Здравейте,
Мина доста време и аз пак реших да се включа и да си поговоря с вас.
В момента нещата ри мен са много зле,изпаднах в страхотна депресия и не знам,как да живея вече!
Опитах се да приема нещата с мъжа за когото толкова време разказвах,но не можах.Знам,чемного неща ми казахте тогава и аз с много от тях съм съгласна,но не съвсем с всичко.Освен това се случиха и други неща,които много усложниха положението.
Искам предварително да кажа,че много мислих през тези месеци и много неща разбрах,но и още много въпроси си задавам.
Приемам,че не ме обича,че няма да съм с него макар и да боли много.Приемам,че да говорим тепърва за нещата от преди три години е ненужно и едва ли ще доведе до положителна промяна.Но според мен не трябваше и да се стига до там да има неизяснени и неприятни неща между нас въобще,ето това не мога да приема.Това,че трябваше да се отнесе по толкова агресивен и унизителен начин към чувствата ми,защото всеки от нас заслужава уважение и никой няма право да го унижава!Това според мен няма общо със свободата на действие.Можем да реагираме както си искаме,но когато това наранява дълбоко някого тогава нямаме право.
Въпроса е,че повечето пъти другия си замълчава и се свива в болката си без да каже нищо,така направих и аз.Сега обаче,когато за първи път след години успявам истински да се ядосам и на него и на нещата от тогава всичко е различно.Чувствам се много унижена,съсипана и мъртва отвътре!Разбрах,че болката,която съм прибрала в себе си сега ме разяжда отвътре и ме съсипва.Станала съм озлобена,дистанцирана,само плача или крещя в къщи без причина.Питам се дали този човек заслужава заради неговия комфорт и спокойствие аз да унищожавам живота си и този на хората около мен?Тази мъка,гняв и унижение,които не съм изразила навън и към,когото трябва сега убива мен.
Аз мълчах и стоях близо до него,но настрани.Единствено с надеждата,че той е такъв защото е объркан,уплашен и не е наясно с някои неща,но ще размисли и всичко ще е наред.Сега разбрах,че просто му е все едно,че си е давал сметка,че е постъпил много агресивно с мен „повече от колкото е трябвало”,както се е изразил,но няма и намерение да промени нещо или дори и да ми каже нещо макар и малко за да ми остане поне малко достойнство и добро чувство,към това,което се случи.Сега се чувствам предадена,унижена,мразя се,мразя това,че сии позволих да се влюбя и че го споделих с човек,който и елементарно човешко уважение няма към мен!
Никога вече не бих повярвала и не бих допуснала някой да се подиграва с мен и чувствата ми!
Освен всички унижения от преди,скоро научих,че е говорил с една негова колежка за мен и от тогава съм много зле,не ям,не спя,унижението което изпитвам е огромно!
Не е от това,че е говорил снея,може да си споделя с когото иска,а от това,че е избрал жена която не знае как са стояли тогава нещата и така може да си каже каквото иска.Лошото е,че разбрах,какво е казал и това ме измъчва много.
Казал е,че е бил агресивен защото съм отказвала да разбера,че няма чувства,към мен,а това не е вярно аз и никога не съм мислила че може да ме обича.Казал е,че съм гледала от прозореца на офиса кой влиза и излиза при него и съм го следяла!Когато разбрах за това много плаках,как е могъл да мисли толкова гнусни неща за мен,това ли си мисли,че представлявам!?Наистина гледах,но гледах него,възхищавах се на гледката,къде тук е следенето!?Това е любов,харесване,аз само това си позволявах докато работех там,а той отрови и този ми спомен!Защо,защо постъпва така?Сега вече нищо нямам,нищо не ме интересува и просто искам да затворя очи и да ме няма!
Мисля си и за гнева и болката от унизителното му отношение,които ме разяждат отвътре и ме убиват,те са заради мълчанието!Ако тогава бях отвърнала на агресията и унижението,ако бях казала ясно,че не може да се отнася с мен и чувствата м с неуважение,сега нямаше да съм толкова зле,а и той щеше да ме уважава.Сега съм едно нищо и сигурно вече е късно да извадя това,което ме разяжда отвътре и да го насоча,където трябва?
Направих фатални грешки и си плащам прекалено скъпо!Вие какво мислите,трябва ли,когато ни наранят да отвърнем и да поставим човека на място,да покажем,че с нас не може да се държи така или трябва да си замълчим и да оставим нещата както са си?

З

Тази стара тема чела ли си?
Какво мислиш за нея и как виждаш собствените си мисли от позиция на тази тема?

" Логики

Логиката на човешкото съзнание е насочена към оцеляване на физическото тяло, логиката на подсъзнанието-към запазване и развитие на духовните структори, затова опитите за тяхното механично обединяване в много ситуации могат да доведат до гибелта на едно спряма тях.
Сега тук подсъзнането на човека поглъща енергийната кал с невероятна скорост, и не само защото мнозина се стараят да проникнат там, но защото объркания човек днес е станал много доверчив. Достатъчно е да проявиш само един процент недоверие към получаваната информация и подсъзнанието ще бъде блокирано за нея.
Негативните чувства и емоции, като проникнат в подсъзнанието, престават да се контролират от човека и тъй като физическото здраве е тясно свързано с подсъзнането, възникват много сложни зависимости и последствия.
Никога, никога към никого и за нищо да не предивяваме претенции. Нито към садбата, нито към Бога, нито към миналото, нито към хората. Външо да се държим както си искаме, но вътрешно-всяка наша претенция е програма за унищожение на този към когото е насочена. Клетката не може да предивява претенции към организма, изхождайки от своите лични интереси. Не може защото това е програма за разпадане на организма. Такава клетка се отхвърля и заболява.
Свикнали сме да предявяваме претенции към всичко.
Психологическата подготовка на човечеството рязко изостава от неговите енергийни възможности, може да се каже , че сега човечеството сега се намира в режим на самоунищожение. Ние сме, не е друг.
И това информационно поле сега като тема е първично по отношение на тялото и в случая частично определя неговата съдба, характер и физическо състояние. Следователно можем да кажем, че главното условие за физическото здраве е знанието и спазването на законите за информационното поле на Вселената, законите на Единството, на Духовността и Любовта.
Именно разкъсването на структорите, отговарящи за единствто с родителите, децата, любимия човек, довежда до най- тежки заболявания, до деформация на съдбата и личността на човека .
Щом съм за почнал да пиша, аз ще го напиша. Вашите претенции пречат на мен и на вас да разбираме същественото -КАК ДА БЪДЕМ ЗДРАВИ
Клубът се напълни с въпроси за здравето и неуредиците в живота ни.
Това е моя отговор.

Че кой друг, ако не ние? "

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди всичко трябва да спомена, че познанията ми по психология/психоанализа са само от обща култура.

Според мен, ти си го намразила. Това не е любов, ти не го обичаш! Иначе нямаше да го обвиняваш за всички твои несгоди. Обичала си го, той не е отвърнал на чувствата ти, и ти си го намразила заради това.

Струва ми се най-удачно, да започнеш да се храниш здравословно, поне 3-4 пъти на ден, и в същото време да спортуваш редовно. Последното помага много за преодоляване на стреса. Освен това ще почнеш да разсъждаваш по-трезво. Съчетавайки здравословно хранене с активен спорт, ще успееш да се справиш с депресията без лекарства.

В нейните мисли не само него е намразила. Живота в мислите и е несправедлив. Тя го атакува с мисли, а той я блокирва мисленето и със свои начини. Те са взаимносвързани. Ние често замърсяваме това в което живеем.
А Чоки е и силен дух и на силните се дава тежък товар, никой не натоварва слабите.
Чоки в тях гледа, и така вижда несправедливост... и ние така

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

МАЛКАТА ДУША И СЛЪНЦЕТО
Живяла някога отдавна вън от времето една Малка Душа, която казала веднъж на Бога:
- Аз знам, коя съм аз!
- Чудесно,- отговорил Бог,- и коя си ти?
И Малката Душа му отговорила:
- Аз съм Светлина!
Бог се усмихнал със своята голяма усмивка и казал:
- Вярно е! Ти си светлина!
Малката Душа била много щастлива, тъй като разбрала онова, което рано или късно, разбират всички Души в Царството на Бога.
- Еха, - казала Малката Душа - това наистина е жестоко!
Но скоро станало й недостатъчно едното само знание за това коя е тя. Малката Душа почувствала, че в нея започва нов водовъртеж от желания. Сега тя искала да бъде онова, което е. Тогава към Бога върнала се Малката Душа (което само по себе си съвсем не е лоша идея, за всички души, които искат да бъдат онова което са всъщност) и казала:
- Боже, здравей! Сега когато знам, Коя Съм Аз, дали бих могла и да бъда това?
И Бог отговорил:
- Искаш да кажеш, че искаш да бъдеш Това, което вече си всъщност?
- Виждаш ли, - отговорила Малката Душа,- едно е да знам Коя съм Аз и е съвсем друго наистина да бъда това. Искам да усетя и да почувствам какво е това да си Светлина!
- Но ти и така вече си Светлина,- повторил Бог, отново с усмивка.
- Да, но искам да го усетя, да го почувствам!- викнала Малката Душа.
- Е, какво пък, - Бог казал засмяно,- Трябваше да се досетя за това. Ти винаги си се отличавала със страст към приключенията, - но после изражението на Бог се променило,- Само че тук има една такава работа…
- Каква такава работа?- попитала Малката Душа.
- Не съществува нищо друго освен Светлината. Виждаш ли аз съм създал само това, което ти самата се явяваш и се получава, че по прост начин себе си да познаеш като Това, Което Си, за теб не се предвижда. Разбираш ли, не съществува нищо, които ти да не си
- Ааа, - казала Малката Душа, която била сега малко озадачена.
- Помисли за това ето така, - казал Бог,- Ти си подобна на свещ в лъчите на Слънцето. Ти светиш заедно с милиони, трилиони и трилиарди други свещи, които съставляват Слънцето. И слънцето не би било Слънце без теб. Нека се опита да стане слънце без една от своите свещи…- то просто не би могло да бъде нормално Слънце, защото не би сияло толкова ярко. И ето ти задача: да опознаеш себе си като светлина, когато се намираш в самия център на Светлината?Е как е задачката?
- Ама че си и ти Боже,- присвила очи Малката Душа,- измисли нещо друго!
Тогава Бог пак се усмихнал и казал:
- Аз вече съм измислил. Щом ти не можеш себе си да видиш като Светлина, когато се намираш в Светлината, аз ще те обкръжа с тъмнина.
- А какво е тъмнината?- попитала Малката Душа.
- Това, което ти не си.- Бог отговорил.
- А ще ми бъде ли страшно от тази тъмнина?- заплакала Малката Душа.
- Само ако избереш да се изплашиш,- отговорил Бог,- Но всъщност не съществува нищо, от което би си струвало да се изплашиш.И само ако ти решиш, че има, ще започнеш да се страхуваш. Виждаш ли, все едно ние измисляме всичко това. Ние се преструваме.
- О,- казала Малката Душа и след това се почувствала значително по-добре.
След това бог обяснил, че за да се познае с усещане или да се почувства нещо въобще, трябва да се появи друго противоположно нещо. Или с други думи, ако искаш да почувстваш нещо- ти пораждаш неговата пълна противоположност.
- И това е велик дар, - Бог казал,- тъй като без него нищо не може да се почувства или усети. Ти няма да узнаеш какво е това Топлина без Студа, Горе без Долу, Бързо без Бавно. Ти никога не би разбрала какво е Ляво без Дясно.Тук без Там. Сега без Тогава. По този начин, -продължил Бог,- когато бъдеш обкръжена от тъмнина, не вдигай юмрук към небесата и не си губи ума по този повод. Тогава именно ти ще познаеш Коя си Ти наистина. И всички останали ще почувстват това. Позволи на своята Светлина да сияе толкова ярко, за да може всичко и всеки да разбере колко си ти необикновена!
- Ти искаш да кажеш, че е нормално на другите да позволя да видят колко съм необикновена?- попитала Малката Душа.
- Ами, разбира се! - засмял се Бог,- това си е в реда! Но запомни, че "необикновена" не значи "по-добра". Всеки по своему е необикновен и особен! Мнозина са забравили това. И те ще разберат, че е нормално да бъдеш необикновен и особен, само когато ти видиш, че за тебе е в реда на нещата да бъдеш особена.
- Еха,- казала Малката Душа и почнала да танцува, да се смее и да скача от радост,- Аз мога да бъда толкова особена и необикновена колкото поискам!
- Да, и го можеш още сега,- Бог казал и започнал да танцува и да се смее и да скача заедно с Малката Душа,- Коя част от особеното и необикновеното ти би желала да бъдеш?
- Как така, коя част от особеното и необикновеното?-повторила Малката душа,- аз не разбирам.
- Разбираш,- започнал Бог,- да бъдещ Светлина, значи да си особена, а това включва в себе си много различни части. Да си добър- значи да си особен. Да си нежен- значи да си особен. Да си особен означава също да си творчески и изобретателен. Да бъдеш търпелив и това също значи да си особен. Можеш ли ти да измислиш някакви други начини да бъдеш особена?
Малката Душа поседяла известно време в мълчание.
- Аз мога да измисля много начини да бъда особена! -възкликнала накрая тя. - Да си поддържащ- значи да бъдеш особен. Да бъдеш даващ- това също е да си особен. Да си особен - това е да си дружелюбен. И да си грижовен- това също значи да си особен.
- Да, - съгласил се Бог, - и можеш ти да бъдеш всяка една от тези или пък друга част от особеното, каквато пожелаеш в някой момент. Това именно означава да бъдеш Светлина.
- Знам какво искам да бъда, знам какво искам да бъда! - радостно обявила Малката Душа.- Аз искам да бъда онази част от особеното, която се нарича "прошка". Нали наистина, да си прощаващ значи да си особен?
- О, да,- с увереност казал Бог,- това е много особено.
- Добре,- казала Малката Душа, - именно това да бъда искам. Искам да бъда прощаваща. Искам да опозная себе си като прощаваща.
- Добре,- казал Бог, - но има нещо, което ти трябва да знаеш.
Малката Душа ставала малко нетърпелива. Сега й се струвало, че я очакват на всяка крачка нови усложнения.
- Какво е това?- попитала с въздишка тя.
- Не съществува никой, комуто можеш да простиш.
- Никой?- не могла тя да повярва на току що чутото.
- Никой!- отговорил Бог,- всичко, което съм създал е съвършено. Няма нито една друга душа във всичко, което съм създал, която е по-малко съвършена от теб. Огледай се.
И именно тогава Малката Душа се осъзнала, че край нея са се събрали тълпа други души. Тези души събирали се отдалече и от всякъде, от разни краища на Царството, като разбрали, че Малката душа води разговор необичаен с Бога, и всеки и всички искали да знаят за какво се говори.
Гледайки безкрайното множество събрали се души ,принудена била Душата Малка да се съгласи. Нито една от душите не изглеждала по-малко забележително, по-малко великолепно или по-малко съвършено от самата нея. Това било така удивително, и толкова ярка била светлината излизаща от събралите се души, че на Малката Душа й се наложило дори да присвие очи за да ги гледа.
- И така кому ще прощаваш?- попитал Бог.
- Ммм-да,- казала Малката Душа,- изглежда, че няма да мога да се повеселя. А аз си поисках да се опозная като Това, Което Прощава. Исках да зная как се чувстваш, когато си ето такъв особен.
И Малката Душа се замислила над това, какво би било да се усещаш, когато ти е тъжно. Но именно тогава до нея приближила друга Дружелюбна Душа.
- Не си струва да се тревожиш, Малка Душа, - казала й Дружелюбната душа,- аз ще ти помогна.
- Наистина ли?- светнала Малката Душа,- какво е нужно да направя аз за това?
- Ами нищо, аз просто ще създам за тебе някого, комуто ти ще можеш да прощаваш.
- Можеш ли това?
- Разбира се!- усмихнала се Дружелюбната Душа, в следващото мое раждане, в следващия ми живот аз ще направя нещо, за които ти ще можеш да ми простиш.
- Но защо? Защо ти трябва да правиш изведнъж това?- попитала Малката Душа.- На теб, най- съвършеното Творение! На теб, която вибрира с такава скорост, че се поражда Светлина толкова ярка, и дори е трудно да те гледам! Какво може да те накара да понижиш вибрациите си и твоята ярка светлина да стане тъмна и тежка? Какво може да е причината, ти, която си Светлина, която със звезди танцуваш и се движиш през Царството със скоростта на мисълта, да поискаш в моя живот да дойдеш и да направиш нещо толкова тежко, да направиш нещо лошо?
- Отговорът е много прост,- казала Дружелюбната Душа, - ще го направя затова, защото те обичам.
Малката Душа била удивена да чуе този отговор.
- Не бива да се учудваш толкова,- казала Дружелюбната Душа, - ти същото си правила вече за мен. Нима не помниш? О, колко пъти сме танцували заедно ние, ти и аз. През еони и през векове танцували сме с тебе този танц. От началото на времето и на много места с теб заедно сме го играли.
И двете вече сме били Всичко Това. Били сме Горе и Надолу, Ляво и Дясно. Ние били сме вече Тук и Там, Тогава и Сега. Вече сме били Всичко Това. Били сме и жени и мъже, добри и лоши; ние заедно сме били и жертви и злодеи.
Така постъпвали сме много пъти и преди една за друга, ти и аз; и всяка е създавала за другата точната и съвършена възможност за това да се Прояви и Познае, това, Което Сме Ние Всъщност.
- По такъв начин, - продължила да обяснява на Малката душа,- този път, в нашия следващ живот аз ще бъда за тебе "лошата". И ще направя нещо наистина ужасно и тогава ти ще можеш да се познаеш като Тази, Която Прощава.
- Но какво ще направиш?- попитала Малката Душа, малко нервно,- какво ще бъде това наистина толкова ужасно , което ще направиш?
- О, казала Дружелюбната Душа с усмивка, - непременно ще измислим нещо. Но след това станала някак по-сериозна Дружелюбната Душа и казала с тих глас:
- Знаеш ли, за едно ти си определено права.
- За какво?- поискала да знае малката Душа.
- На мен наистина ще ми се наложи да забавя своите вибрации и да стана много тежка за да мога да направя това не много приятно нещо за тебе. Ще ми се наложи да се преструвам и да бъда нещо, съвършено неприличащо на мене. И сега искам да те помоля за една услуга в отговор.
- Всичко, което искаш! Всичко, което пожелаеш!- възкликнала Малката Душа, започвайки да пее и танцува.- Ще бъда Прощаваща! Ще бъда Прощаваща!- и тогава Малката Душа забелязала, че Дружелюбната Душа стояла все така мълчалива.
- И така, какво ти искаш?- попитала я Малката Душа,- Какво аз за теб мога да направя? Ти си просто ангел като се съгласяваш да сториш това за мен!
- Разбира се, че Дружелюбната Душа е ангел!- прекъснал разговора техен Бог,- Всеки е ангел. Помни винаги това. Аз ви изпращам само ангели и никой освен тях.
И Малката Душа изгаряла от нетърпение да стори нещо за да задоволи молбата на Душата Дружелюбна.
- Е, какво мога да направя аз за теб?- попитала отново.
- Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка,- започнала
Дружелюбната Душа,- в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш…В онзи момент…
- Да?- прекъснала я малката Душа,- какво тогава…?
Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила:
- Помни Коя Съм Аз Наистина.
- О, ама разбира се!- възкликнала Малката Душа,- Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук.
- Добре,- казала Дружелюбната Душа,- защото виждаш ли каква е тука работата: Аз много силно ще се опитвам да се преструвам, и най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз , ти също можеш да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме ние Всъщност.
- Не! Никой няма да ни потрябва!- отново обещала Малката Душа.- Аз ще помня коя си ти! И ще ти бъда благодарна за този дар, който ще ми поднесеш- шанса на позная, да почувствам това Коя Съм Аз.
И било сключено съгласието, и Малката Душа тръгнала към своя нов живот, радостна от това, че светлина ще бъде, което само по себе си е вече много особено; и двойно по-радостна от това, че ще може да бъде онази част от особеното, която се нарича Прошка.
И Малката Душа с нетърпение чакала, кога ще получи възможност да усети и опознае себе си като Прошка и да благодари на онази душа, която ще го направи възможно.
Във всеки нов момент на този нов живот, когато нова душа се появявала на сцената и каквото и да поднасяла в живота на Малката Душа- радост или печал, особено когато било печал, Малката Душа мислела за това, което й казал Бог:
- Помни завинаги, - усмихвал се Бог,- Аз винаги изпращам само ангели и никой освен тях…


Светлина и Любов

Много благодаря за мненията и за хубавите приказки!
Работата е там,че явно не съм толкова добра,всеопрощаваща и благородна,като повечето от вас!
Изпитвам много,ама много болка,гняв и омраза и го признавам!
Изпитвам гняв и омраза,към този мъж,че се отнесе толкова агресивно и унизително с чувствата ми!Изпитвам много гняв,към живота,който ми даде много болка в живота,но нито веднъж до сега не ме прегърна и не ми даде любов!Живея в общество,където външният вид е всичко и ако си с „късмета” да си с физическо увреждане и не голяма красавица,като мен,никога не получаваш нищо!
Изпитвам гняв и към себе си,че,когато се подиграха с чувствата ми аз не се изправих очи в очи с човека и не казах:”Нямаш право да се държиш с мен така и най-малко на теб ще го позволя”!Надявах се,че тази много агресивна реакция към мен е от объркване,страх и след,като мине малко време той ще разбере и нещата ще си продължат нормално.
Казвате,че го обвинявам,за всички беди в живота си,как така,не разбира се,че не!
Обвинявам го само за начина по,който се отнесе към мен и чувствата ми.Останалото,което ми се случва и,което правя е следствие от невъзможноста ми да се справя,болката и унижението с което трябва да живея!
Казвате,че не мога да му простя,че ме е отхвърлил и съм го намразила за това.
Да намразих го,но заради грозния и унизителен начин по,който ме отхврърли,а не заради това,че не ме обича.Всеки може да обича когото си иска,това е свободно действие и не се подчинява на нищо и никого!Същото важи и за мен обаче,дори и целия свят да ме обвинява,че още го обичам не мога да го променя!
Казвате,че ако обичаш не можеш да мразиш и прощаваш всичко.
Глупости!Мислите ли,че може да ме нарани с думи и действия човек от улицата,към когото не изпитвам нищо?Мислите ли,че ще мога да го намразя толкова,че да се разкъсвам отвътре,не!
Само,ако много обичаш много можеш и да намразиш,ако този човек те нарани,любовта и омразата за мен са двете страни на една монета.
А да простя мога разбира се и искам,повече от всичко на света,но как да стане,като болката ме разяжда отвътре,като не съм я изразила и не намерих начин да излезе от мен и да си иде.
Това исках да ви питам,какво правите,като ви нарани важен за вас човек?Как прощавате?Настоявате ли да е наясно,какво ви е причинил и как се чувствате?
Може би не се изразявам ясно и ще дам два откъса от книги за да видите какво точно имам предвид и какво питам.
— В некоторых ситуациях требуются активные контрмеры. И все же я считаю, что можно проявлять твердость и даже предпринимать активные контрмеры из чувства сострадания или из чувства заботы о других, а не из чувства гнева. Одна из причин, по которой необходимо принимать сильные меры против того, кто вам вредит, заключается в том, что, если оставить этого человека безнаказанным — какое бы действие против вас он ни совершил, — он может привыкнуть действовать подобным образом, что приведет его в конце концов к личной катастрофе. Поэтому сильные контрмеры необходимы, но, учитывая мои последние слова, их можно предпринимать из сострадания и заботы об этом человеке.
Изкуството да бъдеш щастлив”- Доктор Ховард К. Катлер
Опитът на много хора категорично доказва, че ако дадете на партньора Ви Възможност да си мисли, че може да си играе безнаказано с вашите чувства, той никога няма да се влюби Във вас\
Ако някога сте били умишлено подведен от любимия човек и не сте го наказали, тогава вероятно сте го загубили завинаги! Звучи странно, но е истина! Понякога за доброто на вашите отношения е необходимо да изразите гнева си към любимия човек\ Има моменти, когато проявите на великодушие не са най-подходящият начин на поведение. Понякога се налага „да покажете нокти" (Ако е необходимо дори се престорете на разгневен! В някои случаи доброто старо по сдърпване е единственият начин да покажете, че сте независима и заслужаваща уважение личност!)
Може ли децата да пораснат, без от време на време да не ги наказваме? Не, нали? Всъщност да има някой, който да налага ограничения в поведението им, е необходимо условие за щастливо и безгрижно детство. Е, добре, същото важи и за възрастните. Те са пораснали деца. Възрастните също трябва да се поставят на място от време на време!
Не се заяждайте за дребни и незначителни неща. Единственото, за което си заслужава да се гневите, е незачитането на чувствата ви и липсата на уважение. (Във Всеки случай, това е основното обвинение, което можете да отправите. Нямате право да бъдете съдник на другия в останалите му работи!) Изразете недоволството си с думи от рода на: „Достатъчно! Няма да търпя повече обиди! Аз се държа добре с теб, а ти? Е, отказвам да приема такова отношение, от когото и да било - най-малкото от теб!"
Любовна тактика
Томас Макнайт Робърт Филипс
Какво мислите за това,трябва ли винаги да отстояваме себе си и достойнството си?

и отново ,
здравей,
Мила Чоки,нима мислиш, че човек е толкова силен, значим и важен, и ... още каквото се сетиш ?И че всичко е в неговите ръце ?
А не е ли само песечинка,която морето отмива,или тревичка,която изсъхва ?
Този любим мъж е само инструмент в ръцете на съдбата ти , и едва ли има голям избор.
Всъщност, ти не искаш да е така.
И аз не искам, ама така се получава на практика,Незнам защо и не ми е ясно, но знам и вярвам, че всичко е за наше добро.
И че все някога ще ни се изясни ...

I like this game

Знам,че другия ми вид в лилаво е по-хубав и на мен ми харесва,освен това е любимият ми цвят!
Обаче не успях да се справя,като просто изрежа чувствата си и болката от душата да ги изхвърля и да продължа!
Сега разбрах защо още стоя зациклила на едно място и мъката ме разяжда отвътре,не мога да простя,не мога!А не мога да простя защото сега разбрах,че първо трябва да извадя болката и да покажа ясно,че с чувствата ми са постъпили много зле и че не съм човек, който би позволил да сие подиграват с него,че има достойнство!
Казвате,че най-великото нещо е да можеш да прощаваш и съм напълно съгласна.Обаче,не може да прости човек без достойнство или,който е позволил да се подиграят с него.Затова първо трябва да намеря добър начин да кажа какво чувствам и какво е за мен това,което другия направи,а след това да подам ръка и да простя!
Не знам дали ще разберете,какво точно чувствам,колко ме боли и какъв гняв изпитвам,но се надявам да ми помогнете,като ми отговорите на въпросите от писаното по-горе и като погледнете откъсите от книгите и коментирате.
Чувствам ви,като приятели и затова искам помощ отново!