Значи... не съм сигурна дали е проблем или не следното: за мен не съществуват авторитети. Всичко подлагам на съмнение, неспособна съм да имам идоли в каквато и да е сфера. Оттам следва, че не мога да съм запален фен на нищо. Религиозността и вярата в каквото и да е ме е подминала като бърз влак. Това ми пречи в общуването, защото ми се струва, че повечето хора се идентифицират с някаква вяра или идол и аз не успявам да ги разбера.

Някакви идеи на какво може да се дължи загубата на авторитетите?

Редактирано от Akинaя на 27.02.06 11:29.

Ако мислиш, че ние хората сме маймуни, опитай да се правиш на маймуна.


Че кой друг, ако не ние?

Не, не мисля хората за маймуни.

Защо трябва да се правя на нещо?

А защо реши, че това е проблем ?
И аз съм така, но го смятам за достойнство, за преимущество.

Имала ли си авторитети, за да ги губиш?

Аз съм кучето от крайния квартал и тази нощ ще легна в лепкавата кал.

Не те насилвам да правиш нещо, казах си мнението какво трябва да направиш щом имаш пречки с общуването, както ти се изрази.
Смисълът на казаното от мен бе ти да се приспособиш, но щом не искаш карай си така както сега.
Пречи ли ти? Заради това трябва. Ако не ти пречи, наистина не трябва.

Че кой друг, ако не ние?

Опитвала съм да се приспособя, както и да симулирам, но не се получава.

Проблем е, защото не желая да съм различна.

Освен това ме прави единак, което не ми допада.

Трябва да съм имала, но не помня.

Щом не помниш, значи не си имала. Щом не си имала, няма проблем. Няма как да загубиш нещо, което нямаш. Споко! Животът е прекрасен!

Аз съм кучето от крайния квартал и тази нощ ще легна в лепкавата кал.