|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
Пристрастяване към игри, компютри...
|
|
| Автор |
dido_1983 () |
| Публикувано | 22.11.06 21:48 |
|
|
Какво мислите по въпроса? Какви са симптомите, как се определя тежестта на пристрастеността? Хайде да отворим темата.
Аз съм леко пристрастен към Диабло2, но го осъзнавам в ранен етап (играя го от 3-4 месеца), и съм решил да се "лекувам". Ще гледам да го огранича до 4-5 часа седмично.
Редактирано от dido_1983 на 22.11.06 23:49.
| |
|
|
|
1. Играта е по-важна от всичко: Лични контакти, служебни задължения
2. Играта е първият и най-силен източник за възстановяване на душевното равновесие. При всеки случай, когати си разстроен, влизаш в играта за да се успокоиш.
3. Проблемите ти в реания живот са преходни, проблемите ти в играта - ВСИЧКО!
4. За твоето самочувствие е важно как се справяш в играта; как се справяш с житейските ти проблеми - няма значение!
5. Всички, които ти обръщат внимание на това, че прекаляваш с играта, са в категорията "враг номер 1".
6. Паметта ти става много слаба. Не можеш да се съсредоточаваш, не можеш да учиш, не можеш да възприемаш сложни тектрове или действия.
7. Това, което ти у себе си възприемаш като "разсеяност", околните започват да наричат "грубо несъобразяване" с домашните задължения, служебните задължения, личните ангажименти, коит си поел. Ти си мислиш, че не трябва да те осъждат, те си мислят, че вече си прекалил, и ти го казват.
Елате си узнете лордот!
| |
|
Тема
|
Re: част от признаците...
[re: Duchessa]
|
|
| Автор |
ПЪTниk ( експресен) |
| Публикувано | 23.11.06 19:01 |
|
|
Привет, темата е отворена.
Ти описа симптомите , като ни остави да се досещаме сами за диагнозата.
Кажи нещо за терапията?
Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.
| |
|
Тема
|
Re: Пристрастяване към игри, компютри...
[re: dido_1983]
|
|
| Автор |
ПЪTниk ( експресен) |
| Публикувано | 23.11.06 19:14 |
|
|
Дидо, аз по въпроса мисля, че ти си мислиш, че нещо не е наред при теб.
Кое не е наред при теб?
Определяй всичко сам. Битието е възприета определеност. Ограничения няма, ние ги измисляме. Главната цел е интересът, свободата е условие. Не е нужно да правиш нещо за да промениш живота си, той сам ще се промени.
Всичко се прави от зависимост, няма значение какво. Всяка свобода е илюзия, защото е относителна, сложността е само в разбирането и отношението към това. Всички имат един път - развитие.
Всичко, което ще получиш от живота, имаш от самото начало, времето разпределя само твоето внимание и отношение към него.
Ако написаното е сложно за четене и разбиране, зарежи го.
Щом си решил че си болен лекувай се
Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.
| |
|
Тема
|
Re: Пристрастяване към игри, компютри...
[re: dido_1983]
|
|
| Автор |
CъH (дрямка) |
| Публикувано | 23.11.06 22:43 |
|
|
..е стига де...3-4 месеца само..., аз го играх със сина ми доста повече..., много готина игра..., ама като я превъртяхме няколко пъти ни омръзна...
...ееей, чудни времена..., докато си играехме си говеорехме за к'во ли не и си споделяхме всичко......, той беше по-добрия и ми помагаше да минавам и аз нивата...
| |
|
Тема
|
Re: Пристрастяване към игри, компютри...
[re: dido_1983]
|
|
| Автор |
Fry (член) |
| Публикувано | 24.11.06 06:06 |
|
|
Абе я вместо това да направим една мрежа през след 2-3 седмици... каквото кажеш... CS, диабло, старкрафт... само да не е енякоя спортна игра.
| |
|
Тема
|
Re: Пристрастяване към игри, компютри...
[re: dido_1983]
|
|
| Автор |
koбpaO8 (зеленочерна) |
| Публикувано | 24.11.06 09:38 |
|
|
Важното е да "схванеш" играта.Никога не се стремя "в началният момент" да я спечеля/искам да кажа непремено да "завладея" положението/, стремя се да "овладея" до съвършенство началните етати /на играта/-начина на мислене, действия, целта и залога.Така даваш "предимство" на "противника" и той става НЕпредпазлив.Безспорно, принуден си да играеш по наложените негови правила, заблуждавайки го ти имаш възможност да го НАБЛЮДАВАШ и си вадиш "изводите".Изтощително е, в смисъл самият ти играеш на "два фронта" и рискуваш да "загубиш" авторите си "привидно".Но ако не ти пука от околните и си принуден от независещи или точно зависещи обстоярелства от изхода на тази игра , започваш я и смело напред съзнавайки, че ще спечелиш "загубвайки" играта./искам да кажа-ще спечелиш , ще покажеш доказвайки , че съзнателно си допуснал да загубиш, за да установиш оня или ония докеде са готови морално да спрат/.
Редактирано от koбpaO8 на 24.11.06 11:19.
| |
|
Тема
|
Re: Пристрастяване към игри, компютри...
[re: CъH]
|
|
| Автор |
dido_1983 (Полуатлет) |
| Публикувано | 24.11.06 23:36 |
|
|
Нямам по-горе описаните симптоми, просто забелязах, че отделям значително количество време за тази игра (днес - 3 часа, макар, че вчера не съм я играл).
За мен терапията е една - просто заменяш Диаблото с някакво друго хоби, да речем модерни танци примерно. Освен това аз се занимавам доста сериозно със спорт, по-специално с плуване.
Да, може би спорта е най-добрия начин да се откъснеш от компютъра...
| |
|
Тема
|
Re: Пристрастяване към игри, компютри...
[re: Fry]
|
|
| Автор |
dido_1983 (Полуатлет) |
| Публикувано | 24.11.06 23:39 |
|
|
Навит съм на Старкрафт. Имам кракнато копие, но това не би трябвало да стане проблем.
Как ще играем - ТЦП/ИП?
Много ми се играе старкрафт, не съм го играл от години насам... А като си спомня добрите стари времена...
| |
|
Тема
|
Re: Пристрастяване към игри, компютри...
[re: CъH]
|
|
| Автор |
ПЪTниk ( експресен) |
| Публикувано | 25.11.06 09:13 |
|
|
Сега вече си знаеща. Знаеш, че спорта е най- добрата терапия. Но ще си болна докато не проложиш знанието се на практика в живота.
Новопоявилите са въпроса са:
1. След като знаещите хора може да са болни, въпреки че знаят как да са здрави, то не се ли обезсмисля знанието, не минава ли на заден план пред живеенето на живота ни от нас самите????
2.След като знанието е скрито от нас за да не си губим времето с него , а да живеем истински, защо се стремим към него и то ни изгаря отвътре?
3. Много съм объркан , изпаднал в житейско противоречие
Помня аз тогава имах клуб-компютри /а интернета бееееше млад/ Когато давах дежурство в клуба си играех тези игри.
Превъртях първото Диабло над 30 пъти. Накрая винаги излизах със силните си оръжия и придобити умения и сили на героя. Така се надиграваах със създателите на играта и наблюдавах заложените промени в нея.
Накрая героя ми стана толкова могъщ че убивах Диаблото само с един удар от оръжието си, а защтаващото го обкръжение "избивах" само с една магия на героя.
Един ден реших че много време съм отделил за тази игра, махнах я от компютъра завинаги и не съм я играл до сега...и така съм жив и здрав във реала.
Ако не бях прекъснал тази игра със силната си воля, кой знае в кое ниво сега щяха да ми гният костите.
Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|