Сега ... и аз разбрах, защо се хвърлих
да се защитавам, и да се обяснявам...за някакви работи,
за живота и въобще...


Любовта не може да се скара с никого...
с коя част от себе си, според теб, бих могла да говоря за това?
с тая която познава любовта и знае
или с оная, за която липсата й, е била всепоглъщаща...
както кажеш
и когато

Поздрави

това е нещо, което Дир.бг , е благоволил да запази
из своите архиви.
не е кой знае колко отдавна



Инстинкт за любов

В глъбини тъмни, до лудост познати.
Намерен е спомен от тебе препратен.
Сърцето ми знае че ще си изпати,
но аз знам - това не е път обратен.

Неясните образи търсят небето,
аз - нещо което е взето.
Такова..., бленувано, нежно и тихо
света ми превзело и станало вихър.

Събирала сили от вселени безкрайни,
преминала връзки твърде нетрайни.
Била тъй подвластна на страсти човешки
неистово търсила само твоите грешки.

На хора помагала да се почувстват живи.
От тях бягала. Към места по-красиви.
Забрава и спомен в едно са преплетени.
Носят спокойствие, на нея обречени...



Една същност, истинска...леко потрепва.
Защо ли? Усетила е своята цел заветна.
Това е в началото, в средата, във края.
Любов се нарича. И търси Безкрая.......

Ти разбра, но аз не разбрах защо се хвърли да се защитаваш, след като никой не те е нападал

Няма да ти пиша вече!

много си бърз, ...
но, ... щом не си разбрал

навярно можеш да попиташ ?!

таман ще имаш възможност да развалиш....крехкото равновесие, което от време на време се установява.

що не напишеш нещо, по-различно от обичайните постинги, които си разменяме?

Мога и нищо да не напиша за да се задържи крехкото равновесие

Няма да ти пиша вече!

Да, прав си - можеш.

може и да се направиш,
че не усещаш - какво причиняваш на тоя срещу теб,


може също - ... още милиони избори има, предполагам

нали ?

приятен уикенд, все пак!
поради предпочитанията ми към добрите взаимоотношения -
в които никой не си тръгва/или остава с неясни и кофти чувства и усещания
от осъществените контакти

Това е само форум и още по- голяма илюзия от голямата илюзия, не се взимай толкова насериозно, аз съм измислен

Няма да ти пиша вече!

Песничката е песен. От пиеса. Е, първо е била стих - признавам. Владимир Левков е авторът. Бард. Че да не обяснявам дълго. Понякога, като ми писне, вадя колоните на балкона. Мощни са. Стар навик. И подарявам по песничка на улицата. Не, че и пука. Аз се кефя. Докато песнопойствах тъдява - пак звучеше. Още по-голямо удоволствие. От малките неща.
За релсите е друга бира. И се оказа нетрудно. Просто е дошъл денят. И тва е.
Виж, за "правилната" любов ме изблещи яко. После се усмихнах. Ще му мисля нататък.