Лошо, много лошо....имам гадния навик , как да го кажа...да преключвам нещата ...ето това единодушно мнение с теб не ми харесва...това означава, че ти и аз винажи ще бъдем близо един до друг и няма да има какво да си кажем...това изглежда е истинската любов...а къде останаха емоциите, желанията, чувствата...дори скандалите...бурния живот????
Трябва да намериш решението на тази задача...моето предложение е да играем на живот, докато сме в това състояние...как точно можем да го направим...така че да запазим прекрасното си състояние и де не се умъртвим от скука, а и да приличаме на другите нормални хора, за да се вместим и не сме самотни???
Ти с темата си ме докара до това състояние, като каза да си говорим свободно...ще ме помислите за луд...как ще живея после луд и сам?

Няма да ти пиша вече!

,
може да не можеш да го предадеш във вида в който на тебе ти се иска или по точно да получиш веднага положителен резултат към който съвсем нормално се стремиш,но поне според мен знанието е мисъл....а ти имаш дарбата да синтезираш мисли.....
мисля,че това което знам аз, е само частица от това което знаеш ти ,но то е само защото съм още малка/не на години..../

Аз пък си мисля че си излишно скромна...ти си голям човек в духовното израстване според мен...най -показателния кретерий е харесване и нехаресване на определени неща, просто преследваш високи цели...високи от твоята гледна точка, а това променя и мнението ти...иначе според мен си си точно на необходимото място

Няма да ти пиша вече!

какво да кажа За егоиЗма, освен 4е вимаги 6те го има, аЗ смятам 4е 4овек се ражда егоист и вЗажисимост от ваЗпитанието му и положението му в об6теството, тои раЗвива това ка4ество в себе си или го подтиска. Условиата на живот и дали желаем да дадем пове4е от нужното , За сажеление не сме се нау4или да даряваме малко 4ове6ка топлина , колко му трябва на 4овек а да е 6астлив, а по скоро да вzемаме, жалко. Ако се нау4им да даваме малко егоиЗам, а не да вЗемаме, до каде 6те стигнем......

а нямаш ли навика да променяш гадните си навици?
да ги правиш .. да не са чак толкова гадни.

А аз нямам принципи. Абсолютно безпринципна съм, но съм забелязала че не оставям нещо, което е започнато с мое участие - недовършено.
Дори това нещо, да е започнало преди няколко десетки живота...примерно.


Не знам как се играе на живот. Когато имам възможност - аз живея. Истински. вече съм го казвала...
Дори и някой като теб, да се опита да омаловажи моя начин да го правя.
Какво следва когато някой ти даде съвет - "Абе, дай да си живеем живота", или нещо подобно?
какво се прави след това? аз не знам.
изпадам в едно някак си безвъздушно пространство - и не знам какво да правя!
Да живея живота си по неговия начин,
да приема че той не одобрява моя
или какво ?

освен това не съм длъжна да демонстрирам и дефилирам, в твоя чест - с всички есктри - чувства мисли любов...
или от твоята позиция на силата - можеш да направиш така - че да ми стане още по-гадно - затова че пътя ми се е пресякъл с твоя?

а къде е скуката тук? и защо трябва да описваш взаимоотношения, характерни за позастарели семейни двойки ?!?!
тва не го разбрах.

аз съм средството за изява на определени неща,
ти си средство за изява на други неща
когато тия неща се срещнат и противопоставят - ние с теб трябва да се скараме заради това, нали?
наистина е лудост да си помисляме, както често се случва, че владеем и контролираме всичко - и единствено и само от нас - зависи положението да е ОК.

противоречието си е е***о майката...направо.

"Ако се нау4им да даваме малко егоиЗам, а не да вЗемаме, до каде 6те стигнем......"

не разбрах това ;-)

егоизъм - както аз го приемам - са съвсем личните, насъщни нужди на даден човек.
как се разменят лични нужди? как да ги даваш или взимаш?

Срам ме е. На 40 и кусур не ми дойде акъла в главата. Да се чака Годо не е лесна работа. Тва - кофти. Хубавото е, че се спънах в темата. И намерих част от въпросите. Неслучайно случайно. Или пък обратното. Майната му. Тези дни мисля за егоизма. И за осъзнаването. Всъщност, мисля си, че мисля. Живях в сънища, доброволно, жива, топла до реалност, обезсмисляна ежедневно, еженощнощно, поставяна в рамки, заключвана в клетки, напъхвана в кутии, вързвана с бял конец, всякакви роли ми отреждаха - дори на котва. Не знаех, че алегориите болят. Приемах. От любов. - Банално до побъркване, и също толкова вярно. Взаимността е безсмъртна. Щото е просто поредната фикция. Егоизъм до никак. Невярно. Егоизъм с подател мен, получател - пак там. Сама избодох очите си с истините. Сама ги превързах с чувствата. Беше късно за бягства от себе си. Простителните грешки на 20 са смешни на 40 и болезненини от там нататък. Отплеснах се. Извинете.
Исках само да ви попея песничка. Престъпвайки.

Гларус,
в опаловото небе поглед вперил,
как стоиш върху нашите покриви?
Старост
и недоверие
с мъглива слюнка ги мокрят.

Грозно
самотен се суети твоят вятър
край душите ни докрай закеремидени.
Пози
и неприятелства
допълват лошата видимост.

Лудост
е дивите ни слънца тук да цъфнат -
сто сезона, а все листопадни.
Блуден
и недоръфан,
един снегът се прокрадва...

Тръгвай -
лети, лети, надалеч, умолявам те!
Птичи крясък забивай във дните ни!
Лъган до побесняване
и аз след теб ще опитам.

Май не съм се изразил правилно и не се разбира какво съм искал да кажа..това не мога да го променя у себе си...това съм си аз, такъв какъвто съм...пак ще опитам...иначе съм упорит...говорех не за теб и мен само...всъщност говорех за любовта и смятах че тя е по важна от нас двамата и че ще забележеш важното от не толкова важното...та исках да кажа мнението си за любовтта, че тя няма нужда от думи, няма нужда от чувства, няма нужда от желания..тя е състояние и се усеща, възприема се с усещане, който има с какво да възприема..това не са физическите ни сетива...любовта не може да се скара с никого...нищо, друг път

Няма да ти пиша вече!

Хубаво е, че ви има. Всичките.

песента, бе ... хубаво изпята.
трудничко се излиза от релсите
дори и да не броим годините,
минали в търсене на 'правилната любов'