много лъжа. отдава ми се просто, но започва да ми става гузно. не за големи и значими неща, а във всекидневието. идва ми от вътре- лъжа, за да си спестя някое обяснение, за да избегна проблем, за да си направя замисленото по моя си начин.... обикновено не вредя на никой с лъжите си. но вече започнах да се замислям дали не трябва да се опитам да престана.

Когато говориш само истината не се налага да мажеш върху лъганото. Иначе други предимства истината няма, стига винаги да правиш разлика между лъжа и истина, демек да не си вярваш сам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

споко, едва ли са значими и големи нещата...

такива мисля няма (почти лъжа)

може би си прав. само истината....лелее, сега като се замисля, изобщо не знам какво е, никога не съм разчитала на истината, от малка послъгвам и преиначавам
да, правя разликамежду лъжа и истина и се старая поне в себе си да ги разграничавам, въпреки че "който лъже другите, лъже себе си", та опитвам се да не се самозалъгвам.

Лъжи си спокойно, полезно е....стига да не вредиш на някой!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

не знам дали е полезно, но ми е спестявало проблеми. както и ми е създавало де
последно поизлъгах един приятел от Щатите, че имам нова татуировка, а аз нямам, но до два месеца трябва да си я направя, щото пристига

когато лъжеш ?

да, почти 100%, много съм добра

Добре ,че не си го излъгала , че си бременна...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за такова нещо не бих. но погледнато реално и тази лъжа подлежи на "поправка" за два месеца

опитах се да се извъртя и да кажа истината за една дреболия, вместо да излъжа, както исках да направя в първия момент, и какво се случи - изпотих се, почервенях, започнах да пелтеча и после какво - виканици и хокане (за глупост).
ще се пробвам още един-два пъти, но ако не стане, не стане, няма да се насилвам, я

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

лъжата може да бъде разделена на два вида :
черна и бяла
черната лъжа е да твърдиш нещо с което си наясно , че е неверно.
бяла лъжа е твърдение което само по себе си е вярно, но скрива съществена част от истината. Тъй като бялата лъжа е по-трудно уловима и по-малко осъдима, често е по-пагубна от черната лъжа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

вярваш ли в това ?
според мен всяко преиначаване на истината, включително умишлено скриване на част от нея, си е все лъжа, "бяла" или "черна", няма значение.
а ако трябва да опрелича моите на някакъв цвят, май са лилави

Нееее...не си прави, кажи му сега че ти е писнал този татус и ще си ги махнеш с лазер! За по достоверно кажи, че ще си го махаш при един много добър дерматолог Катя Паскова във Военна болница..имат жесток лазаер!

Не е трудно...малко повече фантазия и се измъкваш безнаказно (всички лъжем всеки ден...дори без да го усетим)!
Успех и допитвай се до мен, ако ти трябва някоя яка лъжа!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Хехехехехе черна и бяла! Сега само не ми казвай, че вярваш и в черна и бяла магия?!

Лъжата си е лъжа....различна гледна точка на истината...а какво е истина?!
Отговори ми!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

ехее, че съм си заличила татуу-то беше първото нещо, което ми хрумна да му кажа 3 дни, след като изтърсих лъжата .
но работата е там, че аз наистина искам да си направя. една малка маймунка на едно място

Истината е "отправната точка" от която си градиш различните "гледни точки" , които наричаш лъжа. Идеята на бялата лъжа е че истината предложена по неподходящ начин може да е по-пагубна от натуралната черна лъжа, която ти наричаш гледна точка. Идеята е : лъжата си е лъжа (понякога полезна).
И накрая хубавото на истината е че тя може да съществува без лъжата, но лъжата без истината не...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хихи, днес лъжата има празник.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

леле не мога да повярвам, има си неща които са си истина, какво като си ял примерно ,а пък казваш че не си-това си е лъжа, като казваш на някой че го обичаш , а пък то не е така-пак си е лъжа. и кое му е полезното на лъжата ,че не разбрах. замазваш проблема и съответно го правиш още по голям, до момент в който се разбира яката истина а пък ти си лъжеца. човек, ако иска да е човек , а не мекотело, трябва да е отговорен за нещата , които върши, а това означава да си признаваш грешките а не да ги замазваш с още по-голяма лъжа. и още нещо , което се отнася до родителите-ако вие лъжите , то и децата ви ще се научат и тогава че ви питам как е -да се съмняваш във всяка дума на детето си, да не можеш да му вярваш и да знаеш че ти си виновен за това. почва се от леките лъжи и се минава на по тежки.
П.С:какво му е якото да излъжеш някой че си имаш татуировка? не мога да разбера каква е тази мания да се правите на интересни. по добре едната гола истина, отколкото хилядата лъжи, с които накрая ще се чудя кой какво съм излъгала и ще взема накрая и аз да си повярвам.

o4akvai vsi4ko ot vsi4ki daje i ot sebe si

Къде е границата...как я определяш?

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Граница няма. Центъра между две противоположности винаги е нула, но това не означава, че те не съществуват. За истината и лъжата си права, че всеки сам определя за себе си кое е истина и кое е лъжа , както сам определя кое е добро и кое е лошо. Например надали някой които чете приказката за Робин Худ на детето си иска то да стане същия невчесан клошар и крадец. Мисълта ми е чедори и за различните хора лъжата и истината да са приемат по различен начин, то те съществуват и определено поотделно не са едно и също нещо дори и заедно да се двете части на едно и също нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласна съм, но понякога има и изкривена истина, което обаче не е равно на лъжа!

ПП: За мен лъжа е само тогава, когато с нея може да нараниш някой!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

А равно ли е на истина? Не нали ? И сега вече разбираш какво имам предвид с бяла
лъжа- не е истина, не е и лъжа и само в зависимост от последствията можеш да
определиш добро ли е или не.

П.П. Често от истината боли повече и парадокс е , че за да ни стане по-леко се
заблуждаваме , че е лъжа. :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, и често пъти, освен всичко друго, истината е и по-трудна за изричане. В смисъл - в случаите, когато от нея зависи нещо, което те засяга пряко. Ама за останалите случаи - човек да лъже просто така, много е натоварващо. Колкото и добър да ставаш, психически се обременяваш. Живееш друг живот, това не си ти, тоест, в действителност си един, на думи (във въображението си за един миг) си друг. Кой си в действителност - накрая и на самия теб не ти е ясно.
Лъжата си е лъжа, независимо как ще я наречем - бяла, черна, измислица, измама, послъгване, премятане, изплъзване, прикриване - още много мога да изредя.
Кокер, ти защо всъщност лъжеш? Гледай, ако отговаряш, да не излъжеш.
Харесваш ли живота си - реалния? За измисления е ясно, там нещата са както си ги нагласиш. Все стават. Защо си измисляш приказките всъщност?
Как се чувстваш, като се будиш сутрин? Какво ти е настроението?
Какво не харесваш в живота си - тука на тези въпроси не ми отговаряй, това е за вътрешна употреба. Изобщо - поразгледай себе си. Там е ИСТИНАТА. :)))))))))
Сигурно има неща, които си заслужават харесването, не ги пренебрегвай, вгледай се в тях.
Ама това е мнооооооого дълга тема...
ОБАЧЕ
Ако наистина си решила да престанеш с това лъготене, ето ти за отскок едно -две съветчета:))) :
Вярно е, че да се напънеш да излъжеш е много по-лесно, отколкото да се напънеш да промениш нещо, освен това промяната изисква време и не става веднага. Ако искаш да спреш да лъжеш, просто спри.
Когато ти се иска да излъжеш, по-добре замълчи и не казвай нищо. Не се опитвай да казваш истина,щом ти е трудно в някои моменти, просто мълчи. Ако ти задават въпрос, на който не е жизненоважно да отговориш, просто не отговаряй или кажи, че не желаеш да обясняваш в момента.
Ако ти се прииска да ръснеш някоя лъжа , гледай да се въздържиш и предпочитай да слушаш този, който ти говори, започни да го разпитваш нещо по темата, нека той говори, ти мълчи. Само слушай - така тъкмо ще се оформиш като един добър събеседник, нали знаеш, че добрият събеседник е този, който слуша, и не говори много.
Да спреш да лъжеш, това е самодосциплина, нищо повече. Трудничко ще ти е, защото много надълбоко си се уплела, но ако наистина ти тежи и искаш да промениш нещо в себе си, трябва да си наясно какво ти предстои да правиш. Не се отказвай от първия неуспешен път. Има ли падане, има и ставане.
Просто не се отказвай.
всичко зависи от теб, никой не може да ти помогне.
Ако наистина си решена, желая ти успех.

Защо лъжа...ами не знам, правя го от дете и вече може би е навик.
Все повече си задавам въпроса какво ще стане, ако започна да казвам само истината /или поне предимно нея/, дали пък няма да освободя онази част от себе си, която все е недоволна от начина, по който съществувам на този свят.
Това, в което се убеждавам напоследък обаче е, че всъщност няма значение какво казвам. Имам предвид следното нещо, каквото и да кажа, истина или лъжа, събитията се стичат по начин, по който е трябвало да се случат, т.е. по единствения възможен начин, следователно по истинския начин. Всяко нещо, което стане реалност в материалния свят, е истинско, независомо от това по какъв начин се е появило.
И по тази причина истината като морално понятие за мен се обезценява. Защото след като събитията като такива се случват независимо от думите и не могат да бъдат изкривени и осакатени от тях, то какво значение имат тогава думите, истината и лъжата. Важни са делата в крайна сметка. А думите не са дела, колкото и голяма тежест да им придаваме.
Лъжа за ежедневни неща, които нямат абсолютно никакво значение 1 ден по-късно, лъжа, че имам нещо, което всъщност нямам, лъжа, за да си спестя критики, за да си направя нещата по-цветни. И какво? Без значение дали съм излъгала или не нещата и животът си остават същите, т.е истински.
Само да допълня, не лъжа когато някой си споделя нещо с мен, мисля, че съм добър слушател.

Абе това за събитията... не съм сигурна , че мога да се съглася за единствения наччин, по който се случват, според мен те са комплексни следствия, така че са възможни N на брой истински ситуации за едно събитие, но това е дълъг разговор. :)
Мисълта ми беше за точно онези ежедневни дребнички и ненужни лъжи, които явно ти тежат все пак (или поне ми се стори, че точно тях имаш в предвид).
Далеч съм от мисълта да те убеждавам, че на всяка цена трябва да се говори само истина - това едва ли някой на този свят го прави изобщо.
Просто се опитай да предотвратяваш неща, които ще ти разрушат самоуважението.
Живота ни е като верига, едното не може без другото.
Думите не са дела, но ги правят понякога.
Айде и късмет.

aми аз пък съм на мнение че няма нищо смислено в лъжата. аз не виждам смисъл да лъжех хората че си нещо, което не си. ако искаш да лъжеш себе си-давай ама не виждам особен смисъл. какво за теб е невинна лъжа? щото за мен такава няма. и след време ще рефлектира в теб и когато теб започнат да те лъжат не е толкова яко. щото в крайна сметка лъжата е измислена от хората, за да си улесняват живота, да се правят на интересни и да се самозалъгват. ако ти това искаш, давай. никой не можа да те спре. но факта че си започнала тази тема, сам по себе си говори, че ти не си сигурна , че това да лъжеш е правилно. или пък може би чакаш одобрение, не знам. но аз не бих одобрила лъжата, защото няма смисъл, по-добре да погледна истината в очите като голям човек, отколкото да си живея в измислен свят като децата с кукли и красижи къщички и така нататък.

o4akvai vsi4ko ot vsi4ki daje i ot sebe si

виж, както казах, започвам да се замислям преди да изтърся някоя лъжа. почна да се обажда нещо в мен /не е съвест, нещо друго , може би някакво усещане за реалност/, за това се колебая и затова пуснах темата. всяко мнение е добре дошло, защото ми помага да видя нещата от повече ъгли, за което благодаря на теб и на останалите, които се включват.
не мисля, че лъжа себе си, поне вече не става така, защото сега паузата преди изричането на лъжата е по-дълга и повече се случва да скрия нещо, отколкото да го извъртя.
какво е "невинна" лъжа -- ами например ако се случи да ме попитат "направи ли еди-какво си"- и аз кажа "да", а пък го направя след 2 дни примерно. така обикновено си спестявам безмислени разговори от рода на "ама нали се разбрахме да стане днес" и тн. или друг пример, пита баща ми "колко струват новите ти обувки", ами много ясно, че ще намаля от сумата, защо да му става лошо на човека. т.е малко спестени нерви и време за обяснения.

На лъжата краката са къси