... това ме интересува, защото допълнително мога да си допълня представата за теб...
- едно е ако си следвал "тогава" и само в БГ
- друго е ако "после" си следвал и тук...
- и е съвсем друго ако си дошъл "скоро" и си следвал само тук

три различни идентичности!!!

Нищо не схванах, но не е толкова важно...........
Завършил съм медицина в БГ, специализирал съм психиатрия в Австрия, практикувам във Виена.
Съжалявам, не разгадах какви са тези "тук" "тогава", "дошъл скоро"...къде............?

"идентичности".........какви?

п.п. тоя пипсел, ако пипне още веднаж, ще го хване пипката

Тук в клуба някои сме от сума /и на сума/ години; често темите ни прескачат епохи и се връщат в миналото ни, което беше комунистическо "тогава" там в БГ "лекуваха" със съветска марксистка терапия, докато тук /и/ с психоанализа...
...та конкретно...
ако си над 40-45 години и си завършил "там" в БГ 80-те години, то в професионалната ти идентичност има багри и от "онова време" (което не казвам, че е лошо)
ако си младок /под 30/ и "дресиран" само в немско, то /за мен/ нещата са други т.е. приблоижавам те в представите си към тукашните ти /тук родени и учили/ колеги...(мои си образи за нещата)...
...а както е в случая ... подбрал си професионалното си букетче от два карая на Европа...то май това е най-доброто, а?
... и сега ако кажеш, че работиш в Щайнхоф...!!!

...предположила бях, че си ми погледнал профила, от което да ти стане ясно, че твоето "тук" и моето са идентични

Не мести темата към мен, моля, не е коректно.........виртуален клуб е все пак.
Смело мога да твърдя, че медицинското образование в България, точно през 80 те години \нямам тире на руската клавиатура\ съвсем не е за подценяване.
Пет години бях лекар с обща медицина в БГ и то на спешна медицинска помощ, която е доста натоварено звено и не търках стола в кабинета на поликлиниката, както това правеха доста от колегите.........

Не гадай, не съм в Щайнхоф.................

п.п. тоя пипсел, ако пипне още веднаж, ще го хване пипката

аха, всичко това сигурно е така както казваш

за мен "причини"/както и ти казваш/ са повече детството, характера, възпитанието, средата, ценностната система...не на последно място професията/не случайно те питах за хората на изкуството защото при тях афектите са начин на живот/...
но сега когато психоанализата е толкова на мода, излиза тонове литература с приложна психология, или духовни практики, на които целта е човек да опознае по-добре себе си, да изчисти съзнанието си от неблагоприятни модели на мислене, да се научи да познава и контролира чувствата си, да разбира другите и света около себе си, и да намира ефективни начини да се уравновесява..,
и след като казваш, че Депресивно болните като правило са с висок коефициент на интелигентност, борбени и "силни" психически натури
защо не им е възможно да си помогнат сами...или с помощта на някой друг?

като казваш наследствено предразположение, какво имаш предвид?

това, че болния след депресивното състояние изпада в една друга крайност, маниакална дееспособност, това недостатък на лечението ли е?

и друго искам да те питам,
много често забелязвам/повече сред мъжете отколкото сред жените/ прояви на маниакалност, която направо си изглежда като болестно състояние, но понеже не пречи на човека да изпълнява ежедневните си задължения, напротив, той е хиперпродуктивен/както сам казваш/, а пречи само на определен кръг хора, които са около него..., то тя не се лекува...
и още нещо да те питам,
как ти като практикуващ психиатър контактуваш с близките на пациентите си?
интересуваш ли се понякога освен от здравето и интересите на пациента си и от това как се справят най-близките със състоянията му, как влияят те на психика им и пр.?
този въпрос ти задавам защото много ме учуди/не обвинявам и осъждам сега колегата ти, нито се съмнявам в професионализма му, а се чудя/, че един психиатър, който при това твърде добре би трябвало да познава жена си, е допуснал да изпадне тя в такава дълбока криза,
да не би да се е уморил да се бори с болестта и...или да е преценил, че не може нищо повече, което зависи от него да направи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе ееей, arte,
пак се губиш от хоризонта,
ама много я преекспонираш тази комунистическа тема да ти кажа...
няма спор, че големи недостатъци имаше системата,
ама всяка система я има...
сега ако кажеш, че не е така ще си изкривиш сърчицето
някак не е нужно да гледаме на всичко само от едната посока....
и тогава , както и сега имаше и много кадърни и някои некадърници...и в медицината, и навсякъде...,
но който искаше и можеше да е добър - ставаше добър професионалист...
и ако не е било така тази система нямаше да изтрае 45 год. ами щеше да рухне на 45-та минута...
всъщност ти пренасяш всички негативи на системата в/у цялото ни общество, а аз си мисля, че и тогава много от хората си бяха много свестни, и умни, и кадърни, и професионалисти
е не започва летоброенето на Б-я от 10 ноември насам, няма как да ме убедиш в това

скоро писах нещо в клуба/в темата "какви хора могат да плачат за Сталин"/, ама после го изтрих...не за друго, а защото ако някой има необходимост от сенките на миналото да си създава "образа на врага", и да продължава да му дава "живот" за да оправдава някакви свои действия или бездействия,
то това си е негова работа и аз не искам да му преча...
все пак мисля, че е по-разумно да се живее не с миналото, а с настоящето и с възможностите, които ни дава то...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...но психиатрия...???...в СССР-страните и соц.лагера... ??? през комунизма...???
единствени асоциации /пак/ с Щайноф и наци-психиатрията

... не приемаш ли, че психиатрията Е и социална политика освен медицина?

... си е "моя" и си я преработвам както си знам, защото ми е нужно...
моите дядовци десиденти бяха "терапирани" от ком. психиатри в Белене за "нездравословното" им мислене,
за родителите ми ... ще ти разказвам под асмата,
а мене в муз.-уни-то ми признаха от цялото следване в БГ само един изпит...САМО ЕДИН!!! БНМ с аргумента: "Република Австрия неможе да повери децата си в ръцете на педагози, възпитани в тоталитарен режим!" ... и ме пратиха в 1-ви курс...изгубих 5 години в повтарячество...и кво? ... да забравя ли...да простя ли...на другарите, от които и ТУК завися...

Хайде, хайде Арте, спри да се оплакваш.
Да не смяташ, че медицината я признават. Пет години загубих за нострификация и напъни да бъдат приет в лекаркото мильо и още две за специализация, да не смяташ, че някой ме е щадил през това време...
Учене и работа до безсъзнание.
Стига ревал от извращенията на тази или онази тоталитарна система.
Когато ми посочиш клон от науката, с който не е злоупотребявано, тогава ще се съглася с жалбите ти, че само психиатрията е била използувана не по предназначение. Не бива от всички извращения, в мисълта ни непрекъснато да възкръсва образа на Менгеле, стегни се............

Аз съм относително аполитичен, така че, дядо ти, дядо ми и родата са извън актуалното ми мислене. Оставям нещата да почиват дето им е мястото...в архив и продължавам да живея и да си гледам работата съвестно.
Психиатрията не е социална политика, но често в психиатрията попадат жертвите на социалната политика. Това важи и за хората от западна Европа и за тези от източна. \ти ще обясняваш защо и тези на западната, щото не си падам по дълго писане....предпочитам дълго говорене, ама РС не го позволява\

Та, не мъркай за изгубени години, защото по твоята логика, аз съм загубил в учене общо 7 \междувременно и работени\ и вече 10 год. работя и избягвам да мърморя......Обстоятелствата са такива каквито са, с непрекъснато недоволство няма да ги променим.

при следваща пауза, ще се постарая да пиша нещо и по същество, за да отговоря доколкото мога и на Съня..........

п.п. тоя пипсел, ако пипне още веднаж, ще го хване пипката