|
| Автор |
Cтpaннa () |
| Публикувано | 01.03.07 10:31 |
|
|
Привет, СъН
Много ме измъчи тази ... задачка. Написах, квото се получи, още вчера но, толкова много противопоставяне – не можах да го удържа. Ще вмъкна част от това което остана.... Явно не съм си получила хонорарът,
в края на краищата – поне равновесието да можеше да успокои .... положението.
Питаш ме за Остров "Свикнах" ... в краски, които ме принуждават да стоя неподвижно и да пускам по някое облаче тъга около себе си. с цел - да се усетя че съм аз , все пак.
Ами, това е онази част от реално-нереалното ми съществуване, в която имат запазена територия: грозното, пошлото, мизерията, деформираното до неузнавамост човешко поведение под натиска на нечовешки условия. озверялата непоносимост, която хората, които срещам наоколо демонстрират. Тази част от съществуването ни, с която не искам да се свиква. Ужасявам се всеки път когато ме връхлети усещането че се намирам там и съм свикнала с тия неща. :-(
или че съм част от тях, от това ежедневие. и утре това може да продължи, и аз да се окажа отново в обкръжение или среда, които ми налагат да се държа като идиот, с цел да си изпълня служебните задължения или семейните отговорности ... защото това е най-важно в този живот !!! И така ... отново, до следващият път когато спиралата от неприятности се завърти, и надвисне над главата ми.
Капанът е щракнал - защото няма как да се измъкна.
Рядко, но се ядосвам на това публично, дори псувам на глас - искам да покажа на всички че не са длъжни да бъдат такива ! не са длъжни да свикват, и да оставят неприятностите да са по-силни от тях!
Ето тва е кофти изглеждащата част на Острова...:-)
И силата на моето недоволство трансформирана отчасти в състояния, ... отчасти в действия, правещи промяната забележима..
Идва ми наум еретичната мисъл, че тук на тия територии, взаимопомощта влошава положението още повече...
И се чудя по коя скала да се опитам да пресметна „ползата” и „вредата” от това което сме правили – заедно и поотделно
И колко пъти съм оставяла „недоброжелателите” да тържествуват и да намират своите пътища
А аз съм се отстранявала в моята си част от Вселената, където кротичко да изчакам .... следващото действие.
Попадала ли си в такива положения? След като излезеш от там следва ...................................................................................................
(каквото и да означава това)
чие лице би искала да видиш най-напред, или какъв аромат, да подушиш.... ?
за да се завърнеш към себе си
другата част на острова, ... ти започна да я осветяваш ...
| |
|
|
|
даа... може пък наистина да има нещо което да дължим.
| |
|
Тема
|
Re: Здрасти !
[re: nbb]
|
|
| Автор |
Cтpaннa () |
| Публикувано | 01.03.07 10:53 |
|
|
Благодаря
Бих го оставила "двойния стандарт", но лъжата е била част от света дълго време. а и много хора, включително и аз са се опитвали да я превърнат в нещо полезно- щом не иска да си ходи сама - да върши някаква полезна работа...
истина/лъжа ли е "двойния стандарт" ?
моята житейска философия на тази тема е обикновен/необикновен живот
и отговор на въпроса ти - да търся се... кога обикновена, кога необикновена
| |
|
|
|
топло...топло...
макар че, натам.... по правило би трябвало да става студено
| |
|
Тема
|
Зависи
[re: Cтpaннa]
|
|
| Автор |
nbb (весела) |
| Публикувано | 01.03.07 13:01 |
|
|
явно - според мене е лъжа, за някои може да е истина.
Много обичам да питам. Сега докато те четях ми хрумна следния въпрос - защо държиш да си необикновена и в какво се изразява твоята странност ?
| |
|
Тема
|
Re: In a Reverie
[re: CъH]
|
|
| Автор |
ПЪTниk ( експресен) |
| Публикувано | 01.03.07 17:36 |
|
|
Честита Баба Марта
Приятна ми е срещата.
Виждам че добре се чувстваш.
Каквото ни желаеш да ти се върне двойно.
Никой не знае, освен позналите, а те и не искат да знаят.
| |
|
Тема
|
Re: In a Reverie
[re: Cтpaннa]
|
|
| Автор |
ПЪTниk ( експресен) |
| Публикувано | 01.03.07 17:38 |
|
|
Нали заради това давам линк, заради топлото.
Това че има хора около теб сигурно ли е, да не би да е някаква игра. взаимопомощтам такова......това таам, че един помагал на друг , ама не било правилно или пък друг бил такъв онакъв ...къде видя тези неща....това чела ли си го вече: Имаше един дух, който познаваше себе си като светлина.Тои беше нов дух и естествено беше нетърпелив да има изживявания. "Аз съм светлина", казваше той, "Аз съм светлина". Но цялото знание и непрекъснато повтаряне на този факт не можеше да изживяването да бъдеш светлина. А в света, в който този дух се беше появил, нямаше нищо друго освен светлина. Всеки дух бе величествен, всеки дух бе възвишен и всеки грееше с блясъка на великолепната Ми светлина. И така нашият млад дух беше като свещица в слънцето. Намирайки се в средата на най-величествената светлина, от която той бе част, духът не можеше нито да види, нито да изпита себе си, като Този, Който Той Е Наистина.
Случи се така, че духът копнееше да познае светлина. И копнежът му беше толкова голям, че един ден му казах "Знаеш ли Малкия ,какво трябва да направиш, за да задоволиш копнежа си?" "Какво. Боже?Какво? Бих направил каквото и да било!" отвърна духът." Трябва да призовеш върху себе си мрака". "А какво е мракът, Боже?" попита малкият дух. "Онова, което ти не си", му отговорих и той Ме разбра.
Духът така и стори. Откъсна се от Всичкото, отивайки даже в друг свят. В този друг свят, духът имаше силата да призове в изживяванията си всякакви видове мрак, което и направи.
Но от средата на мрака духът проплака:" Татко, Татко,защо ме изостави?" Точно както и вие в най черните си времена. Ала аз никога не съм ви оставял и съм бил до вас винаги да ви напомням Кои Сте.
Затова бъдете светлина сред мрака и не го проклинайте . И не забравяте Кои Сте в мига, в който сте заобиколени от онова което не сте.
И знайте, че каквото направите по време на най-голямото си изпитание, може да бъде най-големият ви триумф. Защото преживяването, което сътворявате е изявление за това Кои Сте и Кои Искате Да Бъдете.
Никой не знае, освен позналите, а те и не искат да знаят. Редактирано от ПЪTниk на 01.03.07 17:45.
| |
|
Тема
|
Re: остров "Свикнах"
[re: Cтpaннa]
|
|
| Автор |
Kpъr (ентусиаст) |
| Публикувано | 02.03.07 01:42 |
|
|
на тези територии (е възможно) да се влошава положението не заради присъствие тук/или отсъствие/, нито от наличие или не на помощ,
а заради факта че "висейки" тук човек се надява да не бъде припознат като жертва, вместо това се оказва че е :
а) страничен наблюдател
б) талисман
в) "нещо друго"
--
Искам да кажа че присъствието тук е един вид обещание към себе си че не би поискал никога помощ от никого. А защо ни е необходимо това, ако е така?
| |
|
Тема
|
Re: остров "Свикнах"
[re: Cтpaннa]
|
|
| Автор |
CъH (дрямка) |
| Публикувано | 04.03.07 12:41 |
|
|
...всичко, всичко, което си написала ми е до болка /буква, запетая/ познато...и като чувства и като мисли
да, попадала съм и попадам доста често в това положение, но и все по лесно излизам от него/въпрос на тренинг/
..."колективния сън"/сама си го разграничила с Italic/ ме повлича във водовъртежа си защото няма друг начин..., "така трябва" ...според всички, на които той е удобен и създава "сигурност", а те са много...
...след много усилия се научих да НЕ приемам лично техния сън, да не се чувствам длъжна да го споделям и участвам в него...
мислиш ли , че недоброжелателите тържествуват?...в какво се изразява тяхното "тържество"?...те са умрели от страх, повярвай ми... всичко, което правят, дори и най-великото им тържество е израз обезумяващия страх да не "изчезнат", да не 'изчезне" техния свят...и това ме кара да им съчувствам дълбоко и искрено за напрежението и нещастието, в което живеят...защото те имат какво да губят...
...изграждат се от различни парчета/винаги като цигански колиби съм си ги представяла/ - "възпитание", "образование", "мироглед", "социален статус", "образи за пред..." и камари още други парчетии.., скрепяват ги паянтово с предразсъдъци, условности, демагогия, двойни стандарти..., интериора е създаден от "пластмасотии" и "прахосъбирачи"/така наричам предметите, които са абсолютно ненужни и дори незабелязвани, но стоят някъде "там" и събират прах/ - подобия на любов, радост, разбиране, съчувствие...
та това аз наблюдавам с интерес и любопитство отстрани,
...понякога, когато ме поканят/или въвлекат/ влизам и в някоя от тези "къщурки" и ако собственика е в гостоприемно настроение и ми позволи, се чувствам добре и уютно и разбирам, че той има своето право да живее както на него му харесва...и тогава с лекота се справям със задълженията и идиотщините, за които говориш...
...там е работата обаче, че на него не винаги му харесва собствения му "уют".., защото е сънувал някога, че има нещо по-истинско и по-красиво...и то е навън.., но го е страх да излезе, страх го е да не се "изгуби", да не изгуби света, който си е построил...и си кара така.., е аз пък не се чувствам отговорна и в правото си да убеждавам някого или да го карам да излиза навън след като толкова го е страх да не загуби нещо...
а има и такива, които дори и това не могат да усетят, и все неудовлетворени от нещо или някой си ходят...
та..., не всички хора са такива.., света просто не е само такъв...и аз винаги мога да изляза от затворените пространства...и всеки, който срещна извън този свят, всяка дума, която чуя или прочета, всеки аромат, който усетя, всеки цвят, който видя ме изпълва с възторг...
...извинявай , че се забавих толкова с отговора..., може би вече "не е момента" за теб..., но аз съм се научила и с очакването да не се обвързвам, моментите да изчаквам с търпение...и да се радвам, че ги има...
...какво ни кара да пишем...тук или там...и да споделяме?... както ти направи...и още се чудиш дали има полза или вреда...
...няма "правилно" - "неправилно", "полза" - "вреда"...това е от нечий друг "сън"
...за себе си ти знаеш, кое е правилно и какво те прави щастлива и не го пропускай...
Редактирано от CъH на 04.03.07 12:44.
| |
|
Тема
|
Re: Зависи, да.
[re: nbb]
|
|
| Автор |
Cтpaннa () |
| Публикувано | 05.03.07 10:58 |
|
|
"обикновено" според моето виждане, е ... подобно по действие и необходимост от усилия с "несъвършено". Вземе ли връх, т.е. стане ли повече от необикновеното - причинява неприятни ефекти. Това всъщност изказано с думи.
Ако хванеш състоянията
"обикновено"
и
"необикновено"
можеш да си направиш някой и друг експеримент и да видиш как ше се почувстваш
Та въпросът ти някак се припокрива отчасти с въпросът който се задава понякога ..."Защо искаш да си съвършена" ?
***
теоретичната постановка изискваше да напиша това по-горе :-)
и аз да те попитам КАК едно малко момиченце... разбира причините да своите действия? и как реализира това което е решило да направи
едно време, като малка, имах специални приятели, играехме игри... много обичахме да играем на "оракул"
около един огън
та помня, около този огън гледахме в бъдещето
може би там съм видяла, заплахата от обикновеното, което ще се развива така, че ще асимилира и ще променя до неузнавамост другите състояния, които не са като ... него
| |
|
Тема
|
Re: остров на съкровищата
[re: CъH]
|
|
| Автор |
Cтpaннa () |
| Публикувано | 05.03.07 11:24 |
|
|
Всъщност отговорът ти е точно "на место". Ако не попадна на момента, намери състоянието.
Твоите "неща" винаги са точни ... което предизвиква моето искрено възхищение. всеки път!
Мерси, надявам се ако имаш нужда от помощ - да мога да направя благоприятно включване и намеса
Не в "колективния сън", нито в нeчий друг сън
a в реалностите където ... няма "правилно" - "неправилно", "полза" - "вреда"... и т.н...
или там където всяко нещо подарява конкретното си значение на тия които го искат
| |
|
Тема
|
Re: остров на съкровищата
[re: Cтpaннa]
|
|
| Автор |
CъH (дрямка) |
| Публикувано | 05.03.07 12:34 |
|
|
...благодаря ти...не знам дали ще продължим да си говорим.., но беше радост за мен
...знаеш ли колко ме развесели с това "Твоите "неща" винаги са точни"
...ако съм си давала зор и съм правила статистика ще ти покажа, колко малко хора мислят като теб...и с право, защото аз не се вписвам в техния сън /бързам да подчертая , че не съм търсила този ефект и не го търся, напротив, до скоро много ми тежеше неразбирането.../,
...но пък се надявам, че съм безобидна за тях...и ако не ги интересувам това ми дава шанса и да не ме нападат много, защото не представялявам никаква заплаха...
и все пак са ме нападали, спорили са с мен....знаеш ли защо?...не за да ме изкарат неправа/какво значение има кой прав, кой крив - за мен няма/..., а защото знаят, че съм права и това им причинява болка...иначе за какво биха употребявали усилия и време...
представяш ли си за тези хора какъв ужас е това да си знаем истинските мисли и чувства?...страховете и агресията...и вината породена от тях..., привнесената /изработена специално от скъпи или евтини материали/ и превърната в маска самооценка..., срама от това да признаят това, което са им казали, че е "срамно" или това, което иска душата ни..., оковите на предразсъдъците и лицемерието...всичко ще се "вижда"...
...прав е икуфелия дъртак Фройд..., при някой хора това ще прилича на филм на ужасите..., готика, но не в романтичния И и доближаваш до Бога вид, а хорор
...правило ли ти е впечатление, че все повече "модата" се ориентира към това хората да заприличват на пластмасови..., на мен това ми е неприятно и по тази причина не гледам телевизия..., имам усещането , че ако разглобя един такъв човек вътре няма да има нищо/гледай , моля те "Малката Мис Слънчице"/..., за това си ходя по улиците и се опитвам да забелязвам истинското , което е останало у хората, това което ги прави живи...
...ние все пак първо с чувствата си опознаваме света..., и сигурно за това винаги най-много в/у тях се е "работило"..., и манипулативните техники са съсредоточени в/у тях..., там е работата обаче, че вече популярните дефиниции, които се опитват да ми дават за чувства при мен не работят..., останало е само + и - : любов и страх...със страха успешно се справям/просто не го усещам/..., в ежедневната си роля също..., все пак трябва да си изиграем пиеската достатчъно отговорно и с таланта, който ни е даден, нали?....нищо, че някои капацитети ;-) може да ме освиркват...все ще се намери и друг , на който да му хареса...
...е къде ме отвя сега вятъра?!
...ама на така, пишеше ми се, споделяше ми се ...и споделих
| |
|
|
|
Това за "младия дух" не съм го чела, поне не в такъв вариант
По-скоро мога да кажа какво съм направила аз в подобна ситуация, но вероятно няма да ти е интересно да го чуеш...Ще те разсее, или ще се окаже в противоречие с твоите принципи, да установяваш контакт с всичко - от последната тревичка, до първата птичка
исках да пусна хиперлинк, в отговор на твоя линк - не успях въпреки опитите и старанието.
и трето - ще пробвам така:
| |
|
Тема
|
Благодаря
[re: Cтpaннa]
|
|
| Автор |
nbb (весела) |
| Публикувано | 05.03.07 16:19 |
|
|
за отговора.
Нещо не схващам какво точно ме питаш и затова не мога да ти отговоря. Съжалявам.
| |
|
Тема
|
Re: остров "Свикнах"
[re: Kpъr]
|
|
| Автор |
Cтpaннa () |
| Публикувано | 05.03.07 16:23 |
|
|
"А защо ни е необходимо това, ако е така?"
защото застъпил здраво някоя от позициите, които си споменал (страшно е да се помисли, ако все пак се окажеш в положението на жертва) си решил да поемаш ударите причинени от:
хаосът
неразбирането
неосъзнатите елементи
инерцията
луфтовете между световете ...
във водовъртежа на това, мълчиш и се молиш да не се намесва никой, защото не можеш да се грижиш и за някой друг ако положението стане "неспасяемо"
когато всичко се успокои ... лежиш, пушиш цигара и се чувстваш ......... "отвикнал"
| |
|
Тема
|
откъде и накъде
[re: CъH]
|
|
| Автор |
Cтpaннa () |
| Публикувано | 10.04.07 11:26 |
|
|
Вкусът на споделянията ти всеки път ... ме изненадват.
на "правилния път" сме, има възможност да продължим да си говорим.
"а защото знаят, че съм права и това им причинява болка...иначе за какво биха употребявали усилия и време... "
И моята уникалност се цени - високо. Не от хората, повечето се боят от тва, понеже застрашава собствената им сигурност. Не от друго надявам се, а от перспективата да им се срути света ако решат да ми се харесат - неизвестността плаши :)
всеки път когато се окажа в техния "сън" изживявам неволите и тревогите им. трилър е меко казано за тези преживявания. изпитвам смесени чувства - гордея се, че съм била част от общата реалност, и от цялото което е формирано, че мога да бъда "като другите"
и ме е яд, че необходимостта ме заставя да жертвам собствените си добри състояния, като ги подменя с недобри.
Кофти тенденцията последно време е, че съм загубила благоволението на съществата които ме обичат и ме подкрепяха...Не знам защо се получава така - собствената ми логика и размисли не са достатъчни за да ми дадат отговор. Явно съм сгрешила някъде, или на много места. или е "наказание"... което трябва да изтърпя. нямам огледало в което да се огледам, яко съм трОшила едно време:) какво се правеше когато дойдеш на положението "вече не искам сама" ?
Тези пиеси/театри за мен се оказаха съвсем истински, ама съвсем истински - толкова истински че вече няма къде да се скрия, няма кулиси, няма режисьор, няма суфльори...
| |
|
Тема
|
Re: откъде и накъде
[re: Cтpaннa]
|
|
| Автор |
CъH (дрямка) |
| Публикувано | 22.04.07 13:14 |
|
|
радвам се, че те виждам
всеки път когато се окажа в техния "сън" изживявам неволите и тревогите им. трилър е меко казано за тези преживявания. изпитвам смесени чувства - гордея се, че съм била част от общата реалност, и от цялото което е формирано, че мога да бъда "като другите"
и ме е яд, че необходимостта ме заставя да жертвам собствените си добри състояния, като ги подменя с недобри.
ми хайде спирай де, какво те кара да правиш тези жертви..., не ми казвай, че е това, че ги обичаш..., никой и нищо не ти пречи да ги обичаш, но да не влизаш в техния сценарий
а какво значи да загубиш благоволението на съществата които те обичат и те подкрепят...според мен тези, които те обичат би трябвало да те подкрепят при всякакви обстоятелства, защото се предполага, че те познават, разбират и те приемат и харесват такава каквато си, и не се опитват непременно да те променят за свое удобство..ако не е така, за каква обич става дума...не разбирам
търсиш грешки в себе си..., да, можеш да ги търсиш, но само до толкова доколкото нещо те прави щастлива или нещастна..., ако отхвърлянето на хората, които смяташ за ценни за теб те прави нещастна ще трябва да се съгласиш да влезеш в техния сценарии, да приемеш ролята, която ти отреждат и да очакваш и се чувстваш щастлива от тяхното одобрение...това е цената , която трябва да платиш...
ако това не ти е по вкуса, трябва да спреш да обръщаш внимание на оценките и да намериш хората, които те приемат без условия...
какво още да ти кажа?..хубаво е човек да е себе си и да му е гот от това..., да не очаква много, да е радостен от това, което има..., и да търси непрестанно...
ако се появиш скоро, ще ти предложа една жива среща/на бележки/ на едно Странно, но хубаво/според мен/ място
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
