Re: Мога ли да питам? / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Не съм слушал въпросната анал-психоложка, но все пак не бих бързал да генерализирам нейното изказване - за абсурдността на самодостатъчността - като непременно анти-индивидуалистко, насърчаващо към безличие, примиренчество, конформизъм, колективизъм и т.н. Наистина, човека е социално животно и признаването и имането пред вид на това съвсем не противоречи на индивидуализма и разбирането за лична свобода. Даже напротив: за да съм уверен и сигурен в това какво мога сам да свърша, докъде мога да се противопоставям на колективния дух без да намалява успеваемостта и удовлетворението ми, къде мога да правя компромиси и къде не, трябва да имам добра представа за това какво ми дават (отношенията с) другите и какво не. Дори когато съм сам, планирам си нещо, занимавам си се с нещо, пак при мен присъства обобщения друг - той е възможността всяко мое действие и мисъл да бъдат видяни. Колкото и големи индивидуалисти да сме, да заявим, че тази възможност за видяност не ни интересува, значи да се излъжем и оттук - да намалим способността си за самостоятелно справяне и удовлетворение (защото тази способност е силна, когато знаем и се съобразяваме с пречките пред нея).
В контекста на деня на християнското семейство, обсъжданото тук анал-псих изказване, разбира се, може и да се интерпретира като про-семейна пропаганда, както, може би, ти си го възприела. Т.е. едва ли не, трябва задължително да си намерим половинката, спътника/цата в живота, защото иначе, видите ли, не сме добри християни, превъзмогнали себичността, не сме пълноценни хора и т.н.
Може и да му дадем по-смекчен прочит: ако семейството е основната клетка на обществото (т.е. най-малката автономно функционираща единица на социални взаимоотношения), то дори и да изберем да живеем сами, ние съзнателно или несъзнателно търсим да се впишем в реални или въображаеми семейни (микросоциални) взаимоотношения. В традицията на динамичната психология (вкл. психоанализата на Фройд и аналитичната психология на Юнг, втората е по-десексуализиран вариант на първата) един избрал самодостатъчността човек няма начин да не си изгради един заместващ, компенсаторен семеен свят: ще влага ненормално много енергия и дребнавост в работата си, ще се занимава прекалено вманиачено с хоби, с домашни любимци, ще се обгради с предмети и обстоятелства, в които да инвестира просоциалното си либидо, в които несъзнателно да реализира семейната структура, която е интрнализирал в детските си години, когато е имал семейство.
Нищо не те задължава да взимаш присърце тази традиция, тези интерпретации, тази явна или прикрита тв и вестникарска просемейна пропаганда, но, надявам се, ти е било интересно да поразсъждаваш и в тази посока.