здравейте,
можете ли да ми дадете информация какво точно представлява бордърлайн личностното разстройство?
от това, което прочетох в няколко сайта на английски в интернет /защото на български не намерих информация/ разбирам, че основните характеристики са: страх от изоставяне, обърканост по отношение на собствената идентичност /или "кой точно съм аз"/, емоционална нестабилност, непостоянство по отношение на връзки с други хора, честа промяна в чувствата на любов и привързаност, и тн
само че това ми звучат като черти, които много хора притежават.
можете ли да ми обясните по-конкретно какво представлява средностатистическият психо профил на един бордърлайн?

и също така - коригират ли се личностните разстройства /ако да, с какъв вид терапия/ или са нещо, което остава за цял живот и може да бъде повлияно в незначителна степен?

мерси

Повечето хора имат някави психични отклонения от приетите са средни, но това не означава, че са болни. Болестно състояние е когато оклоненията са крайни.

"It's called 'reading'. It's how people install new software into their brains."

Всеки човек, в основата си, има някакви потребности, които се стреми да задоволи /справка - пирамидата на Маслоу за човешките потребности/. Нужда от сигурност, принадлежност към група, потребност да бъдеш обичан, да се реализираш. Има много разнообразни средства, с които човек може да си задоволи тези нужди. Примерно потребността от себереализация може да се реализира чрез непрекъснатия стремеж за градене на кариера . Обратното не винаги е валидно - т.е. ако имаш много и непостоянни връзки, това няма да задоволи потребноста ти....
Несъзнаването и незадоволяването на тези потребности води до подтиснатост, неудовлетвореност... различните му видове депресии и разтройства...

Всеки човек преживява тези симтеми, които описа, но те не са негови характерни черти, незначи и че има някакво психично разстройство. Проблем ще е вече, ако това са му по-постоянни състовяния в много дълъг период от време. Тогава е хубаво да потърси професионална консултация. Причината може да се крие и в много други неща.

Една по висока съзнатост за нуждите си и как да ги удовлетвориш може да е достатачна да се избегнат, или да се коригират подобни симтоми. Нещо като психична профилактика. Да си задаваш по често въпроси от типа - Какво правя в този момент? Защо го правя? Имам ли нужда да го правя? Какво задоволявам с това? А какво всъщност искам да правя и да постигна? Как да го направя? Това ще ме накара ли да се чувствам по добре?

И не просто да си ги задава тези въпроси, а и да търси отговорите им с леко критичен поглед. Леко критичен, защото не може да очаква от себе си, че с едно щракване с пръсти ще стане друг човек. Трябват много, но малки стъпки в посоката , в която самият той ще се чувства добре, но и хората около него също да се чувстват добре. Малки стъпки с малки успехи, но по този начин човек може да си спести големите разочарования и лесно да се върне към по-правилната посока, с по-малки загуби.

"It's called 'reading'. It's how people install new software into their brains."

Давайки на разстройството статуса на отделно и основно разстройство, DSM- III, включва като негова основна характеристика поведение като: пасивно позволяване на другите да поемат пълна отговорност за собствените значими жизнени дейности- характеристика, която може да се проследи до липсата на самоувереност и до съмнение по отношение на способността за независимо функциониране на човека.

Можем да отбележим и готовността да се подчиняват собствените потребности на тези на другите, от които човек зависи, така че да се избегне необходимостта да се поемат независими роли, при които човек разчита на себе си. Самоомаловажаващи се и нямащи никаква инициатива, тези хора се двоумят да отправят директни изисквания към тези, от които зависят, за да не поставят в опасност постигнатата сигурност. Укротяващото и отстъпващо подчинение на другите е също често срещана черта, както и очебиещото и често пъти притеснително залепване за покрепящи ги хора....

Може още много да се пише, но не мисля, че има смисъл, опитвам се само да отговоря на зададения от теб въпрос

Ще се опитам да ти изброя някои критерии, които са диагностични:

1. Пацифистки темперамент;
2. Междуличностно подчинение;
3. Неадекватен Аз- образ;
4. Дефицит на инициатива;
5. Когнитивен стил Полиана.

Надявам се , да имаш някакъв удовлетворителен отговор от мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам само да допълня, че това е така наречената зависима личност и се класифицира като личностно разстройство.

По нашему го наричаме психопатия, което означава, че е болестно психично състояние и засяга най- вече волята и афектите на личността. Психопатните субекти не са класифицирани сред психотичните( с действителна умствена увреда) , нито сред невротичните (които единствени страдат от разстройството си). Те са нестабилни, импулсивни и трудни индивиди, от чието поведение страдат най- вече околните.

За психопатията няма лечение, тя е вродена и понякога може да се ползва термина акцентуация на характера

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

white_angel
извинявай, но мисля че това, което си написал/а се отнася за dependent personality disorder :)
моят въпрос беше за бордърлайн /гранично личностно разстройство/

иначе ... като чета за различните разстройства стигам до извода, че това са определени типове характери, само че прекалено силно изразени. явно абсолютно всички хора имат отклонения от нормалното ... просто при някои тези отклонения са по-задълбочени. :)

Кой го нарича по своему психопатия?

Тези черти които си описала ако са засилени се регистрира личностово разстройство. То се променя много трудно и то с дълбинна психоанализа която в България почти никой не прави, а и почти никой няма времето и парите да се подложи. Ти защо питаш?

Зависима личност и гранично разстройство са различни неща.