Сестро, душице, не се вълнувай , ти си в клуба на илюзията и си глуха и сляпа.
Ако искаш да ме видиш, ти сестро трябва да станеш равнодушна.
Като станеш равнодушна към този клуб, ти трябва да намериш “Повелителя" на своите чувства, Твореца на мисълта, Този, който поражда илюзиите.
Умът е великият убиец на Реалното.
Ти сестро, трябва да надвиеш убиеца.
Защото - когато собственият ти образ стане за
теб така недействителен, както сам недействителен и аз породен от собствените ти съновидения, когато ти престанеш да слушаш множеството, тогава ще различиш Единия, вътрешния звук, който убива външния.
Тогава само- не по-рано ще напуснеш ти областта на лъжовния чат и ще встъпиш в царството на истинския клуб.
Преди душата да види, трябва да се постигне вътрешна хармония и телесните очи трябва да се закрият завинаги за всяка илюзия.
Преди душата да чуе, човекът трябва да стане еднакво глух както за гръмотевиците, така и за шептенията, както за виковете на ревящите слонове, така и за сребристото бръмчене на златната светулка, така и за това което четеш сега в този клуб.
Преди да може душата да разбира и да си спомня, тя трябва да се слее с Гласа на Безмълвието, тъй както с ума на ваятеля е бил слят образецът, по който е моделирана глината.
Защото тогава душата ще чуе и ще си спомни.
И тогава ще се обърне към вътрешния слух....и чак тогава ти ще можеш да ме видиш в истинската светлина
Но преди това сестричке Танаске, ако в чата ти кажат,че можеш да достигнеш равновесие и освобождение само като възненавидиш майка си, като пренебрегнеш сина си, като се отречеш от баща си, като се откажеш от състрадание към хората и зверовете и от този клуб - отвърни им, че е лъжлив техния език! Ако вземат да те учат, че греха произлиза от дейността, а блаженството от бездействието отвърни им, че се заблуждават. Не вярвай, че пребиваването в чата или в гордо уединение или далеч от хората, не вярвай, че храненето с листа и корени и утоляването на жаждата със сняг от планинските върхове, не вярвай че много писане и четене и празни приказки в чата - не вярвай, че това ще те доведе до окончателно Освобождение!
А сега като ме четеш така ухилен и твоята душа, душата ти , къпеща се в слънчевото сияние на твоя живот, ти се усмихва, ако тя пее вътре в своята обвивка от плът и материя; ако тя ридае в своята крепост, съградена от илюзии; ако твоята душа се сили да скъса сребърната нишка, която я свързва с Учителя" - знай, Танаске , твоята душа е прах.
Ако разцъфващата твоя душа се вслушва в тревогите на чата или на този клуб ; ако тя откликва на гърмящия глас на Великата Илюзия; ако уплашена от горещите сълзи на страданието или оглушена от воплите на скръбта, тя отстъпи подобно плашлива костенурка - под щита на своята личност, узнай: твоята душа е за своя безмълвен Бог недостоен ковчег.
И след като си вече прочела какво ти думам , Танаске, и хоооп.. израснала, твоята душа излезе от сигурното си убежище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отражение върху вълните на пространството, тя прошепне: „Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата.
Този клуб , Танаске , е Чертог на скръбта, където по пътя на тежките изпитания са заложени примки, за да заловят твоя Аз с измами, името на които е „Велика Ерес"' Този клуб, о, Танаске несведуща, е само печално преддверие, което води в сумрак право към чата , зад който се разстила долината на светлината.Светлината, която никакви бури не угасят, която гори без фитил и без елей…
… Виж! Аз съм част от Безмълвието, въпреки че много приказвам, и ти като ме прочете сама си вече Светлина, ти сама си вече Звук, отсега ти си сама за себе си и Бог, и Учител, и предмет на своя собствен копнеж: непрекъснат Глас, що звучи във Вечността, който не подлежи на промяна, недостъпен за греха,....и така също като мен можеш да правиш всичко каквото пожелаеш и бъдеш където пожелаеш, но не забравяй да помагаш на братята и сестрите си които идват след теб от чата....и че всички ние ще бъдем съдени...
Да бъде волята Му! Амин!
Че кой друг, ако не ние?
|