Това вече не е майтап - днеска беше много лош ден. Единственото хубаво е, че вече свършва за да дойде утрешния, който навярно ще бъде като днеска, вчера и онзи ден ... - наниз все от лоши дни. Може би някой е сбъркал - този, който прави дните такива или този който се вмъква в тях. Кой е виновен - Бог или ние? Не е ли извратено на лошото да се казва, че е хубаво само защото така трябвало?

Много лоша работа...!
А сега страшно много имам нужда от другия компютър, който се скапа - точно в този момент имам нужда от него и нищичко друго на този свят. Е, явно друг път ще посвиря, а сега ще си легна и дано не беснея много тази нощ... Не зная дали има сега звезди на небето, но би било чудесно да ги гледа човек и да слуша тишината. Дали хубавото е в лошото или то е някъде отделно?
Абе, наистина е много лоша работата.

към отбора с лошия ден...
Ако искаш да си ги мериме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здрасти, не зная до колко е лошо, но зная, че знанието ,че може още да е по- лошо, прави сегашното положение не толкова лошо, почти добро. Зная още че достигането до това знание не е лошо нещо, но се достига по лош начин и е хубаво само заради това, че няма друг начин.
Асан се оплаква че е тясно в къщата с толкова много деца и жена. Ходжата го посъветвал да вкара и кокошките в стаята и да му се обади...Асан след седмица се жалвал че още по- лошо, Ходжата го посъватвал да вкара и прасетата и така със зайците, кучето и котката и накрая го посъветвал да изнесе животните навън и да остана с жената и децата на което Асан казал: " Сега е рахат, аферим Ходжа"
И друга заради теб, че си ми приятел.....един пич се канел да скочи от един клуб в една река и да се удави защато му е било много тежко, но го спрял един ПЪТник и му дал сгъната бележка да прочете като се прибере у тях.
Оня пич се прибрал у тях и прочел бележката: "Няма да бъде все така!"....и наистина, съвсем скоро една готина мацка се навила на пича и имали деца и къща и кола и щастливи и не щеш ли пича срещнал ПЪТника и въодушевено също както при първата им среща щастливо заразказвал щастието си пред ПЪТника. ПЪТника го изслушал търпеливо и му отговорил: " Приятелю, забравил си какво е написано на бележката!"

ТРЕНДИ, ПРИЯТЕЛЮ, НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите