Защо не искам никой да ме познава? Избягвам усърдно новите запознанства и зарязвам старите такива. Все ми се иска да се чудят хората коя съм .
Натрупах с годините 13 вида практики за отблъскване и отбягване на нови познати. Добре ми е така, но нормално ли е се чудя?

Не ми е приятно и да твърдят някои хора, че ме познават. Аз не откривам себе си. Защо да го твърдят?

Редактирано от Mapkизa дьo Чaт на 07.05.06 20:53.

Искаш ли или не искаш отговор всъщност?
По логиката на написаното от теб би трябвало да подминем мълком постинга ти.

искам разбира се... чувам, че съм била темерут, че се надувам
а на мен ми харесва да е така. Защо?

Щом ти харесва какъв е проблема..кефи се!
Ако те гризе съвеста значи не ти харесва и не ни казваш истината че ти харесва...истински щеше да е да кажеш "харесва ми ама..."
А отговора ми е че това е пътя към осъзнаване, кое трябва и кое не трябва, кое е полезно и кое е вредно и така ти постепено ще отделиш тънкото от плътното и ще се въздигнеш от където идеш.
Всичко това ще се случи и без товите усилия.
Кефи се ако можеш

Че кой друг, ако не ние?

Много добре ми е ясно кой се опитваш да изимитираш но не фърфиш

... ходи като патка, кряка като патка, не е изключено да е патка.

Знаеш ли какво ти се случи преди малко? Когато умираш, ще си спомниш за това.

Кокошки, патки, мисирки или токачки не зная, само зная че това тука е шльокано менте.

... какво знаеш?

Знаеш ли какво ти се случи преди малко? Когато умираш, ще си спомниш за това.

Редактирано от whomi на 08.05.06 16:41.

Въпрос на избор, Чатърке Номер Едно.
Или се кефиш, или не се вайкаш.
Води си дневник. Може и да се разбереш защо постъпваш така.
Пак е въпрос на избор.
Отговорът е само в теб, кой друг мислиш че може да ти го даде наготово?
Късмет!