за всички които искат да участват
в разговор-размяна на мнения и позиции
под формата на въпроси/отговори
стихове
или други писания
"който квото иска и както го иска"



_____________________________


отправям това като покана,
понеже последно време, бях насочвана
към ПЪТник, като към авторитет
който знае всичко. в конкретни области от битието и небитието...
и се ползва с определено доверие, уважение, неуважение, неприемане, резеври и други екстри от хората наоколо.

аз нямам препоръки. от никъде.
и от никого.
имам собствения си опит
и няколко лудешки идеи :-)

не правя сравнение или съпоставки

Искам да изЯсня няколко положения, които са били зачекнати преди,
но с течение на Времето, и случките, и събитията
са натрупали в себе си - неразбиране.
Такова неприемливо...неразбиране, което ми тежи.
А аз не искам нищо да ми тежи :-))

____________________________

обаче искам да помоля
всеки който реши да участва
да не се бои - от това стара ли е темата, или въпроса, обсъждан ли е много пъти или не, има ли почва у нас или няма...
понякога за да се промени нещо, трябва да се повтаря по няколко пъти.
колкото и тъп да ви изглежда принципа ;-))

да не се бои,
с изключение на случаите,
когато неговите действия или бездействия
водят след себе си :
-пренебрежение
-безсмислие
-обезценяване
-омаловажаване
-отхвърляне
-удари под кръста или
дори косвено налагане на чуждо мнение върху някого
Най-вече от позиция на силата.

Това са условията за участие !
чувствайте се Добре дошли !

кажете ми моля,

признаците, по които разбирате
че един човек
се е измъкнал отвъд собствения си егоизъм.

не слагам лош заряд в думата егоизъм
напротив - собствените нужди са даденост
която трябва да се изпълни

липсата на 'храна', пространство, място под слънцето, любов, топлина....и т.н.
могат да докарат всекиго до ръба на безсилието и отчаянието
което от своя страна - превръща човешките същества (и не само тях) в грозни картинки.

но има други грозни картинки, които трупат запаси
от всичко необходимо ... до степен на мания

за какво използват това което са натрупали?

за какво?

признаците?
струва ми се, че ти си отговорила...

когато човек няма желания, когато някой ти каже "имам всичко от което се нуждая",
тогава мисля, че се е освободил от егоизма си
/да те питам ли аз пък сега в какви моменти човек може да се почувства така според теб?/

а всъщност трябва ли да сме освободени от егоизъм?...и ако "да", защо?

за какво използват това което са натрупали?
ами попитай ги,
какви са нуждите им, и могат ли да имат ли всичко, от което се нуждаят...и ще разбереш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

знам в кои моменти, човек НЕ МОЖЕ да каже че има всичко необходимо

когато се намира под огромно влияние - на нещо или някого.
в такива случаи няма възможност да действа адекватно на своите нужди.

когато го стягат задачки и задължения - които изпълнява защото ТАКА ТРЯБВА,
а не защото те имат някакъв конкретен смисъл за него.

когато е под напрежение - тогава е невъзможно да направи нещо удовлетворително от своя гледна точка. защото почти никакъв го няма

по тоя повод
наскоро четох някакви обяви за работа - в една от тях, длъжността изискваше - кандидата да има желание да работи под огромно напрежение и стрес :-)
стана ми интересно ...

абстрактно е обяснението, но нямам друг начин да кажа, че
достатъчното условие да имаш това което искаш е - да имаш себе си.

сред целия хаос в човешкото същество - от структури, системи, органи, същности, тухлички, зидове и други такива ... да разбереш какво искаш ТИ - е цяло геройство
след това - е лесно да се удовлетворят нуждите - става автоматично



НЕ, не трябва да се освобождаваме от собствения си егоизъм
нужно е да сме го удовлетворили.
за да го използваме.

и да го разграничим от другите случаи

когато можем да имаме повече
и да търсим начини какво да правим с това "повече"

не е ли нормално да е така ?

Привет...
Според мен човек не може да се освободи напълно от егоизма си, той не случайно е заложен в нас...трябва да се осъзнае какво е предназначението му за живота ни и тогава ще се узнае истинския отговор на този въпрос-ние трябва да живеем.
Житейската ми философия е изградена така че да не намирам нищо от заложеното в нас за излишно и за изхвърляне...егоизмът трябва винаги да ни е под ръка ако ще и нокога в живота си да не го ползваме, той трябва да бъде като прибран нож в ножницата, за който постоянно да се грижим, подостряме, лъскаме-да не ръждясва
А що се отнася до използването на нещата, съзнанието, съзнанието определя кое как да ползваме.
Като че ли по- важния въпрос е може ли да се усили осъзнаването или трябва задължително човек да мине определени етапи изискващи подходящи условия и време?
Дали пък условията в които протича индивидуалния ни живот, срещите случките ни не се подготвят умишлено за нашето осъзнаване???
Че как така се подгатвят, нещо се грижи за всеки ....или закони?
Дали пък грозните картини също не са условия без които не може осъзнаването ни?
Ами ако законите допускат още много вероятности?
Ами ако сътвореното и мястото на събитията са съвършени като Твореца?
Какво всъщност правим ние и какво става с нас?
Това ли трябваше да напиша, Странна...имам и още въпроси, но се губи логиката и разбирането. Какво да правя?
Аз предлагам който иска в тази тема да сподели, кои отговори на кои въпроси му се губят в стройната му житейска логика...стратегията на живот да го наречем...за неуспехите в резултат от същата стратегия


"за какво използват това което са натрупали?

за какво? "....за да се привие един ден от тежестта на натрупаното

Няма да ти пиша вече!

здрасти,

Каквото напишеш - все е добре :-)

това което предлагаш, може да се каже, бе в замисъла и от моя страна...
но какво ли да се направи?
преди по Римско време, е било достатъчно да има хляб и зрелища.
сега от какво ли има нужда, се чудя понякога ?

Нямам възможност да бъда в Нета, денонощно...
у дома временно, нямам достъп до тук...
на работа , ако е възможно
а през уикенда - в някой И-нет клуб...

Разкъсването на нишката на разговорите и логиката - не се дължи само на това, обаче

дори в реалността, разговорите - се водят откъслечно някак си
тия закони и правила, които казваш че ръководят всички ни
те са много неразбираеми понякога
на определени нива - аз ги разбирам и дори ги схващам
ама ми идва понякога да извадя ножа, и да го развъртя...

те, не са ли за хора, тия правила
мен примерно, в живота, понякога ме "смачква" и не ми дава да мръдна
необходимостта от контактуване. общуване със себеподобни
натам води правилото

но след такова общуване - много често резултата - вместо постигнато равновесие - се явява - абсолютен срив на това което е в мен.

осъзнаването ми знаеш ли докъде ме довежда?
че някой не е в ред - или аз , или всичко около мен ?
има ли надежда за помощ в такива случаи ?

"след такова общуване - много често резултата - вместо постигнато равновесие - се явява - абсолютен срив на това което е в мен.
осъзнаването ми знаеш ли докъде ме довежда?
че някой не е в ред - или аз , или всичко около мен ?
има ли надежда за помощ в такива случаи"

Познат феномен - вид пренос...ако си мн. чувствителна в канала на обменената вербала информация се изливат и "чужди" енергии, които те обезсилват, объркват, натоварват...
йогите затова редуцират контактите си със социума до минимум

е съставен от нас... Има определени енергии, които се възприемат и обработват именно чрез социума. Иначе Творецът (или Колектвиното Разумно несъзнавано) щеше да ни разпръсне сами сред Природата, а не да ни групира...
Целта на йогийските занимания е да развие вътрешно равновесие и осъзнаване, а не да изолира хората, което си е вид враждебност и неприемане....

Всички сме Не-нормални, само не ни се иска да го приемем, а по-ледно е да проектираме това в другите.
Разковничето за щастието е в ОСЪЗНАВАНЕТО или РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО.
Колко раково болни или други в тежко положение биха желали сега да са на наше място - свободно философстващи, зрящи, дишащи, стоящи на собствените си крака, нахранени, с достъп до жилище, техника и т.н....!!!

Жив си! Искри*

Знаещия е само мъничко по-добре от средния човек. Знанието не му помага да живее по-добър живот. Всъщност бих казал, че знанието му пречи. То прави живота му тежък и несигурен. Като започне да се отваря към знанието, човек става по уязвим от средния човек. Необяснимите и непреклонни сили, които ни заобикалят по силата на това, че сме живи за знаещия дори са източник на по-голяма опасност. Да бъдеш пронизан от човек е наистина мъчително и болезнено, но то е нищо в сравнение с докосването от такива сили. Отваряйки се за знанието човек става плячка за такива сили. Средният човек, който по същия начин е заобиколен от тези сили е в невидение за тях, защото има други видове специални защити с които се предпазва - те са ежедневните грижи, страха, гнева, студа.
Това не е цитат но не е и мое, мисля че го помня от Кастанеда. Аз го ползвам само за да ти отговоря по най- добрия начин, и зная точно да какво говоря, не зная как да ти го кажа.
Ти вече си усетила тези неща...я дя опитам един цитат и от библията и ако не го обърнеш на сеуверие а погледнеш на това като на знание може и да се получи нещо, а може би това са два различни вида болки..знам ли какво може да е :"
“
42 Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го
осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост;
а, ето, тука има по-вече от Соломона.

43 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през
безводни места да търси покой, и не намира.

44 Тогава казва: Ще се върна в къщата от където съм излязъл
И, като дойде намира я празна, пометена и наредена,

46 Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли
от него, и. като влязат, живеят там ; и последното състояние на оня
човек става по-лошо от първото."
Приличат си двете неща, но може би не са отговорите на това за теб.
Да, не си наред, ти не си от този свят и този свят не те обича, синовете на този свят са пълни с рационалност, виждайки това ти се мислиш за недостойна за този свят, но това не е така...и ти го усещаш...
А сега да си го кажа със свои думи...виж ти си силен и добър дух...тук си на тази земя да работиш в материята...ти я атакуваш и преработваш в духовност, а тя се защитава...битката е предопределена в твоя полза, въпреки че сега ти е трудно, бъди спокойна винаги можеш да се завърнеш у дома , ако това е необходимо, а материята винаги ще бъде атакувана от духа...тя е материал за работа и това е заложено още при сътворението...ти си в изгодната позиция, битката е предопределено в твоя полза...никога материята не е правила материя от духа а духа все това върши с материята - одухотворява я. И още мъничко, Странна, в книгите пише че ти си скъпо купена, имаш страхотно висока цена и всеки косъм от косата ти и преброен и ни се пази ...да се смеем ли да плачем ли...една трета от ивота ни мина


Няма да ти пиша вече!

Поздрави за мнението-много яко, ама много...
Особено за мястото където казваш трябва ли да ни се отнеме това което ни е дадено, за да го оценим до ниво на щастие. Оказва се че имаме всичко необходимо и достатъчно за щастие...и аз така си мисля...
Че какво ни е тогава че все сме крякащи...аха това ни развива...а не може ли да се трудим за развитието си без крякане...малииииййй колко заблуди ще отпаднат и колко време и енергия ще се освободят..да де, ама кой ще ни лъже да си задвижваме волята за действие, ние сме тарикати същества, някой друг ще трябва да го направи вместо нас това развитие...да ама не...всичко е наред, корабът потъва нормално
Няма да ти пиша вече!

Редактирано от ПЪTниk на 18.06.05 23:49.