Здравейте! Преди да започна да пиша искам да ви кажа че това което ще напиша може да е дълго като текст но е още по дълго като преживяване и да ви помоля да го прочетете ако искате да ми помогнете. Благодаря Предварително(и дано не съм нахален)!!!

Така..... аз съм на 19 години бих се определил като интелигентно момче без лоши черти но не съм и вобще перфектен. Пред 2 години ако не и повече пътувах от един град към моя на растояние около 250км преди да тръгна има стомашни проблеми близо седмица и се притеснявах МНОГО как ще патувам в рейса ако този проблем не изчезне (стомашния). По стечение на обстоятелствата се оказа че ще пътувам с кола което не премахна страха ми но го намали. От тогава минха 2 години и няколко месеца почи 3г прес това време аз живея с огромен страх не смея да отида никаде(буквално като изляза от моя вход на блока вече мъчението започва) защото ме е страх да не ме среже(заболи, пресече) корема. От начало и сега пробвам с хапчета като преди бяха "смекта" "слуфагванидин" "лупедиум" а сега съм се обърнал към успокойтелни и други от сорта като "ремотив" ходих на врачка ходих и още ходя на психотерапевт пробвах с това пробвах с онова и нищо, страха си остна с мен а покрай него доиде ОГРОМНА потиснатост и депресия да не говорим че вече не ходя на училище и сигорно ще ме изключат защото ме е страх да не ме заболи корем! Утекчих и учудих много хора с приятелката ми скъсах 2 пъти зареди този си проблем и сега окончателно мисля че вече няма да се съберем а и аз не искам да я мъча защото аз не мога да излизам и да ходя на кафе и зареди това и тя си седи в тях или пък ако се реша да отида някаде това ми коства много услия вече ми треперят ръцете а съм на 19 Родителите ми също са утекчени от мен. ЖИВОТА МИ СЕ ОБЪРНА С КРАКАТА НАГОРЕ. до преди този проблем нямаше нищо с което да не бях се справял но тук ударих на камък. Също така 80% от близките ми(приятели роднини родители) мислят че си измислям и че лъжа и че дори и да имам този страх той не е нещо важно имат го като за "лека настинка" което още повече ме депресира! Не знам как ще ходя на абиториенския си бал и в казармата като аз съм затворинк и се мъча почти всеки ден зареди този страх. Има и място на което се раждам и вобще съм друг човек и то е на село там този страх изчезва дори съм си мислел хиляди пъти да зарежа всичко и да ходя да си паса овце и да не ми дреме но да бягаш от проблемите си не е решение
И така до днес като в последните 2 месеца нещата се влошиха повече от обичайното. случвало ми се е проблема да изчезне за седмица да речем и после пак се появява.

Бих ви разказал още много подробности но ще стане прекалено дълго като цяло да се обоснова: Живота ми в момента е ужасен!!! Това което бях изградил почва да се срива! Искрено ви моля за помощ или поне съвет!!! по възможност от хора спрваили се с подобни проблеми а пък и от други хора моля ви кажете ми какво да правя!!! Благодаря ви МНОГО!!! и дано намеря решение....... Пожелавам ви най вече ЗДРАВЕ всичко останало са подробности!

Знаеш ли ...има хора които спират цигарите ...аз искам да ги спра ... но мойе би не отчаяно го искам и съзнателно или под съзнателно искам да си пуша и съм с нагласата че ми харесва... Оправдавам се пред другите, дори и да не ме питат, че не мога да ги спра...и че затова пуша. Дано аз сега не те отегчавам или обиждам защото не това е моята цел в момента, а да ти помогна до колкото мога защото ти си млад човек.
Та за цигарите ... не пуших 9-10 месеца въобще докато бях бременна и казвах че не ми се пуши ... оказа се че мога и да не пуша...После пропуших пак и продължавам да не мога да спра ... или да не искам ...но това го казвам само на тебе.. Всъщност вместо да се разсипвам по този начин мога вместо да отделя време за една кутия цигари да си направя курабиики или маска за лице и пак да бъда различна и удовлетворена по друг начин, но така ми е по-лесно. Ти си намерил пътя сега хвани и правилната посока......като си мислиш за село не те боли корем...замисли се и за други неща....Ангажирай се с други дела и мисли и забрави за това...Не мисли че не те боли! Забрави че имаш корем! Запиши се на Английски, мечтай си за гаджето и за интимните отношения! Почни фитнес. Колкото повече време имаш - толкова повече време за глупави мисли всъщност имаш. А не си ли дадеш воля сам нито лекар нито околните нито антидепресантите могат да ти я дадат! Сега почни нов живот но не със здрав корем а все едно нямаш такав ....яети книги ..гледаи филм и започни малко по малко да излизаш...Ангайирай се умишлено с дейности за да мислиш какво правиш - за трудова терапия чувал ли си?
Когато си гроги си лягаш за да заспиш преди да си помислил...Обърни отново живота си ама този път погледни накъде точно...Успех и дано си срещнал своята спасителка и най-добра приятелка Ще ме поканиш в имаш поща

Здравей Мими! Бих казал че ще пробвам по този начин по който казваш ти и вобще бих пробвал всичко само и само да се справя с проблема си А АЗ ЩЕ СЕ СПРАВЯ! но точно толкова млад ли трябваше да ми се случи....... Относно цигарите и алкохола и аз почнах да ги консумирам и то пак зареди този си проблем "Страха" с цигари и алкохол се успокоявам по един или друг начин просто нямам голям избор. Благодаря ти за съвета!!! и ще те поканя в "Имаш Поща" тфа да е проблема :)

МОля за Още Мнения и Съвети!!! пак казвам ако не съм нахален разбира се.

Времето Руши Дори И Камъните !!!

За хляб,сирене,мляко не ходиш ли?
Като консумираш цигари кои ти ги купува?
Какво правиш?Учиш?Работиш?
Само една приятелка ли имаш,приятели?
Напиши как протича един твой ден,например днешния?

Споделям задравословното разбиране!!!

че цигарите и алкохолът са залъгалка, а не решение, нали?
Не се кахъри и не се чуди защо ти се е случило точно сега, когато си толкова млад. Само губиш излишна енергия в притесненията си.
Защо не приемеш, че проблемът ти е едно изпитание, едно от многото, които ще те спохождат през живота ти ...и е дошло (или ти е изпратено), за да се научиш да се справяш сам?
Ти вярваш, че ще успееш! Ами това е вече половин успех! Продължавай с положителното мислене. Упражнявай го непрекъснато. То никога не вреди и няма опасност да го "предозираш" .
Сещам се за една книга, която ми е помагала не веднъж: "Как да преодолеем безспокойството и да се радваме на живота" на Дейл Карнеги. Дали няма да намериш и ти нещо полезно в нея?

По това, което описваш, явно проблемът ти може да се диагностицира като "паническо разстройство". То се характеризира с чести и интезнивни паник-атаки в определени ситуации, най-вече когато човек излиза навън сам. Те винаги са свързани с ускорен пулс, студена пот и хиперболизирани представи как всеки момент ще се случи нещо много лошо. Повечето хора с това разстройство са свръхконцентрирани върху някакъв конкретен (но често въображаем) телесен проблем - сърдечен удар, задушаване, прорязване в бъбреците или както е при теб остри болки в корема.

Преди да ти дам някои конкретни съвети, се опитай да се сетиш, в кои случаи си имал най-силни паник атаки, в кои по-слаби и в кои нямаш въобще и се чувстваш ок. Описанието на тези ситуации трябва да включва място, време от деня и седмицата, присъствие (или не) на хора, колко, какви, какво правиш тогава, какво си правил до тогава, кави са конкретните симптоми на отделните случаи и какво най-често си мислиш/представяш тогава. Пробвай, а аз от своя страна ще се опитам доколкото мога да те консултирам.

И поне сега не прекалявай с алкохола, пий, ама по малко. А успокоителни изобщо не взимай! Предварително ти казвам, че твоят проблем се повлиява много благоприятно от леки антидепресанти (които нямат нищо общо с успокоителните).

Здравей Дари. Значи да знам че цигарите и алкохола са зълагалка знам го и то много добре но както казах и по горе не ми останаха много неща който да не съм пробвал и за това и тях пробвам. да Проблема ми наистина може да се гледа като едно изпитание но тфа изпитание е вече 3 години и от испитание почна да става отчаяние. Може в кинигите да е решението чесно казано до сега не съм пробвал с книга. Но съм готов да пробвам всичко защото това моето не е нормален живот и много неща губя покраи това и все пак се надявам че ще дойде времето в което ще си спомням за този момент и ще се усмихвам. БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!

Интересна гледна точка сега ще отговоря на конкретните ти вапроси :)

За хляб,сирене,мляко не ходиш ли? - Не ходя нашите пазаруват но иначе тфа не ми е проблем щото такива къси и малкотраини излизания не са ми проблем проблема е като заизлизам и примерно ще ходя на кафе в приятели на даскало някаде да пътувам. А ако знам че отивам до магазина и ще се бавя 10 мин този страх го няма.

Като консумираш цигари кои ти ги купува? - Аз си ги копувам аз излизам но това ми коства много усилия а и не смея да се отдълечавам много от блока си не че всъвсем не излизам.

Какво правиш?Учиш?Работиш? - Уча но буквално 2 месеца не съм стъпвал на училище защото съм първа смяна и сутрин имам голям дискомфорт на корема което прави страха ми невероятно голям ;( Иначе кисна пред PC-то по 6-7 часа дневно после се наканя да изляза някаде тука до някой по близко живеещ приятел и така.

Само една приятелка ли имаш,приятели? - Имах само една голяма любов иначе имам много приятели и приятелки.

Напиши как протича един твой ден,например днешния? - ми вчера примерно до 12:30 си бях в нас после излязох до един приятел който живее на 300м от моя блок и седях там до 6:00 и това беше.

Надявам се да имаш някаква помощ като за мен. Благодаря Предварително!

убедена съм, че ще можеш да си спомниш за това с усмивка някой ден .
Зная, че ти е много тежко. Зная, че и отчаяние може да се прокрадне.
Ти нали си чувал за силата на самовнушението. Сигурно си чел и за случай на "чудодейно" излекуване на уж нелечими болести. Тези, на които се е случило (или които са го постигнали) силно са вярвали и са се надявали на изцеление.
Ако отидеш на психолог отново, първо трябва да вярваш на себе си, но също и на него.
***
Не мисли, че бих желала да ти налагам мнение. Аз ти посочвам една пътечка. Дали ще намериш решението в книгите или някъде другаде не е от особено значение. Ще има и други мнения. Ето, и професионалист се е отзовал.
Не е казано, че всички трябва да послушаш и че всичко трябва да опиташ. Сам ще избереш как да постъпиш.
Не се съмнявам, че се пребориш с проблема си!
Пожеланието за ЗДРАВЕ да ти се връща!

Здравей виждам че си доста напред в нещатата не мога да преценя дали си доктор или просто си минал през този път. Искам преди да започна да отговарям да ти каже че вапроса който ми е зададен и начинът по който е зададен направо ме възхищава и обнадеждава, заглавието на въпроса също!!! Също така в увода на твоя вапрос ти с няколко думи описваш по голямата част от живота ми в момента възхитен съм отново! Относно дадените ситуаций започваме с:

1. "силни паник атаки" - Имал съм много такива но да кажем случая с военната комисия. Трябваше да ходя на военна комисия още от предишния ден имах страх как ще отида защото до болницата пътят е кам 7км с автобус. Станах сутринта в 7 а трябваше да ходя на комисията в 9. От 7 до 8:45 само се разкарвах по стаите в моя дом и през 10 мин влизах в тоалетната разбира се за нищо, но ме беше страх че ще ми се приходи до тоалетна или пък ще ме пресече корема. И така 2 часа бяха с разкарване по стаите от нерви и висене в WC-то от страх. Часът стана 8:45 трябваше да тръгвам страха ми беше повече от ОГРОМЕН мислех си сега като отида на спирката ще поседя 5 мин и ще ме заболи корема и ще се върна в нас, а от друга страна това е военна комисия не мога да я пропусна после не знам каква е процедурата ако я пропусна.Излязох от нас и се успокоявах с думи на ум казвах си "спокойно ще се справиш" а знам че само нещо да мръдне в стомаха ми веднага се обливам в пот и се зачервявам и паниката е огромна. И така вече съм на спирката чакам рейса като едновремено с това правя планове какво да правя ако ме заболи корема каде мога да отида на таолетна. Доиде автобуса качих се като бях в него ПАНИКАТА СТАНА НЕПОНОСИМА Никога преди тфа не съм испитвал толкова силна паника !!! мислех да на всяка спирка на която реиса спираше да сляза но все пак издържах и стигнах до болницата там на улицата срещнах едни приятели и се заговорих с тях щото те също отиваха на военна комисия и тогава отново заживях! Паниката и страха ги нямаше..... за момента. Деня от седмицата не помня. Присъствие на хора в автобуса и на спирките имаше (познати и непознати хора)което подсилва страха ми защото не мога да си позволя да се изложа и да стана обект на подигравка ! Мислех си и си представях че след малко съм в болницата а там има тоалетни.

2. "по-слаби паник атаки" - Трябваше да ходя на заведение с приятелката си и с приятели (вече приятелката ми я няма от 2-3 седмици защото отидох и и казах искам да скъсаме не коментирах защо но тя знаеше. Аз близо месец вечер и на обяд ходих до тях да я видя и никаде не излизахме зареди Моя ПРОБЛЕМ :((((( и така се притеснявах и за нея. И така един ден казах няма защо да мъча и друг човек а и аз да се мъча повече и отидох и и казах искам да скъсаме така и така виждаш че не съм добре и не мога да излизам няма смисал да те тормозя ти си млада и красива ще си намериш някой който да може да излиза и да ходите кадето искаш а аз вече не мога поне за сега. А с нея ходих 3 години и сме късали 2-3 пъти поради същата причина. Целта ми беше да и направя добро като не я тормозя с мойте проблеми и все още мисля че постъпих правилно) и така давам пример с едно заведение значи с приятелката ми и приятели трябваше да ходим в едно заведение бяхме се разбрали в 6 часа да сме там тя ще е там като отиде с приятелите ни и аз после ще дойда и така. те са били там в 6ч а аз отидох в 7ч като закъснах за да седя в WC от страх като отида там да не ме заболи корема тоест да не ми се приходи до тоалетна и от страх вобще да изляза. И така отидох в 7 часа там а трябваше в 6 и всички ме питат каде се бавиш и аз казвам "ми ядох до сега за тфа се забавих" лъжа ама не ми е лесно :((( И така седнахме нали сичко точно и трябва да си поръчам нещо за пиене аз си поръчвам чай, чакам го да истине щото е зимата и като съм влязъл от студа в топла стая и испия и един чай ще имам проблеми с корема сещате се студено/топлло. И така имах проблеми с корема смисал че червата просто ми каркореха ама малко и на рядко но тфа ме доведе до таква паника и си сложих 2-те раце на корема и почнах да си говоря на ум "това ли ще ми се случва секи път като изляза конкретно с "приятелката ми на кафе" защото страха ми да се изложа пред нея беше буквално ОГРОМЕН !!! а това ставаше секи път като ходя с нея на кафе обзема ме страх да не се изложа камо ли в нейно присъствие. Издържах отново но това не е удоволствие от живота това е МЪКА аз не мислех за нищо друго освен кога ще кажат да си ходиме и мъчението ми да свърши това беше всеки път ! с много малки изключения. Това го определям Като По Малка паника макар че не ми е била никак малка. Място: В заведението. Време от деня и седмицата: 18-19ч всеки ден. Присъствие на хора: Да, Много хора познати и непознати и Приятелката ми! Представях си как се прибирам и си мислех същото.

3. "Случаи в който няма паника" - Имал съм седмици дори в който проблема го е нямало но за сежаление тфа е времено. Да дам ситуация в коятно не съм имал паника така е: Ставам Сутрин и на вун е топло слънчево време седя в нас до обяд 12:00 - 13:00ч и после отиваме някаде близо на кафе пак с приятели и приятелката ми тогава страха и паниката се проявяват много рядко когато времето на вън е слънчево и топло. Излизаме си на кафе аз вобще не мисля за това сичко е точно но пак не се отълечавам много от блока си, После се прибираме към 4-5 да ядем и пак по кафетата примерно но вечерта аз не излизам защото страха ми е на лице и си измисля оправдание за това че не съм излязал. На вън пак е студено а студения въздух много влияе на моя корем. Място: на кафе. Време от деня и седмицата: Събота и Неделя от 12ч до 17ч. Присъствие: да хора познати и непознати и приятелката ми. Представям си хубав ден слънце топло заведение от вънка с един "Sprite" примерно с прятелката ми как ме глези целува и таква неща.

Това са 3-те ситуации малко са дълги ама не можах да ги съкратя повече и едновремено да искарам съществените неща. Искам също да кажа че в тези ситуации е имало и моменти в който нещата са точно обратните и са си нормални но не тези ситуации са ми проблема, а тези който искарах Много се надявам да можеш да ми помогнеш по какъвто и да е начин и найстина заглавието на темата да е осъществимо "Неприятно, но лечимо" ! Ако нещо не е ясно или те интересува още нещо по конкретно питаи се пак аз много се надявам на хора като теб и ще правя всичко което мога за да се справя с проблема си! Оносно пиенето: Не пия много и не пия систематично пия когато съм потиснат или депресиран от проблема си тоест когато съм бил примерно на кафе с прятелката ми и ме заболява корема и аз се прибирам и тя също и и съсипвам вечерта и я разочаровам и се прибирам и си зимам 2 литра бира и си плача и си пия да ми олекне. По вапроса за Успокойтелните от 2 дена зимам "Remotiv" не знам успокойтелно ли се води. Благодаря ти за вапроса и ще съм ти благодарен и за отговора дано се справя с това нещо че вече не ми се живее и ще зема да ходя да си паса овце на село и да се знае.

Пожелавам ви най вече ЗДРАВЕ!!!