е, значи няма да имаме възможност .. да помечтаеме ... заедно....
в тази насока...

провокира ме... ;-)
приела съм, че "пасвам" по даденост - само за едно нещо.

а иначе...
пасването за мен, е един дълъг процес... може би по-дълъг отколкото е нормално.
твърде много съм го преплела с нечии други интереси

"Върна ми го" ... с телефоните..., нали?
навярно заради ученето... !?

нема лошо ;-))



не съм си оставила страх от Господ... и него го премахнах ... някъде по пътя
Много се стромозвам от страха
ама честно - предпочитам да се набутам, или да се прееба ... но да няма страх.
че, много страхове обрах и аз ....
Казваш това с Него...
Уредила съм си сметките с Бог. А ти ?

Сега от време на време, поисквам - да дойде и да си прибере още няколко вересии които виждам наоколо...
и все искам да му се обадя...ама май си е сменил номера на мобифона :))

знаеш ли ... да си "мой човек" в случая който ти визираш ... е спорен въпрос. откъм предимства и недостатъци

обаче, ако си се поставил в позицията на някое правило или закон...и действаш от там, може би затова някой човек, би ти изглеждал "дребен"
Аз се сещам само за Еди Мърфи, че ми е забавен... да го наблюдавам когато играе

ама, не разбрах "винаги си спокоен, защото винаги грешиш".
и ще сгрешиш пак.
Хубаво.
НО, това "винаги" - е само в някой определен аспект. Кой ?

Не, не, не, нищо не съм ти връщал, защото нищо за връщане не съм получил от теб
Мисля си и съм го изпитал, че абсолютно винаги греша, без никакви аспекти...винаги след като обмисля и извърша действието, винаги после се оказва, че имало още по- добро решение и изпълнение, така че аз винаги греша, но забелязвам, че при всички е така, по- късно прочетох, че в това се състои човешкото развитие-грешка-опит...ако не осъзня, че съм сгрешил и си помисля действието ми за съвършено, значи съм се заблудил и нищо не съм разбрал и нищо не съм придобил като поука и опит.
Права си , така е, да си човек на Всевишния е спорен въпрос към предимства и недостатъци...но ако се размисли човек, в каква заблуда стоим и как не можем и не знаем...май е по- добре към Всевишния...ти за какви недостатъци говориш...за това че на тези които не знаят по- им се разминават поуките отколкото на тези които знаят...така е , тези които не знаят грешат от незнание, а знаещите грешат от упорство или друг свой недостатък...наистина заслужават по- тежко "наказание"...не, Всевишният не си е сменил номера на мобифона, все си е същия, Той те чува, бъди сигурна в това...и не само той те чува...хиляди още невидими същества те чуват...и действат...ти не ги ли чуваш и тях, съвсем ли не ги чуваш?....при мен преди да взема някакво важно решение, те застават край двете ми уши и от едната страна ме съветват едно, а на другото ухо съвсем противоположното...борят се за живота си и за заплатите си...аз отдавна съм свикнал с тяхните номера...едните си ги коткам и си ги храня с още мисли, а другите като видят че няма за тях какво да се яде и отиват при тези хора дето имат храна за тях...
а тази мисъл, че Всевишния имал верисии за прибиране, как те сполетя, много ли е гладна или ти си много милостива че я храниш...да знаеш че тя сега е слабичка и мъничка и затова така ти се умилква, но щом вземе сили и порасне, хич и няма да те съжалява, всичките ти сили ще изпие без никаква жал за теб...да вземеш да и предложиш да поработи за теб и тогава да я нахраниш, измисли и работа , задай и задачата и гледай резултата, дали е свършила работата...аз съм опитвал и съм забелязал, че някоя болест като се опита да ме нападне, аз и предлагам работа, не да разболява , а да лекува...и тя горката като не може да работи такава работа и ме напуска без предупреждение дори...ходи и казва и на другите да не идвали при мен, че съм нещо бил сбъркан в мисленето си и нямало смисъл да си губят времето с мен....това ти го разказвам само за да видиш какви са клюкарки тези мисли....аз толкова много съм се замислил за мислите, че случайно открихкак се пораждат, от къде и как черпят сили за живот и как и към кого се прикачват....и сега съм като радиоапаратура, когато реша излъчвам каквито си реша мисли и те изкачат от антената ми в главата и излитат...или пъкврътна копчето и си настроя апаратурата на , на, на...като радиовълни например...във високочестотния диапазон например, средни, къси , дълги вълни... ефира е пълен с всичко и достатъчно...само за мен,пълен ефир за мен... другите не искат да се занимават с такива незначителни неща, не искат да ги учат, да ги изпитват и ползват в живота...хората искат да работят за много пари сега и накря се получава че работят много, а парите си заминават там където си заминават...ха, и за пари проговорих...тази пък мисъл от къде ми се появи в глвата
Какво да я правя според теб?
Извинявай нещо се раздърдорих...и не ми се сърди, че под такава форма казвам каквото искам да кажа...иначе ще излезе много научно-религиозно-фантасмагорично, а аз не искам така да говоря с теб

Няма да ти пиша вече!

Върху какво не ти достига контрола ПЪТник.....
изглеждаш на човек отговорил си на много въпроси....това не те ли прави силен......

ех, не съм ти предложила нищо за което да ми връщаш?
не може да бъде - така да съм се минала...;-))


малко съм изненадана...
досега, уж наблюдавам прилики и разлики,
пък ми се е изплъзнала нишката, тая в която ти също
вникваш и експериментираш с основни принципи и правила. и то с нужната доза хитрост :-))
може би... си изманипулирал някоя мисъл,
която да ме държи настрана от това ?!?
обещавам - вече няма да искам да мислиш за мен, .. в свободното си време.
шегувам се.

винаги усещам, когато някой мисли за мен.
от тая гледна точка - манипулирам хората и да ги държа далеч от моето лично пространство.
в случаите, когато техните мисли донасят -
гадно-противоречиво-недоброжелателни сигнали.
Мислите им, водят след себе си - думи или действия - със същия заряд.
Няма да ме обвиниш че не искам да си разменям мисли и да си говоря,
с който му се прииска, просто ей така, особено в горния контекст, нали?

Много е интересно...хората, почти винаги с това започват - с мислене.
превърнали са го в много важна и изключително престижна дейност. защо .
може би са разбрали че мислите могат много силно да влияят и променят действителността .
ти кажи - така ли е? разбрали ли са хората, колко много гадост се пренася чрез мислите ?

А има ли мисли, които не можеш да промениш? такива които са безнадежни случаи, както се казва.
и къде ги изпращаш , ако не стават?

***
и недей да вярваш на това което си прочел - че човешкото развитие е това - грешки/опити ... опити/грешки
в това се намира оная заблуда, или илюзия - която ти често обясняваш в своите изказвания
онова което покрива действията и осъзнаванията ти.
и моите също ...
и на повечето хора, на които им пука - как живеят, и които искат да променят света към по-добро.
Има такива точки, възлови точки - в които е важно ТОЧНО ТИ - да спреш действието (за което си взел решението) - да го направиш окончателно. И то да бъде правилното.
а действието което води след себе си - грешка - да го маркираш като такова
Ако е необходимо - да се коригира.
Понякога грешките са абсолютно наложителни!

***
размишленията за ... парите и за Господ. ще ги оставя за следващия път.
сега не ми останаха сили за това.

Редактирано от Cтpaннa на 05.07.05 18:01.

Привет,
Не, не съм силен, няма и как да съм силен...има такова някакво правило някакво На силните тежък товар, на слабите - лек. Според мен на всички ни е еднакво трудно...
Безкрайността на това правило е отчайваща в първия момент, но после води до едно спокойствие, появи се у мен интерес към играта живот...интерес към изненадата от следващите действия на живота
ейй да ти кажа ли за какво не ми достига контрол...ами не мога да правя това което зная
Виж какъв хубав пример ще ти дам, например...например обаче...когато един възрастен мъж се влюби истински в една млада девойка и тя отговори на чувствата му... и секс правят....бах маамуТези които се мислят за мъдри казват че това не е нормално, но Мъдроста казва че стареца жертва мъдростта си в името на любовта, а девойката жертва младоста си в името на любовта...това съм го чел някъде ама не знам къде...та това аз го зная и съм си отговорил и на този въпрос, ама не мога да го направя, защото не мога...този пример ти го давам за да ти кажа че едно е да имам дар слово и да съм мъдър...примерно казахме...а съвсем друго е това да се приложи на практика в живота..
Но пък има друго...вярно е че са ми дадени отговорите на много въпроси, дадени са ми и тайни, поверителни знания, вярно е че и аз се постарах, лиших се от доста неща заради тях....и награди има...е аз очаквах едно, а то ми се даде друга награда...и това е нормално...очаквал съм награда за труда си когато не съм знаел, че какви очаквания да има един невеж
Всъщност не изпитвам нужда да контролирам нищо друго освен себе си и в тази област имам още много да работя..
А на теб какво не ти достига valenty?

Няма да ти пиша вече!

За опита и грешките няма да бърборя защото сме на едно мнение и говорим едни и същи неща, напълно съм съгласен с казаното от теб
За мислите...аз какво мисля...в началото бе Словото? Словото е следствие на мисълта, както и написаното тук...едно и също нещо са...много съм мислил за еднаквостта и различията на нещата...не че нещо съм измислил
Да права си, мислите водят до думи, срещи случки...тези неща са материалния израз на мислите, света в който живеем е материалния израз на мислите...дори вярвям че е казано че сме подобие Негово заради дарбата ни да творим с мисълтта си...мисълта е Сила и всяка Сила при напрежение дава резултат, всяка сила без напрежение е в покой...
Да, твое право е да държиш дистанция от хората , когато прецениш...аз също усещам кой мисли за мен, дори усещам какво мисли...често пъти не успявам да неутрализирам лавината тръгнала към мен, аз зная че тя ще се върне от там откъдето е тръгнала, дори и част да остане при мен...много е гадно да знаеш че нещо лошо ще се случи и да си безсилен , абсолютно безсилен...
има някой принципи за мислите, тези мисли които не мога да променя и са безнадежден случай, сами си заминават...виж... мисълта е движението на духа, което се предава на астрала и от там на мозъчната ни материя...по техните закони.. те мислите не се застояват там където няма храна за тях...и ако са дошли при мен и са се застояли по- дълго от нормалното, то аз си мисля, че не само са изпратени от ЛОШИ хора, а има и нещо лошо в мен също гадно-противоречиво-недоброжелателни сигнали. Много по- лесно е да направя опит да оправя себе си отколкото да оправям всички хора и нататък опитвам да насочвам мислите си ...тази вечер не ми върви писането

Няма да ти пиша вече!

Привет ПЪТник,
то според мен това знание се дава не само за да го използваш ,а да можеш да разбереш мотива на хората около теб и това те кара да ги обичаш а не това ,,ние,, за което говореше миналия път.....
а има ли по- голямо щастие от това да решиш дали да използваш това знание или ако,,не ти пасне,, на характера да го предадеш на другите
А за мен?
не ми достига смелост ПЪТник....
знам какво е силата....
знам какво е слабоста....
незнам дали ще се справя да ги балансирам и контролирам тези две неща

дори и част да остане при мен...много е гадно да знаеш че нещо лошо ще се случи и да си безсилен , абсолютно безсилен...

в смисъла който си използвал - гадно и тежко е. Това е постановка...
получава се в случаите, когато е необходимо ти, с твоите сили и възможности да поемеш натрупаното количество страх, ужас и гадост... от други хора и състояния...
контрола на тая способност - е много ценно качество

съгласна съм с теб - много по-нормално е - човек да започне от себе си - за да промени Света - отколкото да се опитва да го прави чрез други хора.

надявам се единомислието и съгласието до което достигаме .. доста често
да можем да го използваме - в посока на взаимно развитие на теорията и действията, които предприемаме

а противопоставянето ни - да носи, само приятните си страни

valenty, valenty
...зная само че знанието е сабя , с която се сече..а вариантите не зная и заради това внимателно внимавам какво ще ми се каже, някога, някъде от някого..много е възможно това да си ти valenty...заложих го и ще проверя в живота...ако ми стигне времето...така е и с другите за които ти говориш...знанието има много начини да се покаже и то само чака да станем готови за него и да ни се покаже....така че аз не мога да предавам знание, не съм достатъчен...
за теб, какво си мисля, за силата и слабостта....има един цитат от някъде..вече и аз не си спомням: "Ти ще го направиш едва тогава когато нямаш друг изход"...с всички ни е така...да, ще се справиш, просто имаш други задачи сега...тях можеш да откриеш по цитата ми-те са твоите изостанали неща сега...доста отдавна се стремя да не я докарвам до този цитат и все не успявам...и не съм видял друг да е успял...може аз да съм първия в бъдещето...
Ще се справиш valenty, сигурен съм в теб


Няма да ти пиша вече!

Редактирано от ПЪTниk на 06.07.05 22:02.