Какво правите когато сърцето ви е препълнено с мъка? Ама до пръсване...

първия път мислех, че ще се пръсне, даже го исках...
след това зачаках
не се пръсна,
мина време, болката бавно утихваше, започнах да виждам отново живота около себе си, разбрах, че в него само радост няма, но тя съществува и винаги идва и трябва да се науча да приемам и преживявам всичко
и Вярата , Надеждата и Любовта не трябва да ме напускат
тук има един ПЪТник, той ми каза наскоро, когато и на мен ми беше много мъчно, че Господ дава тежък товар само на силните

не се отчайвай, всичко отминава, дори и болката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...това време живееш живоота.

Собствената мъка винаги е най-голямата.

Горе главата! Нали все още не се е пръснало? Понякога се разминава...

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Знам, че ще мине и изчаквам търпеливо, а в това време правя нещо хубаво за някого или нещо. Винаги има някой повече в нужда от мене. Най-малкото цветята си пресаждам в по-широки саксии, поливам ги, милвам ги, говоря им...обичам и да пея в такива моменти, с пеенето се променя и състоянието ми.

Виж нещо, което си прочитам като ми стане много тежко.

"Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
Същият извор, от който блика смехът ви,
често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви,
толково повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си,
не е ли била опалена в грънчарска пещ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво,
дялано и дълбано с остър нож?

Когато се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си
и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб,
сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си
и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта.",
а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика."
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идват заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви,
помнете, че другата е заспала в леглото ви.

Наистина вие висите като везни помежду радостта си
и скръбта си.
Само когато сте празни - сте в покой, в равновесие.
Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро,
то радостта или пък скръбта ви без друго се надигат или спадат." Джубран

Оня ден в един друг клуб стана дума за тези наши състояния и ми дойде това стихче:

Капчици от Океана...
Вълните на Живота
циклично ни въртят,
на дъното ни спускат,
а после ни издигат
на гребени от пяна...
вълна подир вълна,
промяна след промяна...
всяка капка уникална
в безкрайността Една.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво правя когато сърцето ми е пълно с "мъка"?

-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Знам,че някъде някой!Който в момента е щастлив,радостен,въобще не подозиращ за моята "мъка",100% е сигурен,че няма да постигне моето положение!
Аз изпращам моята мъка към всички щастливи...
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Аз обгръщам моята мъка за да я запазя само за себе си,защото Никой ме може да ме разбере!

Ще еба майката и дъщерята на този който ме имитира!Ще му го начукам в пръдливия анал!

Когато сърцето ми и пълно с мъка-тъгувам. Докато тъгувам си мисля защо не бях щастлив когато я нямаше мъката, докато се научих...много научих чрез мъката.
Сега аз си представям че това не се случва с мен...с тъжно външно изражение-за пред света и устойчиво вътрешно състояние, в смисъл тая мъка не на мен, номера няма да мине! Имам си измислен в мисълта си двойник и в такива случай го пробутвам напред да се оправя с този гаден свят, аз не съм от този свят, аз съм нещо друго и нямам нищо общо с мъката, двойникът ми да се оправя както си ще, не ме интересува
Щом мъката е дошла някакси при мен и иска да тъгувам, аз не се боря с нея, МНОГО Е СИЛНА, а пускам напред двойникът ми да тъгува, ако тъгата ми иска от мен да падна, то двойникът ми се тръшка...но на мен нищо ми няма и вътре се смея , смея
Злато идва на кон и си отива пеша, аз няма само с него да се занимавам в живота си, не , тая няма да е бъде с мен....така правя аз

Няма да ти пиша вече!

Здравей!

А за радост същия двойник ли ползваш или си измисляш друг...или тогава не ползваш двойник?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ех, Изгревче,
и аз съм така с цветята..., и дали защото тази зима беше изключително тежка за мен, с много загуби..., цветята ми сега растат като луди и толкова ме радват...
и знаеш ли, когато им говоря имам чувството, че говоря на хората, които вече ги няма тук, а искам отново да им дам любовта си...и те ми я връщат чрез цветята

знаеш ли какво прочетох днес.., че имало и пейзажотерапия,
хем беше ново за мен/за пръв път го срещам написано по този начин/, хем е познато и много близо до мисълта, че ако погледа ти попадне на нещо красиво, това отваря и лекува душата
когато мъката ни налегне сякаш си загубваме зрението за красотата около нас, и ако си "отваряме" по-добре очите, тогава шанса да се измъкнем по-бързо е много по-голям, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здравей , ПЪТник,, как си?
ти както си я подкарал с този автопилот нещо не можем да се засечем напоследък, само профучаваме по кръстовищата...
ама не те забравям, да знаеш...., познавам те като се видим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приятно ми е че те срещам

Да, същия двойник ползвам и за радост, но при радост го държа под контрол, да не би да изпорти положението и някой да разбере че съм менте

Ето и цитат: "Ако душата, къпеща се в слънчевото сияние на твоя живот, ти се усмихва, ако тя пее вътре в своята обвивка от плът и материя; ако тя ридае в своята крепост, съградена от илюзии; ако твоята душа се сили да скъса сребърната нишка, която я свързва с Учителя" - знай, ученико, твоята душа е прах.
Ако разцъфващата твоя душа се вслушва в тревогите на този свят; ако тя откликва на гърмящия глас на Великата Илюзия; ако уплашена от горещите сълзи на страданието или оглушена от воплите на скръбта, тя отстъпи подобно плашлива костенурка - под щита на своята личност, узнай: твоята душа е за своя безмълвен Бог недостоен
ковчег.

Когато, израснала, твоята душа излезе от сигурното си убежище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отражение върху вълните на пространството, тя прошепне: „Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата...."


Няма да ти пиша вече!