Психическия Проблем Който Съсипва Живота Ми! ПОМОЩ

Здравей Мименце :) Ти си много интелигентен човек и държиш на думата си като гледам което е префектно!

Да започваме: "...и така радвам се че научи доста неща от всички ни тук.......или по скоро ги преоткри... или се сети че си ги знаеш, но изглежда трудно.........." От Всичко по МНОГО и научих и прекроих и се сетих и ги осъзнах за което много ви БЛАГОДАРЯ!!!

"Престани да мислиш и да задълбаваш какво разстройство точно имаш!" Чесно казано никога не съм задълбавал какво точно ми има смисал помня го примерно "паническо растройство" но то за мен е само като понятие и благодарение на Public Image вече имам представа и какво значи. Но за мен най-важното е не толкова какво ми е отколкото КАК ДА СЕ СПРАВЯ С НЕГО!

"Ти нямаш Корем! Ти имаш приятели!" Днес пробвах с това на няколко пъти! И има ефект дори и малък НО ГО ИМА. Все пак с малко се почва :)

"и ... можеш всичко защото си зает да мислиш за задълженията си и нямаш време да бъдеш болен или отчаян......ти си мотивиран, сериозен и ангажиран..." Тук вече имаме проблем... Как да бъда зает как да ходя на училище и как да нямам време да бъда "болен" и за кой задължения да мисля Като всичко при мен започва с мисълта там дали има WC и как да стигна до там. Какво ядох последно, Тази вода е много студена от нея може да ме "пресече" корема, Ако не отида ще разочаровам много хора но какво да направя боли ме корема. повечето от тези неща започвам да ги овладявам и ще ги овладея до съваршенство! Но още са ми в тежест. Между другото от нещата който изброих почти никое НЕ ми се случва като съм на село да не кажа никое, но аз не мога да съм вечно на село.

"Ти си това което ти казвам че си, а не това , което си мислиш че си!" Изглежда логично и много обнадеждаващо ще го имам в предвит!

"Дори да ти изглеждам груба и нахална в момента ще си позволя да довърша...Бездействието не само потдържа психозите , но и ги поражда и задълбочава за нула време...започвай трудова терапия и задължително да е ангажираща мозъка и съзнанието ти!" Права си и това което казваш е голяма истина и вътрешно знам че ще "проработи" и въобще не си груба а и да си не бих казал нещо, защото целта ти е да ми помогнеш. Но ми кажи как да зпочна тази трудова терапия как с какво да се захвана нямам представа в момента ако имаш нещо на предвит сподели ?

"Хайде почвай веднага и не се мотай повече че ще остарееш преди да си се родил и да си живял!" Е това не беше много оптимистично а и не смятам така мисля че ще се справя. Да не определям срокове но до ноември дано съм забравил за това. Ще направя всичко възможно за да успея!!!

Благодаря ти !

Здравей OnlyGodCanJudgeMe!
Христос воскресе!
За проблема ти,знам за какво говориш.Моят човек е по същия начин.И макар че Пъблик казва да не се впускаме в миналото,взаимоотношения,случки и т.н. аз бих искала да те попитам няколко неща.
1.Спомняш ли си кога за първи път ти се случи това,и ако да моля те да ми опишеш ситуацията.
2.Какви са взаимоотношенията с приятелите ти?А с приятелката ти?
3.Когато си на село пак ли си сред хора,или си повече сам?
4.За какво си мислиш през повечето време?
5.Да забравим за момент че имаш проблем.Доволен ли си от живота си?
6.Какъв си по характер,ядосваш ли се бързо,нервен ли си,или си по скоро спокоен,търсиш ли често разбиране,или се затваряш в себе си?
По борбената ти натура ми приличаш на козирог,т.е на мен

Животът е във всеки дъх,във всяка чаша чай...

Здравей! Няма защо!
Предпазните действия и мисли, които имах предвид, могат да са едва забележими, напр. когато разбереш, че се отклонявате от маршрута, стягаш мускулите си, стискаш силно нещо или си чоплиш агресивно ноктите, спираш да участваш в разговорите с другите и/или само ги разпитваш защо променят маршрута и какъв ще е новият, обмисляш какви са рисковете, представяш си различни варианти за наличие или липса са WC и за това как ще се изложиш.
Последните две неща ти сам спомена, ТЕ СА предпазни мисли/представи! Ако всеки път преди такова пътуване седиш дълго време в тоалетната вкъщи, ТОВА Е предпазно действие!
Опитай се в близките дни да вземеш в уастие в такава ситуация - дълго пътуване с приятели или дълго обикляне из града или дълго седене в заведене.
Преди да излезеш за въпросното мероприятие, посети тоалетната САМО АКО ти се ходи, а не отивай там да се напъваш "за всеки случай" и "за по-сигурно".
Когато излезеш, поне този път, не се интересувай от това дали има WC; повечето хора не се интересуват, защото от опит знаят, че в населените места и по големите пътни маршрути ВИНАГИ се намират WC-та или удобни тяхни заместители (ето например аз никога не мисля за възможните ми физиологични нужди преди да излеза от нас и в досегашният си живот ми се е налагало само два пъти (!) да се изхождам непредвидено сред природата, и то при много комфортни и засекретени от околните храсти условия; говоря за непредвидено, а не за случаите, когато съм за седмица на палатков лагер).
Значи, излизаш и не мислиш за възможните "рискове"; това не е толкова трудно колкото звучи, защото обикновено при премилянето на възможните рискове и сценарии изисква съсредоточаване и неангажиране на вниманието с други неща. Просто не се съсредоточавай, постоянно се разсейвай, мисли за последните новини, за увеличаването на инфлацията, за рейтинга на б.б. сравнен с този на бсп, за оценките ти в училище, за кондолиза, за аец, за последните мачове на цска, ... абе разбра идеята. Накратко:
въздържай се от горепосочените предпазни действия и мисли! Приеми на доверие, че няма да ти стане нищо, поне този път.
Ако през това време се почувстваш гадно, не почвай да мислиш за проблема си, а се опитай да правиш нещо друго поне за известно време. Напр. ако си в супермаркет и почнеш да се потиш и пулсът ти се ускори, не зарязвай веднага пазаруването, а си кажи "сега ще си направя докрай покупките, пък квото ще да става, след като ги направя спокойно ще се върна в къщи и ако още имам проблем ще се занимая с него." Много е важно да започнеш да "вграждаш" в живота си това отлагане. Нека това ти стане основен принцип през следващите няколко седмици, засега го приеми на доверие, пък после сам ще си решиш дали да продължиш да го спазваш:
Когато се почувствам несигурен трябва да продължа спокойно извършваната дейност (била тя покупки, уроци, приказване с приятели, разходка, спортна игра) и да мисля за нейното успешно провеждане. Винаги да отлагам мислите и заниманията с проблемното ми усещане за след това.

Ми... това е засега. Опитай, гарантирам ти, че нищо лошо няма да ти се случи!
Не се концентрирай върху това, какво чувстваш в еди кой си момент от опита, просто след като го направиш накратко разкажи какво (не) е станало.

Воистина Воскресе! Здравей! Първо искам ако не ти е трудност разбира се да прочетеш всички мой постове по темата за да си изградиш преценка за състоянието ми пак казвам ако имаш вазможноста и найстина искаш да ми помогнеш в което не се съмнявам щом се отзова на призива ми за помощ!


1. "Пред 2 години ако не и повече пътувах от един град към моя на растояние около 250км преди да тръгна има стомашни проблеми близо седмица и се притеснявах МНОГО как ще патувам в рейса ако този проблем не изчезне (стомашния). По стечение на обстоятелствата се оказа че ще пътувам с кола което не премахна страха ми но го намали. От тогава минха 2 години и няколко месеца почи 3г прес това време аз живея с огромен страх не смея да отида никаде(буквално като изляза от моя вход на блока вече мъчението започва) защото ме е страх да не ме среже(заболи, пресече) корема." Не съм сигорен но мисля че 95% от тогава започна всичко.

2. Взаимоотношенията с приятели те ми все още са нормални но ако продължа да не ходя с тях кадето те ходят ще стана персона "нон грате" за момента няма такива намеци но така мисля. За приятелката ми еми преди 3 седмици мисля че станаха вече отидох и и казах така и така няма смисал да се мъчиш с мене аз определно имам проблем а този проблем се отразява и на теб и на връската ни като цяло (защото не можех да излизам и да ходя на някой места с нея) и в момента отношенията са ни никакви не съм я виждал и не искам да я видя щото може да получа инфаркт.

3. Да когато съм на село пак съм сред много хора и почти няма моменти в който да съм сам

4. За скапания си корем и как не мога да тръгна никаде зареди него. Като цяло през повечето време мисля за Проблема си защото ти спира развитието ми и свободата ми и въобще почти всичко!!!

5. МНОГО ДОВОЛЕН съм от живота си дори бих казал че го ОБИЧАМ но този проблем започна да го руши Но ако за миг си представим че нямам този проблем бих казал само че Съм Доволен от Живота си!

6. Да бих казал че бързо си променям настроението от Ядосано В Спокойно и Обратно. Не бих казал че се ядосвам много бързо но зависи от обстановката но по принцип бързо анализирам нещата имам и силно развито логическо мислене и веднага мисля за вариант с който да оправя нещата вместо да се ядосвам. Откакто имам този проблем бих се определил като нервен вече. Да търся разбиране! и не се затварям в себе си. Относно зодията съм Близнаци и много бързо си променям настроението ако това също е важно към последния въпрос.


Отново Благодаря че се отзова и дано и ти ми помогнеш с каквото можеш!

Здравей! От нещата които си писал разбирам,че ти се страхуваш да изживееш същата ситуация като преди 2 години.Мислиш постоянно за това и въз основа на твоите мисли тялото ти реагира.
Я си спомни тогава когато ти се случи за първи път,имаше ли някакви други фактори които да те безпокоят?И в този период от време случило ли се е нещо друго,което да те е обърнало на 180?Още преди тези 2 години?Ако не мисля че най добрата терапия за теб е да се срещнеш отново със това което ти носи паника,само че в спокойна обстановка,където не може да ти се случи нищо.Да извадиш всичко което е в подсъзнанието ти.И да се срещаш отново и отново с тази ситуация.Нещо като хипноза.След като си обработил това което е в подсъзнанието,да започнеш лека полека да го пренасяш в реалния живот.Да излизаш малко по малко,като постоянно увеличаваш разстоянията.След като приятелите ти те разбират,помоли ги за съдействие.Или помоли родителите ти.Излизайте по маршрути където сте сигурни че има тоалетни,спирайте редовно,колкото да се почувстваш сигурен.После увеличавайте разстоянията за спиране и маршрутите.Просто се НАУЧИ отново да излизаш и да пътуваш.Спомни си когато си бил много малък пак не се можел да излизаш,но си се научил,и сега ще трябва отново да се научиш.
При теб основен фактор е също тревогата ти че ще се изложиш пред някой.Затова излизай първо с хора които са ти много близки.Тогава трвогата ще се намали.Недей да мислиш за това че ще се изложиш пред някой.Гледай на нещата така,че ти за момента имаш проблем,който си на път да решиш и пред никой няма да се изложиш само защото имаш проблем.Някои хора имат проблем с общуването примерно.И те се *излагат* ден след ден,но какво от това,просто е проблем.Други пък имат толкова малко в тиквата си,че се излагат наляво и надясно без дори да се замислят.А ти имаш някакъв си проблем,който на всичкото отгоре си открил и си на път да го решиш.Не е толкова страшно.Ако не ти помага традиционната медицина,примерно психоанализа,аз мога да ти препоръчам нещо нетрадиционно.Ако намериш в Бг някой които практикува райки,това е японско изкуство за лечение чрез обмяна на енергия,чрез синхронизиране на мислите и тялото,би ти помогнало много.Аз се занимавам с райки,но съм доста далеч.На приятелят ми му помага страшно много,той дори казва че е като нов.Ако намериш някой който да го може,опитай,поне няма да ти навреди.Но мислите ни са един от най силните причинители на какви ли не болести.И *лекуването* на мислите помага да се отървем от много психически проблеми.Сигурно хората тук които са учили трдиционна медицина ще ме оплюят,но на запад това което уча аз се прилага заедно с традиционните методи на лечение и дава огромни резултати.Но за да помогне трябва да вярваш и да имаш доверие на този който те лекува.

Животът е във всеки дъх,във всяка чаша чай...

Здравей! Искам да кажа че за ситуацията преди 2 години от която мисля че почна всичко МНОГО рядко се сещам по скоро мисля за утре и как е минал деня ми днес дали съм имал проблема в каква степен съм го имал и утре как ще е :)

"Я си спомни тогава когато ти се случи за първи път,имаше ли някакви други фактори които да те безпокоят?И в този период от време случило ли се е нещо друго,което да те е обърнало на 180?Още преди тези 2 години?" Ми може би фактор е било и това че трябва да ходя за пръв път в новото си училище(Гимназия) но пак казвам за момента от който мисля че започна всичко се сещам много рядко. А в този период може би отношенията ми с приятелката ми са ме преобръщали на 180 да уточня аз не исках да я тормозя и късах(скарвах се) се с нея 2-3 пъти по мое желание само и само да не я тормозя с проблема си който пряко засягаше и нея и мен и връската ни и секи път много скърбях и се депресирах(както сега но ще ми мине за мен най-важно е здравето) че зареди този корем съсипвам живота си и всичко.

"А ти имаш някакъв си проблем,който на всичкото отгоре си открил и си на път да го решиш.Не е толкова страшно." Много точно казано от близките няколко дни(по точно от както почнах да пиша тук) се чувствам точно така и ГОЛЯМ принос за това имате вие който се опитвате да ми помогнете БЛАГОДАРЯ ОТНОВО! Също така сега съм зел много мерки за решаване на проблема си на куп дано успея! Ето ги и тях:
1. Споделям тук с вас и коментирам и научавам много неща който се опитвам да приложа и повечето от тях са ефикасни тук е момента отново да ви БЛАГОДАРЯ най-сърдечно на всички който се опитват да ми помогнат !
2. Вземам "Remotiv" и той малко или много помага.
3. Спазвам диета препоръчан от едно момиче което много ми помогна и с което се запознах отново тук Благодаря и на него !
4. Четвъртия и най-важен фактор който прилича на първия СТЕ ВИЕ найстина МНОГО ми помагате МНОГО !

Относно "райки" както казвах и в други постове: Готов съм на всичко само и само да се справя, ако случайно можеш да ме насочиш и знаеш каде в БГ би могло да се практикува райки съм готов да отида! Ако решиш отново да пишеш по темата ми искам да акцентираш на това че АЗ се справям с проблема си дори и той да е бил МНОГО силен в този момент аз съм го увладял НО на следващия ден пак е същото пак тръгвам кадето и да било с мисълта "днес как ми е корема и дали има WC там" това ме тревожи че аз го увладявам и се справям в 80% от случайте с него но той не изчезва?

Благодаря ти за вниманието ! Дано успеем

Помни, че когато помогнеш на някой, помощта ти се връща след време!

Здравейте!!! Бих ви помолил за още някое мнение защото тези мнения найстина оказват ефект върху мен и положението ми.

Здравей,
Искам само да ти кажа,недей да правиш много неща на куп.Ние ти показахме пътищата,ти трябва да избереш по кой от тях да поемеш.Избери това което е най близко до същността ти,абе с две думи това кото ти е на сърце.
Райки ти предложих като алтернатива или като допълнение към традиционна терапия.З жалост доколкото знам,в Бг райки е станало нещо като мода и хората които го практикуват взимат сума пари за това.Което ме кара да се съмнявам в качеството.Защото райки е дар от Бог,а подарък не се продава,но както и да е.
Хубаво е че си изгонил от съзнанието си първият път когато се е случило това.И е хубаво,че мислиш за сега и за в бъдеще.Аз те попитах защото мисля че трябва да го занем,за да разберем по добре какво го е предизвикало.Всичко в живота ни е причина/следсвие.За всяко нещо си има причина и нищо не е случайно.И ако искаме да се преборим със следствието,трябва първо да се преборим с причината.Така мисля аз.Нямам предвид че ти трябва да мислиш постоянно за това.Искам само да знам какво се е случило преди това.Защото твоят проблем е предизвикан от НЕЩО,и точно с това нещо трябва да се пребориш.Ако премахнеш причината за страданията ти,ще престанеш да страдаш.Ако искаш ми пиши на лична.
Аз само искам да ти покажа един път,както другите ти показват пътища.Сигурна съм че по който и да поемеш ще стигнеш до това което търсиш.А то е спокойствие и хармония в мислите и душата.Ако си избрал своя път,никой от нас ще те съпроводи по него в началото,и ти ще вървиш сам.Защото така трябва.

Животът е във всеки дъх,във всяка чаша чай...

смяташ, всяка информация за полезна... Давам ти тук няколко линка към стари теми, които съм срещала откак съм в клуба, отнасящи се до паническото разстройство (стига вече да не си ги чел):

[линк]

[линк]

[линк]

[линк]


Дано са ти от полза .
Лек ден!
P.S.: Чета те, въпреки че не винаги мога да пиша.
Радвам се, че бележиш напредък!

Здравей! Значи това че трябва да изберя своя начин по който да процедирам ми е ясно обаче всеки един от вас до момента казва по някое вярно нещо и аз събирам от постовете важните неща за мен и го правя коплексно "лечение".

"Искам само да знам какво се е случило преди това.Защото твоят проблем е предизвикан от НЕЩО,и точно с това нещо трябва да се пребориш." Относно това ти питане не мога да се сетя и вобще не помня и нямам идея какво може да е това нещо(може да звучи и странно). Инче не знам дали си чел отговора на предишния ти пост и там те помолих да акцентираш на това че аз се справям ежедневно с проблема си но тои остава и на следващия ден това ме тревожи. Пак те моля да акцентираме малко на това защото само това ми остана неясно. Благодаря Отново!

Здравей! Определено смятам че всяка информация е полезна и не съм чел тези теми но сега ще им обърна внимание!

"P.S.: Чета те, въпреки че не винаги мога да пиша." Огромни Благодарности за отделеното ми внимание !!!

"Радвам се, че бележиш напредък!" ОПРЕДЕЛЕНО напредък имам и то не малък но мразя да говоря така защото и преди съм имал и пак съм се връщал на същото положение. Но ще поживеем и ще видим само времето ще покаже дали този път найстина ще се отърва от проблема си в което много вярвам и се надявам!

Всяка Сълза Си Има История И Всяка История Си Има Сълзи !!!

Здравей! Не знам как е станало но съм пропуснал този пост и едва сега го виждам дори си мислех че повече няма да пишеш тук а то се оказва че си писал и не съм видял. Както и да е мисля че нося добри новини

"когато разбереш, че се отклонявате от маршрута, стягаш мускулите си, стискаш силно нещо или си чоплиш агресивно ноктите, спираш да участваш в разговорите с другите и/или само ги разпитваш защо променят маршрута и какъв ще е новият, обмисляш какви са рисковете, представяш си различни варианти за наличие или липса са WC и за това как ще се изложиш." Точно това и става много точно казано!

"Преди да излезеш за въпросното мероприятие, посети тоалетната САМО АКО ти се ходи, а не отивай там да се напъваш "за всеки случай" и "за по-сигурно"." Напоследък Точно на това наблягам и мисля че се справям. И това е една от добрите новини който смятам и за напредък!

"Когато излезеш, поне този път, не се интересувай от това дали има WC; повечето хора не се интересуват, защото от опит знаят, че в населените места и по големите пътни маршрути ВИНАГИ се намират WC-та или удобни тяхни заместители" Значи така и направих и това също е една от добрите новини.
Само да отбележа че мен не толкова ме е страх дали ще намеря WC от колкото това че може да ми се наложи да търся пред 10мин това е основния страх да не ми се случи така че да трябва да ходя през 10минути!!!

"Значи, излизаш и не мислиш за възможните "рискове"; това не е толкова трудно колкото звучи, защото обикновено при премилянето на възможните рискове и сценарии изисква съсредоточаване и неангажиране на вниманието с други неща. Просто не се съсредоточавай, постоянно се разсейвай, мисли за последните новини, за увеличаването на инфлацията, за рейтинга на б.б. сравнен с този на бсп, за оценките ти в училище, за кондолиза, за аец, за последните мачове на цска, ... абе разбра идеята. Накратко:
въздържай се от горепосочените предпазни действия и мисли! Приеми на доверие, че няма да ти стане нищо, поне този път.
Ако през това време се почувстваш гадно, не почвай да мислиш за проблема си, а се опитай да правиш нещо друго поне за известно време. Напр. ако си в супермаркет и почнеш да се потиш и пулсът ти се ускори, не зарязвай веднага пазаруването, а си кажи "сега ще си направя докрай покупките, пък квото ще да става, след като ги направя спокойно ще се върна в къщи и ако още имам проблем ще се занимая с него." Много е важно да започнеш да "вграждаш" в живота си това отлагане. Нека това ти стане основен принцип през следващите няколко седмици, засега го приеми на доверие, пък после сам ще си решиш дали да продължиш да го спазваш:
Когато се почувствам несигурен трябва да продължа спокойно извършваната дейност (била тя покупки, уроци, приказване с приятели, разходка, спортна игра) и да мисля за нейното успешно провеждане. Винаги да отлагам мислите и заниманията с проблемното ми усещане за след това." Значи тук вече са най-добрите новини като цяло испълних точно указанията ти и то точно на време защото бях решил да ходя до един магазин на около километър от нас да гледам костюми за абитуриенския ми бал и точно преди да изляза си отделям време пак да прегледам старите а и новите ви постове за да се надъхам(ЕТО ЗА ТОВА ВАШИТЕ МНЕНИЯ СА ВАЖНИ ЗА МЕН ЗАЩОТО ДНЕС ПРЕДИ ДА ИЗЛЯЗА ГИ ПРОЧЕТОХ НА НОВО И ЕТО ЧЕ УСПЯХ И ТОВА ГО ДЪЛЖА НА ВАС И НА МНЕНИЯТА ВИ!!! БЛАГОДАРЯ) и така попаднах на този(последния) твой пост и прегледах нещата и ситуацията ми беше точно такава и много умесна що се отнася до твойте препоръки! Излязох и за миг помислих и за рисковете но не както преди, средоточих се до някаква степен в целта си, мислех за разнообразни неща но там не липсваше и това дали ще се справя приех на доверие че няма да ми се случи този път и дори преди да изляза подминах WC-to почуствах се и гадно но не се оставих на паниката и почнах да мисля пак за друго и си казах точно това "сега ще си направя докрай покупките, пък квото ще да става, след като ги направя спокойно ще се върна в къщи и ако още имам проблем ще се занимая с него" и "Когато се почувствам несигурен трябва да продължа спокойно извършваната дейност (била тя покупки, уроци, приказване с приятели, разходка, спортна игра) и да мисля за нейното успешно провеждане. Винаги да отлагам мислите и заниманията с проблемното ми усещане за след това." така и направих днес и имах успех. Само да добавя че пулса през 80% от това изживяване ми беше много силен и бърз(предполагам това е нормално). Всичко премина успешно когато и да си помислях за корема веднага си казвах "аз трябва да си свърша работата пък после ще мисля за него" и след като излязох от магазина бях с усмивка и самочуствие. Казах си: Справих се не ми беше лесно не ми беше трудно но се справих!

пп: Предполагам това че пиша толкова дълги отговори ви дразни и конкретно виждам че теб също те дразни защото наблягаш на: "накратко разкажи какво (не) е станало." Но не мога с по малко думи просто това са чувствата ми и не мога да ги описвам с по малко думи макар че се старая. Извинявам се за това че са много дълги и досадни може би но няма как да ги съкръщавам. А и теб искам да те помоля да акцентираш малко на това че както днес така и много други пъти съм се справял с проблема си но тои не изчезва а на следващия ден пак го има(макар че от както пиша тук и пия "Remotiv" със всеки ден се чувствам по силен и мисля че проблема ми отслабва)!!! БЛАГОДАРЯ!!!

Здравей OnlyGodCanJudgeMe :)
Следя постовете ти още от самото начало, но понеже все още съм много, ама много начинаещ психолог, по-точно психоаналитик избягвам да правя каквито и да било коментари.
Все пак обаче, не мога да не обърна внимание на следното:
"Искам само да знам какво се е случило преди това.Защото твоят проблем е предизвикан от НЕЩО,и точно с това нещо трябва да се пребориш." Относно това ти питане не мога да се сетя и вобще не помня и нямам идея какво може да е това нещо(може да звучи и странно). Инче не знам дали си чел отговора на предишния ти пост и там те помолих да акцентираш на това че аз се справям ежедневно с проблема си но тои остава и на следващия ден това ме тревожи. Пак те моля да акцентираме малко на това защото само това ми остана неясно. Благодаря Отново!
Твоят проблем си има корен. А този корен е доста по-дълбоко, отколкото предполагаш - и докато не стигнеш до него, проблемът ще продължи да съществува. Затова е много важно да си спомниш преживяванията отпреди заболяването си. Вероятно ще ти е трудно - забравата е един от предпазните механизми на мозъка.
Разкажи малко повече и по-подробно за живота си преди това, за училището, за приятелите...за мислите, които са те вълнували по онова време. Разкажи за приятелката си - какъв човек е тя, как се срещнахте, как се влюбихте...каквото се сетиш

Здравей!

Ами аз точно върху това акцентирах.Искам да ти кажа че ти не се справяш с проблема си всеки ден,ти се справяш всеки ден с ПОСЛЕДСТВИЯТА от този проблем,има разлика.Казах ти че всичко в този свят е причина/следствие.Не са важни последствията в случая,важна е причината.Когато я преборим нея,тогава тя ще престане да дава последствия.Ето например,ако имаш температура,това е следствие от възпаление в организма.Ако взимаш лекарства за сваляне на температурата,това ще е временен ефект.Ако излекуваш възпалението,ще изчезне и температурата.Ти в момента лекуваш температурата така да се каже.А аз искам да премахнем възпалението.
Има си причина за твоя проблем и аз искам заедно да я открием и да премахнем нея.Всичко друго ще е с временен ефект,както сам си се убедил.
Разкажи ми за живота си преди да се случи това за първи път,ако имаш желание разбира се.Може и на лична ако ти е по удобно,аз нямам претенции.
Ти си силен човек и виждам че имаш желание и воля да се справиш.А това си е наполовина решен проблем.Нека се занимаем с другата половина,която както каза Месечка,мозъкът я е изтласкал някъде в подсъзнанието.Това е механизма на мозъка,неща с които не може да обработи,ги слага в подсъзнанието,и те там си седят и чакат да бъдат обработени.Ти дори не забелязваш че там има нещо,мозъкът ти го е запечатал там,и ти си го *забравил*.Искам да се опиташ да си го спомниш.Може да има сълзи,може и да боли.Аз искам да се опитам да ти помогна.Но само ако ти искаш.

Животът е във всеки дъх,във всяка чаша чай...

(...) така и направих днес и имах успех.

Продължавай в същия дух!

Само да добавя че пулса през 80% от това изживяване ми беше много силен и бърз(предполагам това е нормално).

При всяко ново и непознато начинание е съвсем нормално да имаш по-ускорен пулс; още повече. когато то е свързано със състояние, което и без това предизвиква ускорен пулс; но ти гарантирам, че ако това ти стане ежедневна практика ще привикнеш. Тъкмо това е целта - привикване, автотренинг, постепенна адаптация.

Самият ускорен пулс (както и потенето, треперенето, мускулното напрежение и др. трудноконтролируеми от съзнанието вегетативни реакции) се отнася към първата част от това, което холандския физиолог Ханс Селие нарича "общ адаптационен синдром"; тази част англоезичните психолози наричат acute stress response (остра стресова реакция) или fight-or-flight response (реакция на борба или бягство). Тази реакция се появява при всички бозайници в условия на опасност или на рязки или продължителни дразнители. Въпросът е как да стане така, че ситуациите, които предизвикват тази реакция повече да не я предизвикват. Казано на психологически жаргон: какви трябва да са копинг-стратегиите на често попадащия в една и съща сресогенна ситуация индивид? [Coping strategies, букв. "стратегии за справяне"] Различават се два основни типа копинг-стратегии:
1. фокусирани върху преживяването и 2. фокусирани върху проблема.
Примери за първия тип са отбягването, отричането, въображаемото минимизиране или хиперболизиране на проблема, т.е. всички онези "техники", които приемат проблема за някаква непроменима реалност, чието лошо въздействие трябва да се стараем да намалим, да преживеем, да почувстваме по-леко В твоя случай проблемът е, не само че си имал панически пристъпи, но и че често се страхуваш те да не се повторят и че взимаш предпазни мерки, които затрудняват нормалното ти общуване с другите и въобще нормалния ти живот. Фокусираните върху преживяването стратегии са всички онези мисли и действия, които в тревожни моменти ще хиперболизират проблема, а в спокойни ситуации ще го минимизират (когато си вкъщи предпочиташ да не мислиш за тревожните ситуации).
При втория тип копинг-стратегии - фокусирани върху проблема - индивидът се старае да борави с причината на проблема, търси инфо и начини как да го промени и как да промени себе си, поведението си (а не временно да омекоти преживяването на въздействията на проблема и поведението си).

Всичко това ти казвам, за да имаш предвид, че техниката "отлагане", която ти вече си опитал, е от втория тип копинг-стратегии. Тя няма за цел да намали директно тревожното преживяване, а постепенно да премахне факторите, които го поддържат. Нека го кажем така: ако предпазните мисли и микродействия омекотяват тревожността, държат я в граници, то техниката "отлагане" първоначално засилва вегетативните реакции на тревожност, но същевременно демонстрира на индивида, че тази тревожност не се оправдава,
въпреки увеличения пулс няма някакво непоносимо срязване в стомаха или гърчене насред улицата. Колкото повече това "упражнение" се повтаря, толкова повече то се тривиализира в добрия смисъл на думата - става нещо обичайно, нещо, за което тялото престава да отделя толкова интензивни вегетативни реакции. То, тялото, досега ги е отделяло, защото не е "разбрало", че проблемните ситуации НЕ водят до голяма болка и гърч. Да "разбере" това, са му пречили предпазнирте микродействия и мисли, предпазната тревожност. Те му "казват": "Ако не бяхме ние, щеше да стане много много лошо!" и така тялото запазва стресовите си рекации към проблемните ситуации и чака предпазните действия да сложат тези ракции в рамки, да ги опитомят както винаги. Защото досега винаги след предпазливостта е идвал и период на спокойствие. Това е затвореният кръг на твоето психологично разстройство. Ако се често се насилваш да премахнеш тази предпазливост, то кръгът ще се разкъса. Всеки случай когато отлагаш или рязко прекъсваш предпазливостта трябва да има формата на облог със себе си: "Аре да се обзаложим, че нищо няма да ми стане ако не мисля за това и уверено продължа да си върша това,с което в момента се занимавам." Колкото повече поставяш и печелиш тези залози пред себе си, толкова повече ще намалява вероятността при следваща проблемана ситуация да се почувсрваш кофти и безпомощно.
Нека го кажа и по друг начин: Приеми проблемът си за предизвикателство и считай всяка моментна болка и тревога, които се явяват по пътя към преодоляването му, като знаци за безпомощната му съпротива, на финалните му гърчове. Усеща, гадината, че с него е свършено, че техниката "отлагане" му е скроила шапката!
Общия метод на предизвикателството включва както тази, така и друга важна техника - "умишленото встъпване в проблемни ситуации" или "самоинициираното, самоволното...": т.е. трябва не просто да "отлагаш", когато се окажеш в проблемни ситуации, а сам да търсиш да влезеш в такива ситуации.
Здраве и успехи ти пожелавам!

ПП: няма какво да се извиняваш за дългите постинги, я виж моите
Remotiv го взима профилактично една моя възрастна роднина и твърди, че се чувства по-добре, ама то повечето хора, които са си платили за някакъв цяр са склонни да твърдят, че им влияе позитивно, за да не излязат будали. МОЛЯ!

е екстракт от жълт кантарион, така че трудно може да се тълкува като лекарство.
Пих го един месец през миналата година. Действа - от нищо не ми пукаше.

е, хайде сега, то и марихуаната е билка, ама каква

znae6 li mislia 4e triabva da se zamisli6 varhu nika si koi te sadi i za kakvo?

Ника ми поне до колкото аз си го превеждам значи "Само Господ Може Да Ме Съди" никаде не казвам че някой ме съди.

Аз бих казал че ми помага, аз имам нужда точно от нещо от сорта на "от нищо не ми пука". Като цяло мисля че помага но искам да те попитам ти когато го пиеше каква беше целта ти(ако разбира се не нахалствам) и Ремотив помогна ли за успеха ти ако разбира се си го постигнал?