Искам да умра.
Може да не ми отговаряте. Просто искам някъде да изразя желанието си да се разтопя в пространството и да не съществувам вече.
Ако го направя в реалния живот ще ме сметнат за ненормален.
Не мога да живея повече. Струва ми усилия дори да дишам Поддържането на окаяния ми живот за мен е изнурителен физически труд.
Аз съм един тъп страхливец и сигурно няма да се самоубия. А така ми се иска да имам силата да го направя. Не разбирам от какво и защо ме е страх да го направя.
Мразя семейството си. Баща ми цял живот беше еогистичен пияница, ама от най-долните, а глупавата ми до безобразие майка цял живот го е поддържала.
Искам да умра, за да я видя как ще се чувства идиотката.
Май е готова да загуби децата си отколкото него. Е, дано да ме блъсне кола или да стане някаква злополука с мен и вече да ме няма.
Пожелайте ми късмет и да ми се сбъдне желанието много скоро.
Най-много от всичко искам да успокоя душата си.

Не говори за умиране,моля те.Смъртта не е решение на нищо.С нея се причи-
нява само мъка.И на мен не ми се живее/виж темата ми по-надолу/.Ма хич не ми се живее.Но знам,че няма да реша проблема си като умра.Напротив - с това ще създам проблеми на тези,които остават живи.
А майка ти - тя само ще страда.Няма да и е добре,повярвай ми.Сигурна съм в това,защото и аз съм майка.Затова не си го и помисляй,а търси някакво ре-шение.Но не в смъртта.

Не ти отговарям а просто искам да споделя.Отдавна живота ме е накарал да се чуствам излишна,отдавна мисля че е по-добре да ме няма,но...май и на мен не ми е достигала винаги смелост за това.Кошмарно е да си винаги сам,да няма с кого да споделиш това от което се задушаваш и да виждаш че изход няма!Още повече боли от това,че всичко това ти го причиняват хората които би трябвало да ти помогнат!Малтретирана сам отдетска възраст,изнасилена сам като бях дете а и "човека " в когото се кълнях ме предаде!И продължавам да "живея" със тези хора.Сега съм така нареченото Възрастно дете.Не знам на колко години си,но намери вратичка и избягай!Мисля си,че все още се намират читави хора в тая малка и оскотяла от мизерията държава!Не бягай от живота а избягай от простащината,от посредственоста около теб!Щом осъзнаваш че имаш проблем-това вече е малка крачка към спасението!За съжаление аз не знам за групи за взаимопомощ за такива като нас,нито за някой психолог ангажирал се със създаването на такава група.Надявам се,някой от форума да знае за нещо такова,че май не сме само ние с теб мило момче за такава група!

Пожелавам ти късмет...
Да намериш пътя към душевното спокойствие и хармония...дълъг и труден е...знам...Намери силите ,за да го направиш...не е невъзможно,а само много трудно.Болезнено и невъзвратимо изглежда всичко-да,но наистина ли животът ти е загубил своя смисъл? Опитай отново да го преосмислиш...най-трудният път ти предстои ...пътят към себе си/да го доизвървиш/. Ако си се предал на инерцията тогава...късметът вече ти го пожелах...

"Koito ima zashto da jivee, moje da ponese vsichko kak"

А за моите мъки и страдания кой помисли?
Завършил съм елитна гимназия (какъв кошмар беше само по време на тийнейджърските ми години ситуацията в къщи) и трудна специалност във ВУЗ, имам хубава работа (собствен бизнес) и печеля добре, а самочувствието ми е на нулата.
Какво друго според теб ми остава?

Нали знаеш, щом искаш нещо, обикновено го постигаш.

Аз съм кучето от крайния квартал и тази нощ ще легна в лепкавата кал.

Остават ти много неща,заради които остава да живееш.Дори само за това,за да ги видиш,или опиташ.Това се отнася и за мен с моите проблеми и за теб и
за всички в подобно положение.И на мен ми е трудно,но...лесно няма.

Йя по полекаа!

Баща ти защо пие?
Като те е страх да се самоубиеш,какво можеш да направиш за да си полезен на майка си или на баща си?
Защо да е идиотка майка ти?

Тука има и идиоти и пиянки и др.,ама си мълчат!

Сам съм си виновен защото обичам да обичам!

Всеки има в живота си периоди,в които си мисли,че е в задъдена улица,сам и без бъдеще.Но не е така.Каквато и да е бурята,след нея винаги изгрява слънце.Не е лесно да поискаш да бъдеш.Но и не е невъзможно.Помисли си защо ти се случва това.Когато се държим по един и същ начин много пъти ,не можем да очакваме да получим различен резултат.Какво трябва да промениш в живота си,за да се промени и резултата?Самочувствието е свързано с оценката на другите за теб и с твоята самооценка.Това,което мислиш за себе си неминуемо се отразява в мислите на другите за теб.Когато започнеш да се обичаш,тогава ще усетиш колко много обич има край теб.И друго:щастливите и доволните привличат към себе си успеха и щастието.Опитай се да намираш всеки ден нещо съвсем малко макар,на което да се зарадваш от сърце.Поставяй си цели,малки и достижими,близки цели,които да ти помогнат в работата ти върху самочувствието ти.Почети...Има много книги по този въпрос.Когато преди три години бях в подобна ситуация,едно от нещата,които ми помогнаха,беше книгата на Силвия Браун "Излекувай живота си".Намерих полезни неща във "Вашите слаби места" на Уейн Дайър.Форумите ,клубовете,те също са място,където биха могли да ти помогнат.Опитай се да контактуваш с клубното общество или с отделни негови членове-в повечето клубове хората са добронамерени и няма да откажат да ти подадат ръка.Не оставай сам.Потърси приятелите си.Ако нямаш,потърси ги ,тук или на друго място-решението е твое. И,като за начало,усмихвай се по-често,повярвай,помага!Желая ти успех!
П.П.Опитах се съвсем накратко да ти кажа много.Това,което ти казах, съм проверила в живота си.Надявам се да не съм прозвучала назидателно-беше по-скоро желание да помогна.