Малко не знам и аз защо го пиша това, знам, че няма да получа специализирана помощ по интернет, но поне искам да знам, че не съм съвсем сама...

Преди около 4 месеца започнах да получавам силни пристъпи на тревожност - сутрин се събуждах със силно, но неясно притеснение и свит стомах, не можех да стана от леглото и така - през целия ден. От нервите ми се гадеше и понякога имах чувство, че се задушавам. Освен този необясним страх се чувствах и самотна, тъжна и плачех непрекъснато и без причина. Паметта ми много отслабна, започнах да не мога да мисля ефективно (за пример ще кажа, че преди умножавах наум 4-цифрени числа, а сега се затрудних да сметна 7*14). Губеха ми се имена на книги, филми, какво трябва да свърша. Стана ми много трудно да ставам сутрин, да се насилвам да ходя на работа и да върша нещо. Спрях уроците по пеене, на които ходех, престанах и да рисувам - две неща, които ми носеха радост и удоволствие.

След като мина месец и видях, че няма да се оправя сама, вече си мислех, че полудявам и отидох при личната ми лекарка. Тя ми изписа Deanxit. В началото се почувствах по-добре, започна да преминава това състояние и тя ми каза да го пия месец, след това още един да ги спирам постепенно. Да, обаче след като започнах да ги намалявам, страховете и депресията се завърнаха. Сега съм си пак в същото (ако не и по-тежко) състояние.

Вчера бях на консултация с психотерапевт - тя ми препоръча да се консултирам и с психиатър преди да започна терапия. Малко се разочаровах, признавам си, макар че знам, че нещата не могат да се оправят с магическа пръчица. Сега ще отида и на психиатър... Не искам да се отказвам, живее ми се много, просто ми е толкова тежко, особено сутрин, когато се събудя и съм сама.

В заключение ще кажа, че не съм изживявала някакви стресове или травми в живота си, поне не по-големи от тези на повечето хора. Майка ми и дядо ми по майчина линия също са имали проблеми от подобно естество (за които аз чак сега разбирам), явно по наследство сме с много чувствителни нерви или нещо такова...

Преди бях много усмихнат, слънчев и весел човек, с розови очила, а сега съм една нещастна развалина... Имам приятел, когото много обичам и ми е голяма опора, но се притеснявам, че с тези състояния ще го отблъсна от себе си. Той се държи много мило, успокоява ме, но все пак - аз не съм същия човек.

Една възможност е да намериш книгата "Депресията" на MAYO clinic-тя е може би най-добрата научно-популярна книга на пазара!От нея ще получиш и добра представа за лекарства, за други неща.Принципно възможност е да станеш и доброкачествено религиозна;"с розови очила"- не може цял живот с "розови очила".......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз ще ти кажа, пък ако го знаеш ще ме изтърпиш мъничко, но поне можеш да си сигурна, че съм добронамерен. Много често психиатрите са с вързани ръце понеже не са в състояние да решават социални проблеми. Тогава най-често идват на ход хапчетата. Аз лично съм голям противник на всякакви хапчета освен ако не е някаква отрова специално за тъщи, но с моята вече приключих.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

/Един познат преди време за подобни неща винаги препоръчваше секстерапия. Минаха годинки и той поостаря. Тогава пак препоръчваше секс с терапевтична цел за всичко. Даже и болен зъб да имаше човек терапията беше все една и съща. Кой знае..., може пък да е прав...? Аз не ги разбирам много тия неща със секса... Зная само, че жена му го изхвърли като мокро коте след като той се терапеше със съседката си. От тогава аз не пия кафе при съседката./

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре дошла в клуба! (и в двата смисъла)

Не се плаши! Далеч не си единствена (дано това не те обижда) и за твой късмет проблемът ти е в сравнително слаба форма по това, което разказваш.

Ако отидеш при психиатър, непременно ще ти изпише лекарства. Така правят психиатрите. Ако прочетеш противопоказанията на предписаните лекарства (не е нужно да ги купуваш, просто написваш името на лекарството в Google търсачката) ще изпаднеш в паника е ще решиш, че е по добре да умреш от тази болест, но да не рискуваш с тези лекарства (повечето от нас са реагирали точно така). Не се страхувай.

Твоята психотерапевтка те е посъветвала правилно, защото тези състояния обикновено се третират с лекарства за няколко месеца до година, докато отшумят кризите, след което е добре да се направи курс на психотерапия, според мен най-добре когнитивно-поведенческа, който да те научи да бъдеш по-неподатлива на психически атаки и да се справяш с евентуални бъдещи атаки без лекарства.

Пак ти казвам не се плаши. В днешно време това е повече от често срещано явление, но вземи мерки преди да се е задълбочило.

Ако имаш желание и търпение, можеш да прочетеш два разговора на тази тема тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм си малко религиозна, но не смятам да чакам Светия Дух да ме измъква от състоянието ми, ако мога така да се изразя...

Иначе си много прав за това с розовите очила - не може. Вероятно ми е изиграло много лоша шега всичко това - розовите очила са се пропукали и реалността ме е хлопнала по главата...

Благодаря за съвета за книгата, ще я потърся.

Благодаря за съвета. И аз съм негативно настроена към хапчетата, почти никога не пия, а и не ми се е налагало, защото почти не боледувам. Затова и отидох при психотерапевт, защото не исках терапия с хапчета. По моите разсъждения те могат да потиснат причината за проблема, но не и да я отстранят. Но щом са рекли... така да е.

Благодаря за успокоението :)

Еми тогава въобще да не чета противопоказанията? След като спрях Deanxit-а започнах да имам през 1-2 дни някакви пристъпи, тип мигрена - главобол и повръщане, от които се измъквам само с лежане в тиха и тъмна стая. Предполагам, че е от него, защото не виждам друга причина.

Направо не знам... Ще трябва да изтърпя. Благодаря и за препоръката за това какъв тип психиатър да потърся - тук съм напълно незапозната, но като го казваш така, мисля, че си прав. Явно матрицата ми на поведение е доста крехка.

Пропуснах да ти кажа за деанксита.

Това е един от най-слабите антидепресанти. Не предизвиква пристрастяване, освен ако не се тъпчеш дълго време (години) в големи дози (от 3 хапчета дневно нагоре).

Аз съм го пил епизодично при депресия или лека нервност, притеснение и т.н.. Когато нещата са в лека форма помага, но при по-силните проблеми е слаб. Това не е само мое мнение.

Абсолютно съм убеден, че главобола и повръщането не са ти от деанксита, нито пряко следствие от спирането му (организмът си го иска и т.н.) Твърде слаб е за да предизвика такива проблеми.

Решенията са си твои, но съм длъжен да те предупредя, че търпенето не е най-добрия вариант. Нещата ще се задълбочат.

Без да ставам досаден, бих те посъветвал да попрегледаш двата линка, които ти дадох. Доста неща ще ти се изяснят.

Дяволът не е толкова черен, но не бива да го дърпаш за опашката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз имах предвид, че ще изтърпя хапчета и терапия и каквото трябва, само да се оправя. Самото положение каквото е сега не мога да го търпя...

Хм, значи не е от Deanxit-а... Е тогава не знам от какво е.

Темите ги попрочетох доколкото мога (на работа съм все пак), но ще ги изчета докрай :)

Деанксит е комбинация от невролептик(антипсихотик)-разчита се явно, че в по-малки дози има антидепресивен ефект, и антидепресант.