Имало едно време едно далечно царство господарство. Управлявали го в мир цар и царица.
Всичките им поданници ги обичали, защото били много добри и щедри към народа си.
Царят и царицата дълго чакали наследник и накрая им се родил син - малко грозновато, но
иначе усмихнато и жиознерадостно бебе. Както обичаят повелявал, трябвало да извикат
орисниците, които да предначертаят съдбата му, за да не се скита безпътен в живота.
Орисниците били три сестри, но нещеш ли, едната орисница била неразположена и царят и царицата
решили да не я канят, защото знаели, че неразположените ористници са в изключително
неприятно настроение и са склонни да орисват на нещастие.
Поканените орисници пристигнали в уреченото време и се захванали с техните си ритуали.
Танцували, пяли, шепнели магични слова, разпалвали снопове ароматни треви, дошло време
за наричането.
Надвесила се първата орисница над бебето принц и казала:
- Бъди мъдър и силен владетел !
Надвесила се и втората ористница(тя била малко по-романтична натура) над принца и казала:
- Нека има много любов в живота ти!
Отнякъде изведнъж се появила и третата орисница - онази нерзаположената, която разбрала за
събитието и силно се засегнала, че не е поканена. Надвесила се и тя над принца и казала:
- Да има много любов в живота ти, ама да не е споделена!
Разплакала се царицата, натъжил се царя, а другите две орисници се захванали да увещават
сестра си да не бъде толкова жестока към новородения принц. Неразположената орисница накрая
слонила да направи отстъпка и казала:
_ Добре де! Нека любовта му бъде несподелена само първите 100 години!
Така заживял принца, всички принцеси, в които се влюбвал не го обичали и всички принцеси, които
били влюбени в него - той не ги обичал.

Така е то! Шансът да случиш на неразположена орисница е 3 към 4
Пия за здравето на родените през четвъртата седмица!- Каза 99 годишния дядо Петко и отпи голяма
глътка домашна чирпанска гроздова, от стартата си очукана манерка и въздъхна.

Черешова задушница...
Сноп люляк.
Черешов клон със плод.
Хляб от пещта.
Излях на пода вино...
за една изгубена душа.
За чия ли?
Май ... за моята.


П.П.: Добре дошъл след дългото отсътвие!
Нещо ми се губи в тази приказка... Има някакво невидимо, липсващо звено... Мотка ми се нещо в главата...Говориш ти за шанс 3 към 4. Ама не 3 към 4...ами 3 от 4...Четири...четири...Убягва ми, ама ще се присетя... Недовършена ми е ... някакси... Може и да доразкажа това, дето съм го чувала някога, някъде, незнайно от кого и как...

Редактирано от Дapия_ на 02.03.06 02:35.

Да хубава приказка, само че за мен любовта в любов само ако е споделена! Никога не съм обичала, ако мен не ме обичат...все пак всичко е въпрос на избор и добро представяне, дори и в любовта!

Ама какво ли пък аз знам за това.

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Ооо Блеки как си? Отдавна не си се вясвал... А аз пък нещо се закотвих на твое място... Ама то е така едни си отиват, други идват на тяхно място
Мани го тва..
Радвам се да те видя

Джинджи, благодаря ти...
Припомних си се най-сетне за другия край на приказката..., след като те прочетох...
Ти не си ли чувала, че имало и четвърта орисница? Дошла тя по собствено желание след тържествата. Приседнала край люлката на младенеца в незнайна доба. Как е влязла в детската стая, приказката не обажда...Никой не я видял, нито я чул. Била тя майка на трите вълшебници, дето дядо ти Петко разказа за тях. Тя ги учила на занаят. И изрично ги била предупредила да не бъдат жестоки и зли ... Притежавала тя власт да им смекчава заклинанията, когато "оплетат конците". Зер, знаела си старицата, че и орисниците имат лоши дни...също като обикновените жени ...
Само на детенцето прошепнала:
- Закъснях аз. Не ми трябва гощавка, не ми трябва признание...Не мога съвсем да разваля прокобата на щерка ми, дето те осъди на 100 години нещастна любов,...но мога да смекча още мъничко ориста ти. С принцесите няма да ти върви наистина... Но надежда трябва да има и в най-тъмната безнадеждност. Ще има начин злото вълшебство да бъде развалено. Ето разковничето, мило Дете:
Оглеждай се. Може би някой ден ще срещнеш някое съвсем обикновено момиче от народа..., дето познава билките. То може и да не блести с неземна красота и да няма златотъкана премяна. Може и да е дрипаво, окъсано, надрано и от сутрин до мрак да се бъхти за хляба си. Ала видът лъже понякога. То може и да е омагьосано.... Туй момиче ще опита да свари тайна отвара от омайно биле и да разтури прокобата... Ама отварата ще е горчивичка и то ще трябва да я пие заедно с теб. Ти ще приемаш по една доза, а то - по две. Тънкият момент е, че ако не е спазена пропорцията на съставките... и двамата "отивате на кино"... (дали в приказните времена е имало кино, как мислиш?!) И да се разберем: това момиче ще ти е само болногледачка. Пък ако развалите магията ... ти сам ще си решиш дали да продължиш да гониш принцесите...
Тъй рекла старата орисница... Завъртяла се три пъти на пета... Звъннала три пъти със специалното сребърно звънче... и фиииуууу ... дим да я няма. След нея се посипал само звезден прах и в стаята на мъничкото момченце до сутринта светила тиха нежна светлина...

Еми, в тоя край не се казва колко дълго щял да чака принцът, за да срещне момичето. Нито дали щял да се влюби в точно в това момиче или в някое друго подобно, както и дали то нямало само да се погрижи да бъде вдигнато злото вълшебство от него... и после принцът да го отпрати ...
В крайна сметка краищата на приказките си ги избираме сами...

А, от мен и да знаеш: кривите круши също цъфтят. В тях също има красота и чар, когато са "плонжирали от цвят", както и попарените вишни... впрочем... И на тях също могат да се вързват мартенички за здраве и дълголетие... и щастие. Отива им...
Единственото, което зная, че не цъфти са налъмите ... А дали има абсолютно сигурни неща?!

Izviniavam se za latineca, no na notebooka mi kirilicata se precaka:)

Viarvam v 4udesa i prikazki, no nai mnogo viarvam na tova, 4e vseki e gospodar na sadbata si. vsi4ko e v na6ite race...sami sme si orisnici! Tova e i ideiata v prikazkite, za tova traibva mnogo da se 4ete na malkite deca.

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Почвай да четеш приказки, но не забравяй, че за мъжете е валидно "по-малко приказки, повече действие". Глезанчета са и то големи, но настъпиш ли ги, скачат и удрят като по клавиши на пиано...

Честит празник!

Е добре били ми обяснила как тогава ми ориса ти пътя към Милано? Утре заминавам (сам ) за 3 дена и то благодарение на тебе... Е какво ще кажеш ориснице?!?

4estit praznik i na teb!

Izob6to me ne interesuva kakvo obi4at majete....az ne bih se promenila!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Aaa tova kazah...ti sam si go napravil. taka 4e da otide6 sam!

Az bih te orisala da ne si tragne6 s prazni race ot tam! Pozdravi na Doumoto:) az sled 10 dni 6te sam tam!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .