моята баба също ми беше най-близкото същество и 16 години не можах да приема загубата й. Е, вече се справих или поне така си мисля.
А в случая смятам, че това е най-добрият вариант, защото когато сме афектирани, сме в състояние да изречем толкова щуротии, за които после ще съжаляваме, а едва ли ще се почувстваме по-добре. Онзи ден имах конфликт с една колежка. Разбира се, че това не е от вчера, а са се натрупали много отрицателни емоции. Сега ме е срам да си помисля какво исках да й наприказвам. Като казах на мъжа си какво смятам да направя днес, за да я поставя на място, се ужаси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да но в случая не става въпрос за колежка или някой с когото се налага да имам някакви престорени отношения заради работата или друго.Не става въпрос и за някого чиято убида или нараняване мога да отмина просто така защото не ми е важен.
Става въпрос за човек,който е много дълбоко в душата и обичам ,който ме е наранил много дълбоко поради това,че е много значим за мен.Същото поведение от някой друг човек не би ме наранило толкова много.
Сега искам да питам,ако напиша писмото и го покажа тук ще ми кажете ли какво мислите и какво бихте направили или разбрали на негово място?

ако не се притесняваш, а и едва ли ще ти бъдем от полза, тъй като не го познаваме, но щом искаш, напиши.
Не ми се навлиза в подробности за моя случай, но не е съвсем безобидно, защото става въпрос за секретарката, която непрекъснато ме топи на шефа и не само мене, а и приятелите ми - колеги, а така добре го манипулира, че той нищо друго не вижда и не чува освен нея или поне така му изнася в момента. А пък аз не съм от тези, които си мълчат, още повече, че държа на него и няма да оставя една простачка да ни разиграва. Жалко е, че на него се развиках по телефона да си укроти великата секретарка, а след това му треснах вратата, за да го накарам да я постави на място, а според него това са наши лични отношения, които по никакъв начин не го засягат. То аз ще я поставя, където й е мястото някой ден, но тъй като не съм й в категорията, ще трябва да използвам думи, от които повече ще я заболи, отколкото ако й зашлева един шамар. Но това същество от друго не разбира, а някой ден ще изкрейзя и не отговарям за поведението си. Не мога да търпя лъжата и лицемерието, а тя е толкова изпечена в този занаят, че ми се повдига само като я срещна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Опитвала ли си все пак да се лекуваш. Понеже ми направи впечатление, че някой поопита дали няма специалисти тука, с което искаше деликатно да намекне, че не е лоша идея да се обърнеш към психиатър. Депресията си я имаш, а което е по-лошото, такава си ти е личностовата структура. Всеки отреагира разочарованията по собствен начин, няма да получиш рецепта. Нито ще направиш нещо за себе си ако не спреш да се самосъжаляваш...

Съгласна съм,че съм в депресия,не мисля дори,че вече е в лека форма.Лекувах се четири години ходих на психотерапия,но точно терапевта ме провокира да кажа за чувствата си и от там започна всичко лошо в живота ми.Не смятам вече да позволя,на някой да си прави експерименти с мен нито ще позволя вече някой да влезе така дълбоко в душата и чувствата ми за да ме нарани отново.Не смятам обаче,че това,което ми се случва и начина по който реагирам е самосъжаление,друго е....

Ама ти си била много силна жена,така да си излееш гнева!Вярно,че не е било точно на когото трябва,но все пак си е нещо.

не смятам, че е изява на сила поведението ми. Наистина не ми пука за всичко, което казах, освен, че нараних човек, когото не бих искала. Но за съжаление, стореното не може да се върне, а проблемът си стои.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите