Респектът и вярата нямат нищо общо със страха.
За страх, не ме е страх.............

Благодаря, бях се залюбопитил един такъв.
Разкажи ни за някой тежък случай , които си излекувал и ти е донесло удовлетворение

Няма да ти пиша вече!

Всеки от пациентите ми напуснал в стабилно състояние болницата ме прави щастлив.
За съжаление ние психиатрите никога не можем да кажем, че се разделяме поживо поздраво с "оздравелите" завинаги.........

Важното е, че оставаме за повечето от пациентите си най добри приятели, душеприказчици и хора, в които те намират доверие и подкрепа в объркания си свят...........

п.п. предполагам, че сте прочели за българската актриса Мариана Димитрова.
Ето ви още един пример, защо депресията е ужасна и понякога борбата с нея е безнадеждна. Съпругът и е мой колега, но и той не е успял да изтръгне собствената си жена...........

kem.kem., разговора стана сериозен

винаги ми се е струвало, че вие не се разделяте поживо поздраво с "оздравелите" завинаги само защото лекувате последствия, а не причини,
в депресия е изпадал предполагам почти всеки човек/при загуба на близък или при някоя друга тежка житейска ситуация/
защо при едни хора това отминава дори без лечение, а при други се повтаря или има фатални последствия?
сам споменаваш Мариана Димитрова и съпругът и - психиатър,
той би трябвало да я познава много по-добре от всички останали свои пациенти, каква може да е причината да не е могъл да и помогне?

искам да те питам до колко вие психиатрите познавате себе си и от там и другите,
като казвам "другите" имам предвид вашите пациенти?
само по симптомите ли се ориентирате и тах ли лекувате, или имате и други възможности/интелигентност да вниквате и обхващате и анализирате живота на пациентите си, интуиция, емпатия и пр./?
ако според вас причината за депресията е в липсата на някакъв химически елемент или хормон в кръвта на пациентите ви,
защо след като това може да се коригира и внася отвън нещата се повтарят при някои хора?

бих искала да те питам/ако въпросът ми не ти се струва твърде неделикатен/
ти защо избра тази специалност?
и доколко в най-общи линии ти е позната психиката на хората занимаващи се с изкуство?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами няма как да се пробудим защото вече живеем в друга реалност
знаеш как е в развитите демокрации, нали?
за платежоспособните много грижи, прекрасни условия, модерна техника и най-добрите екипи, а за другите - общински болници, стажанти, недостиг на медикаменти, апаратура и т.н.
парите станаха основна ценност, мярка и възможност за всичко,
но в крайна сметка всичко е в Божиите ръце

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

направо тръпки ме побиха като ми каза, че и аз съм учила медицина
сигурно така е било..., насила са ме пратили родителите ми,
защото си мисля, че по никакъв начин не бих могла да се срещам със страданието толкова отблизо
а за рисуването сигурно си прав
ееех, Париж, Монмартър, Сена....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е толкова просто за обяснение, но ще опитам.
Нека оставим на страна всички вродени психиатрични аномалии и да погледнем, тези, дето биха представлявали интерес за по широк кръг хора.
На първо място се врежда депресията и биполярното разстройство \маниакално депресивен синдром\, следвано от шизофрения в различните и форми, циклофрения и т.н. Психопатията също не е за подценяване.
Естествено, преди да се диагностицира болният е от него да се снеме пълна анамнеза. Обикновенно стигаме до причините, предизвикали появата на депресивното състояние и оттам до блокажа при производството на достатъчно невротрансмитери, но не можем да ги отстраним.
Депресивно болните като правило са с висок коефициент на интелигентност,
борбени и "силни" психически натури. Парадоксалното е, че точно това ги прави раними. Те толкова много се натоварват психически, че в един момент при травма "горят бушон", ще рече стигат границата на емоционално натоварване и от там следва срив. Как лекарят да отстрани причините, те не лежат в негова власт. Причините са, наследствено предразположение, характер и външни фактори. Кое от трите да отстраняваме или лекуваме.
Ако човекът е емоционално лабилен и се групират външните фактори...
ще рече проблеми в семейството, на работното място в социалното обкръжение, нерядко психическо затормозяване в следствие на прекарани тежки инфекциозни или хронични заболявания, ние сме безсилни. Това, което е в наша власт остава лекуване на последствия, разговори с болния \прословутата психотерапия, която има за цел да изясни причините и да помогне на болния сам да отстрани негативното им влияние\, но по правило характерът на пациетна остава негов спътник и оттам, той остава поддатлив на психически срив.............\ще продължа в последствие........\

.......в депресивни ситуации изпада всеки човек, в някой от етапите на живота си, но от депресия се разболяват средно около 10% от хората.
Депресивно болният никога не достига пълно оздравяване, поради склонността на болестта към рецидиви. Дори и след успешно "излекуване" на такъв болен, след премахване на причините, довели до това състояние \случаят с Мариана Димитрова\, той изпада в една друга крайност, маниакална дееспособност, която на свой ред води след себе си засилено психическо натоварване и пътят отново тръгва надолу към депресия.
Маниакалните периоди в живота си, болните изживяват с особен интензитет:
напористи, контактивни, бързо и логично мислещи, лесно усвояващи брилянтно изразяващи се, логични и убедителни...........

...в БГ, тук в Австрия или и на двете места?

За 10% това ли те интересува, ако да.........отговорът е ...да.