Аз поне досега все на интуиция действам и нямам спомен да съм скачала в празен басейн. Аз и затова изпитвам угризения, щото нещо и интуицията ме изоставя, значи не е добре да дозабърквам каши.
А иначе, че разумът слага много окови - просто две мнения няма.
Що е то свободата в днешния ни свят и изобщо има ли съдържание това понятие в свят от условности.
Че дори трябва да се съобразяваме с това кога и на какви места ни се доплаква.
Е, за пример аз днес не успях да се съобразя - последните три работни часа ги прекарах в най-човешкото и сърцераздирателно хлипане - без оглед на това, кой ме гледа, как ме възпиема, подходящо ли е да се плаче точно сега, подходящо ли е шефът на екипа да плаче пред екипа (по твърде лични, но доста сериозни причини). Аз уж съм специалист - психолог, та аз не знам какво иска душата ми - на другите ли?

Здравей, странна птицо,
Трудно е де променим нещо, което ни е страх да си признаем.Идеяата ми е че ти наистина трябва да разбереш какво искаш.Каквото и да е трябва да го приемеш.Човек е виновен за това, което върши но не и за това, което чувства.Колкото и да се опитваме да сублимираме чувствата се си мислия, че сме обречени на провал.Философски камък няма.Само недей да мислиш математически и да пресмяташ +овете и -ите в ситуацията.
Calm down, както казват назапад и се опитай да чуеш Сърцето си!

Знам, че чувствата не са поведение и няма как да ги вкараме в граници и разум...
обаче как да съм сигурна, че вярно чувам сърцето си... и по дяволите - как да разледя чувствата към единия и другия мъж. не вярвах, че може да обичам така

Аз със сигурност незнам какво чувстваш ти.Тука ми идва една мисъл на John Lennon:Живота е това което ни се случва докато кроим други планове.Сигурен съм че едната половина от сърцето ти обича, само че не като жена.Не взимай прибързани решения, но и неотлагай, защото сама казваш, че вече изпускаш нервите си и то там, където най-малко е позволено.
Бъди силна

Благодаря ти! Вярно си Добряк.

Ако съм бил полезен поне малко само мога да се радвам

Грешиш в мислите си към мен.
Аз го предвиждах, но го избрах в твоя полза.
СъН ти каза, че ние хората възприемаме света само с периферията си, в своята дълбока същност ние сме хъркащи....и заради това имаме нужда да бъдем разстърсващи отвреме на време за да усетим нужната ни посока, която трябва да поемем.
За мен най- лесното нещо беше да ти кажа, това което искаш да чуеш и сега нямаше да бъда в представите ти това което съм в момента.
Аз в случая съм нищо, измислен съм, но света в който живееш, включително и колегите ти не винаги постъпват като мен сега и това не ти дава възможност да се ориентираш правилно, като прибавим и силната ти чувствителност то се получава един объркан вътрешен свят .
Много се надявах да разбереш това, тъй като ти сама казваш, че моите мисли не се различават много от твоите, така както си размишлявала за тях.
Странни са мислите ти, ти предложи в темата си да говорим за теб и конкретния ти случай , а ти стигна до заключението че аз съм безгрешен проповедник, който хвърля камъни....това, скъпа приятелко е много по- сериозен проблем от този който ти поставяш в темата си, не за мен измисленият, а за теб истинската...така трудно се живее....и плачът не помага...това исках да ти кажа.
Лек и приятен ден ти желая....и забрави за мен, аз съм измислен и съм временен, помисли за душата си, за твоята вечна същност.

А ние защо не сме на море.

Да, така е...но красотата в думите са нашите мисли облечени в думи, а това е начало, в това се състои смъсъла че сме творящи същества. В този смъсъл нашата сила е в дребничките неща, за големите нямаме сили сега.
Интернета, клубът , темите са идеалната ни дадена възможност да творим и да се самоопределяме. И най- малката ни победа над себе си, за нас е триумф.
Всичко това ние подценяваме сега и не го използваме достатъчно.
И в реала сме такива.

А ние защо не сме на море.

ПЪТник, ПЪТниииик, колко е лесно да посъветваме някой друг,
сигурна съм, че това , което казваш вече си го преживял осмислил, прилагал хиляди пъти ...за това ти е лесно, а и сигурно е вярно..., нооо не е съвсем сигурно
или просто си друг, различен от нас човек в "периферията"/както казваш/, може би по-събуден от нас
а ние сме други
прав си, че това, което ни се случва е такова каквото ни се случва защото ние си го търсим, искаме го, трябва да научим този урок, но нали целта е точно да го научим.., и нали никой не ни поправя, освен самият Живот,
а той е кратък, твърде кратък за да поправяме често, дълго и напоително
не знам дали ме разбираш, както знаеш и аз често съм объркана...
да, човек може да притежава желязна воля, може да си налага какво да мисли, как да постъпва, но както каза и Кръстника....не може да си наложи какво да чувства...,
не знам кой и от къде го измисли това, че мислите били преди чувствата, но ако беше така, психолозите и психоаналитиците щяха да си стоят гладни и безработни...
тяхната работа е по-скоро не да научат хората да живеят добре и щастливо/най-общо казано/, а да ги научат да се контролират по-добре..., но това не е пътя към щастието според мен..., напротив...контрола понякога може да води до по-големи беди...., и най вече до изстиването, обездушаването, обезчовечаването на този свят...
качеството на едно състояние според мен не се определя по неговата полезност, защото "полезното" за всеки е различно и много относително понятие...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет СъН, вярно е че доста неща съм преживял, но виждам много хора, които преживяват и по- тежки неща от мен....изглежда не е само от преживяването...има и нещо друго...аз все още не съм сигурен какво е то и въобще дали е важно толкова колкто ние си мислим...чета те как разсъждаваш за събудени и по- събудени, за чувствата, за нашата обърканост и въобще всичко което си написала по този интересен начин...и знаеш ли какво си мисля...мисля си че ти разказваш как точно работи машината наречена човек....аз си мисля още че всички ние сме еднакво устроени и работим по един и същи начин....
за мен този свят е обезчовечен, както ти се изразявяш...и това е идеалната ни възможност да се учим на очовечаване....дори си мисля че не бива да успеем да очовечим целия свят, защото следващите след нас няма да има какво да очовечавят и ще се изродят от скука...срещу нашата обърканост аз поставям мисълта, че винаги ще греша и в това се състои развитието ми...и още че резултата не зависи от действията ми, а от задачата, която ми е дадена за решение....за сега виждам важна пречка пред нас , очакванията ни на резултатите от действията ни....мисля, че и твоята обърканост понякога е от тази причина....действията ни трябва да извършваме без очаквания на резултати, само така ще се научим да избираме правилните действия....май в нашите стремежи, увлечения и очаквания има нещо нередовно и оправдания за него....това май са и чувствата...
Да ти кажа каква е разликата между несъбудения и будния, между незнаещия и знаещия...първият живее и не знае защо така жевее, а втория знае защо така живее.
Мислиш ли че това е съществена разлика?

А ние защо не сме на море.