Ето на този етап вдигам ръце и се отказвам от спора.
Ето това имах предвид, ПЪТник като ти обяснявах защо не пиша в клуба.
Проследи ни диалога и се надявам да ме разбереш. По-добър нагледен пример и да исках нямаше да мога да ти дам.

Не мисля,че е коректно в обръщението си към мен да призовавш ПЪТника да вземе отношение към нас двете.
Иначе уважавам мнението ти да се откажеш от спора въпреки неразбирането ми на мотивите ти.
Лек ден ти пожелавам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О, не, не. Не го призовавам да вземе отношение.
Призовавам го да прочете диалога, защото той илюстрира нещо което тъкмо му обяснявах.

Въпроса ми бе поставен съвсем сериозно, защото съм чувала хора, които не правят разлика и не знаят как да постъпят, когато имат поблем. .
Освен това ми се струва, че все още е непривично да се търси такава помощ. Едва, когато нещата наистина станат много сериозни се стига до помощ и тогава вече е доста късно.
Сега като се замисля направо не съм чувала някой да казва - ..."чувствам се депресиран и ще ида при джипито да ми даде направление за специалист..."
Искаше ми се просто разговора да тръгне в посока, в която да се поощрява навременното търсене на такъв специалист. Още повече, че съм напълно съгласна с твоята теория, а не с тази на опонента ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, ето разговор в тази посока: когато имате проблем с който не можете да се справите сами и който е в сферата на когнитивните ви умения, на емоциите, на междуличностните отношения, на цялостното ви усещане за света - обърнете се към психотерапевт. Може да се обърнете и към личния ви лекар, той би трябвало да ви насочи към психотерапевт. Много често психотерапевта се обръща към психиатър за съвместна работа. Психиатърът е лекар, психотерапевтът не е. Това е оснвноната разлика. Има още много разбира се.
В много случаи обаче най-доброто за клиента е да се работи едновременно и с психиатър и с психотерапевт. Например при тежка депресия трябва да се пият лекарства. Медикаментозното лечение се приписва и контролира от психиатър, но ако успоредно с това с болния работи и психотерапевт успешното лечение е много по-вероятно. Има случаи в които психотерапевта е почти безполезен за разлика от психиатъра. При един шизофреник обострено състояние психотерапевта нищо не може да направи ако не поради друга причина поне поради тази, че клиента е некомуникативен.
Още много неща мога да напиша. Обаче не вярвам, че ще променя на някого отношението към терапевтите и психиатрите с тези си писания.

Много ти благодаря. Информацията наистина бе полезна за мен, а и за много други, които вероятно четат, но не пишат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Познаваме си добре и аз зная че си разбрала въпроса ми или че не си искала да го разбереш, а и ти знаеш че разбрах отговора ти, който бе във вид на въпрос.
От цялото четене разбрах, че ти правиш разграничеия от психотерапевт и психиатър....това ме изуми, точна е думата!?!?
Искаш ли да продължа в този стил за да разбереш как изглежда това отстрани?
Така, че лудия е за психиатър, а болния е за психотерапевт?!?!?
Защо си мислиш че ти трябва да промениш отношенията ни към терапевтите и психиатрите с твоите писания, а не ние товите...и въобще защо е нужна тази надпревара?
Не би трябвало да се чувстваш неудволетворена, че ние не желаем да вземем нещо което ти искаш да ни дадеш... и в същото време когато изказвам ясно желанията си за твоята гледна точка , ти да казваш, че не разбираш въпроса ми.
Неприятно ми е но трябваше да ти го кажа....и още че именно това са причините за тази помия в клуба, клуба като част от нашето.
Така че призивът ми да пишеш по-често тук бе и призив да се превъзмогнеш за да сме си полезни един на друг...но както ти си казваш не сме го заслужили защото не си променяме отношението към писохтерапевти и психиатри и към теб като част от тях?
Виж, аз не желая да те променя, казах го и продължавам да го мисля, че ми липсваш ти и твоята гледна точка за живота, харесвам те такава каквато си и никога не съм си и помислял да те променям, нито теб нито отношението ти.
Да, вече напълно се убедих че сериозността наистана прави нещата много сложни и още по- объркани.

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не искам никого да променям, не искам и никой да ме променя.
Разликата между психотерапевт и психиатър не я правя аз - закона я прави.
Въпросът ти наистина не го разбрах. И бих ти отговорила с удоволстиве, ако знам отговора и ако разбирам въпроса.
Не искам да се надпреварвам с никого.

Кой се надпреварва тук?
Позволих си да ти кажа повече от това което трябваше да кажа...опасявам се че след казаното от мен, ти още повече ще се дистанцираш от нас...в мисли, отношение, поведение.
Не е това желанието ми

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По въпроса, … На твоето мнение по темата от 04.11.06 21:06 ти отговори така:” Ами едно от основните и задължителни условия за терапия е клиентът да има усещането, че нещата които ще каже или ще направи пред терапевта си няма да бъдат разбрани от никой друг. Иначе това ще му е спирачка за откровеността
Друго много задължително условие е личния контакт. Езика на тялото, паузите при разговорите и т.н. неща които са от полза за терапевта и му носят много информация.”

Аз доуточних казаното от теб така:”… Разбирам,
ти говориш за поведението на лечителя и въздействието му върху болния…НО...както в реала, така и във виртуала този който желае да използва поведението за определени цели трябва да е добър познавач на човешката психика…”

Въпросът ми е :
“Интересувам се какво съвременната психология предлага за това умение на учениците си, как и на какво ги учи?”

Да допълня:
Поведението на психотерапевта в реала или виртуала, с какво то се отличава от поведението на неукия невеж в психотерапията човек…
Директно запитване: С какво твоето поведение във виртуала или реала ще е по- лекуващо от това на който и да е друг човек, ако ти знаеш , но не можеш да го приложиш на практика?

Въпросът ме е , да го повторя: Интересувам се какво съвременната психология предлага за това умение на учениците си, как и на какво ги учи?


Как ви учат, че информацията от която ти казваш че терапевта има нужда зависи само от неговите възможности за възприемане, че откровеност и език на тялото не са достатъчни за излекуване на болен?


Никога не ми е било толкова трудно за разговарям с теб, защо?

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите