Открих този форум, търсейки в интернет нещо или някой, който подобно на мен да има някакви проблеми, свързани с мислене, с поведение, със страхове и т. н. Привлече ме заглавието «Взаимопомощ» - добре звучи нали? Когато се чувстваме слаби и неспособни сами да се справим с проблемите си, търсим някакъв начин или някого, който да ни покаже пътя, да ни помогне, а може би така е и по-лесно? Прегледах някои от темите тук, имам предвид «сериозните», защото има и такива , които ….хайде няма да давам определения…Харесаха ми мнения на някои от потребителите, открих в тях доста от моите лични мисли и терзания, проблеми…От друга страна наблюдавам, че дадена тема започва сериозно, дават се задълбочени и ценни мнения и постепенно всичко започва да се разводнява и накрая замира и потъва в забвение. Сякаш просто някой в даден момент решава да помести някой свой изблик на мисли, чувства, породени от някое конкретно събитие, имайки за цел просто временно да се освободи от някакво напрежение, а не за някакво трайно и генерално решаване на дадени проблеми....И така до следващия път....От това аз лично не виждам смисъл....
А като чета само заглавията на темите и намирам толкова сходни и общи неща, сякаш това са частици от едно цяло, едно общо нещо, всичко е свързано и се отнася до човешката психика, мислене, модели на поведение, проблеми, терзания и т. н., това е лично мнение, не съм специалист, а напротив – човек имащ нужда да говори за тези неща, от помощ….Дал съм си сметка, че сам не мога да се справя и именно за това започвам да ТЪРСЯ начини...
Във връзка с всичко това, ще съм много благодарен на всеки, който даде някакъв съвет, идея или мнение – как всичко това би могло да се направи по начин, че да е полезно за всички нас. Дали, както един потребител каза може да се направи някаква група на хора с подобни проблеми, които да разговарят, да си помагат взаимно, да споделят своя опит в преодоляване на подобни проблеми, състояния и т. н. С две думи – да има някаква полза и ефект от всичко това …
Също така , ако някой знае за нещо подобно направено вече в Интернет и не само там, моля да го сподели..
Предварително благодаря на всички и очаквам вашите мнения и предложения…

Виж това http://www.xnetbg.com/www/site/smf/ и това: http://psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=1
Причините да изпадаме в депресивни състояния, са вътре в самите нас.За съжаление,а защо пък да е за съжаление,всички ние сме продукт на своето детство и повечето от нас не са били научени да се справят в стресови ситуаций и след това да продължават напред с лекота.Така се получава натрупване на негативни емоций и депресията е налице.Аз лично съм доста незряла за възраста си в някои отношения,просто не съм "порастнала"когато е трябвало.От друга страна се справям доста добре с живота като цяло и съм отговорен човек.Години наред ми е било доста удобно да изпадам в депресия и гадното е,че съм принуждавала и близките си да се съобразяват с нея(депресията като част от мен)Сега след последният пристъп на депресия,знам че не съм същата и семейството ми го разбра,което си е също някакъв стрес за тях,но ще свикнат и ще го преживеят.Не помня да съм се чувствала така спокойна и сигурна и това ново състояние на духа много ми харесва.

Много ти благодаря за страхотното мнение! Намирам много истини и много съвпадения с това, което аз мисля и чувствам. Особено относно детството и особено за "непорастването" когато е трябвало - признавам, че по всяка вероятност това се отнася и за мен. Абсолютно съм съгласен и с това, че на човек му е най-лесно и удобно да изпада в безтегловни състояния, да живее в измислен свят, да се дистанцира от проблемите. Аз също като теб всъщност съм и то може би прекалено отговорен човек, но всъщност знам, дали пък не е обратното след като не успявам да се справя и тормозя и близките си.
Искам да кажа , че с всичко написано просто си уцелила точно в десетката нещата, аз като все пак разумно мисля същество ги разбирам и също до голяма степен си ги обяснявам. Но тук идва най-трудното, какво да направи човек, как да преодолее всичко това, как да се пребори....каква е рецептата....знам , че поставям може би неразрешими въпроси , но...
Браво на теб, че си успяла да се пребориш , да изплуваш, да си върнеш живота...Искрено те поздравявам!

Малиййй как ги редиш само ...едни такива замечтани неща...не че е лошо но не е за навън от теб. Ще ти кажа нещо кратко : Извън теб няма нищо.
Колкото и да търсиш няма да намериш. Та така за клуба.
Сега за взаимопомощта, която толкова те е впечатлила.
Баща ми навремето много ми помогна и изрази към мен истинска взаимопомощ, за което сега съм му много благодарен...налагаше ме яко с една тояга когато се обърквах и криввах от пътя и след пердаха аз бързо го намирах.
Какво искам да ти кажа ли?
Взаимопомощ ще намериш едва тогава когато станеш готов да я виждаш и в пердаха...до тогава няма да я виждаш никъде, дори и в този клуб.
Сега ако те запердашат тук, за теб ще са истински разбойници и ти още повеме ще имаш нужда от помощ
И не се подлъгвай по надписи и табели...аз навремето така прочетох ЖЕНИ...влязох вътре, то тоалетна
Иначе си пиши каквото ти е на душа, така както е за теб.
За мен света не това което ние си мислим за него.
Как да ти помогна?
А ти на мен?
Толково много гладни и необлечени има около теб...ти нахрани ли някого, облече ли някого Реално????Всичко това е около теб, а ти начин търсиш...и то къде го търсиш
И да запомниш че писането няма нищо общо с правенето и моженето
Такава ми е идеята, какво ще кажеш?

Че кой друг, ако не ние?

Благодаря ти и на теб за мнението. Само че доста противоречия намирам в това, което пишеш. Първо – много негативизми. “Каквото и да търсиш няма да намериш”, “Не се подлъгвай по надписи и табели, т. е. не слушай какво ти говорят и какво ти обещават” и т. н. и т. н. Аз и без това съм достатъчно черноглед и песимист, а и почти на никого нямам доверие, така че усилията ти са напразни. А дали трябва така да е – дали човек на нищо не трябва да вярва, от никого да не иска да чуе съвет, да приеме помощ (в най-общия смисъл на думата). Всичко било в нас , извън нас нямало нищо, мен обвиняваш, а ти си служиш с всеобщи истини , да не кажа клишета. Да , дори да е така, но лесно е да установяваш нещо, а много по-трудно да успееш да го използваш и прилагаш. Та нали аз , ако можех, щях досега да съм го направил и нямаше въобще да съм тук...
Прав си, че писането е едно , а правенето друго, но все пак е някакво начало, нещо което все пак си предприел, някакъв стремеж да постигнеш “моженето”..
Последната част от изказването ти въобще няма да коментирам, въпреки че винаги когато съм можел съм помагал, а когато не съм имал възможност ми е било гадно. Но ако правилно съм те разбрал, че помагайки на другите, преживявайки и облекчавайки по някакъв начин положението им ще помогна и на себе си – мисля, че грешиш, опитал съм го – не се получава, има само временен ефект на някакво удовлетворение.., нали затова всички сме различни – универсални правила няма..

Редактирано от zhivkosto на 12.01.06 09:52.

Ще ти кажа аз как изплувах.....просто стигнах гадното и кално дъно.Иска ми се да не бях стигала до него,но............стигнах.Просто разбрах"че силата е в мен"(това май е от "Междузвездни войни")Обаче знаеш ли,разбрах го когато бях окаляна до шията и нямаше вече накъде.Ще ми се следващият път,когато депресията се опита да почука на вратата ми,да не и позволявам да ме хване за ръчичка и айде в калния кладенец,без мен този път.....просто няма да участвам в това повече.Нищо около мен не се е променило,живота ми си е все същият,аз съм се променила.Сега не се чувствам виновна,просто знам че няма за какво.Обичам семейството си,показвам им го.........е,не съм перфектна и те мрънкат на моменти,но след това им минава..........живота продължава,с тази разлика,че знам къде съм аз в цялата ситуация.Знам какво съм и какво не съм.Имам трески за дялане,но общо взето бивам.

Здрасти, емиии ти всичко знаеш, я чети как ги редиш. Анализира ме без грешка, такъв съм бил, онакъв съм бил, такова съм казал , така съм мислел-всичко точноСамо дато не си разбрало какво съм искал да кажа. Поне да ти кажа, защо го казаах, за да не си измисляш. Казах всичко това, което ти казах защото тук е форум и на такъв форум се казва. Това е право на всеки.
Универсални правила има, ето прочети ги:
"1. Аз съм Господ Бог твой, да нямаш други богове освен Мене
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова що е горе на небето, що е долу на замята, не им се кланяй и не им служи
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог
4. Помни съботния ден, за да го светиш, шест дена работи и върши /в тях/ всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог
5. Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята
6. Не убивай
7. Не прелюбодействай
8. Не кради
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си
10. Не пожелавай жената на ближния си, не пожелавай дома на ближния си, нито живота му, нито роба му, нито никакъв негов добитък - нищо което е на ближният ти. "
Изход /20:17/

Че кой друг, ако не ние?

Знаеш ли, че самото обстоятелство , че сме живи е най-големият ни подарък от БОГ!!!И че сме много малко богоизбраните да изживеем този живот, което трябва да ти даде основание да го направиш по най-добрия начин!Това пък е напълно достатъчно, да те накара да осмислиш, че и ТИ МОЖЕШ!!!

Ти можеш и ще се спасиш САМ!Много лесно-просто правейки най-доброто, което УМЕЕШ И ОБИЧАШ!

Като начало, ако не се сещаш с какво точно да се ангажираш , достатъчно е просто да ОБИЧАШ-БЕЗКОРИСТНО,БЕЗРЕЗЕРВНО и ИСТИНСКИ! Останалото ЩЕ ТЕ НАМЕРИ!

Цитат: "Само дато не си разбрало какво съм искал да кажа. Поне да ти кажа, защо го казаах, за да не си измисляш. Казах всичко това, което ти казах защото тук е форум и на такъв форум се казва. "
Браво! Чудесно обяснение, ясно , разбираемо, смислено...

Пътнико...
Тръгнал да видиш белия свят!
Цитирах...

Умението да разбираме е по-ценно от умението да даваме съвети...

Злоупотребяването с лична информация е недопустимо...

Когато използваме нелогични думи с нелогично значение,пътят ни е по-логичен...

Аз не мога да ти помогна,защото нямаш нужда от помощ!
Ти имаш нужда от Някой кото да ти казва:
-Браво пътнико ти си герой!

ГАБРОВСКОТО ДЕТЕ ИДИОТЧЕ