полезно ли е равнодушието?
всъщност ако искате ми кажете първо какво е равнодушие,
може ли да се проявява избирателно или не,
а след това ми отговорете на другото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зависи... Аз лично не съм равнодушен към много неща. В този аспект моето равнодушие ми се отразява зле.

Равнодушие - да не ти пука от дадено нещо. Нямам претенции да съм съвсем точен.

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

май не можах да си формулирам правилно въпросите

да не ти пука от дадено нещо е хубаво, даже се препоръчва когато се отнася за някакво лошо преживяване
но как може човек да бъде равнодушен само за лошото без да е равнодушен за хубавото

да разбирам ли, че ти си на мнение, че равнодушието може да се проявява избирателно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз си мисля че не може да си равнодушен избирателно - само за лошото. поне аз не съм срещала такъв щастливец...

или си "перде" и за доброто и за лошото...или си чувствителен и се палиш и при двете... аз съм по-скоро към първите и мноо си се дразня когато не мога да се израдвам качествено ...особено за чуждо щастие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпросът е повече философски според мен, защото няма точно определение какво е равнодушие и кой и как точно го проявява. Сложността ни на човеци, разнообразността на условията в които сме поставени да се развиваме не дава точно определение и отговор на въпроса ти.
Равнодушието както и всички неща които притежаваме са ни дадени за ползване, по начина на ползване са по-точните определения.
По принцип човек трябва да се освобождва от всички зависимости и накрая да се освободи и от доброто като зависимост...не зная може би там ще се ползва равнодушието...или ти за друго говориш?

Ще се радвам ако оцениш глупостта на всичко казано, но само на всичкото!

ако станем равнодушни не сме ли "мъртви" за света и света за нас?

и аз не знам за какво говоря ПЪТник, но си мисля, че не би ми харесало да съм равнодушна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...пак се измъчваш с въпроси, които ТАКА ПОСТАВЕНИ нямат отговор...
смесваш психо-логичното с етично-моралното!

... термин "равнодушие" няма в първата група науки...има абстененц- неотралност, което значи да оставиш всичко ДА Е КАКВОТО Е!
... терминът "равнодушие" е морално-етично обагрен и носи негативно-порицателно-наказателен нюанс...свръх Аз-ът ни не позволява да сме с "равна" душа...тряя са вълнуваме към доброто и злото наоколо ни и изобщо да сме за пример - "добри и послушни!"/спрямо законите на морала и етиката/

... ценностната система е само феномен, разглеждан сурово и "научно" от психо-логичните системи и концепти...
ОЦЕНЪЧНОТО!!! то е ОПАСНО НЕЩО!!! МНОГО ОПАСНО, защото дърпа надолу и само надолу към дяволиите на "сатаната"...ГОСПОД_нето Е НЕОТРАЛНО!!! и става морално само когато се пречупи през призмата на културите /и то само някои/!!!, а културите са само манипулативен социум, който работи само и изключително за себе си!
... не й се давай!!!

ън тъй,
пак ме подреди
ти къде се загуби?
аз на никого не се давам та на нея ли?!?
всъщност аз така и не разбрах на кого да не се давам...,
ама сега нито ми се мисли нито мога да мисля, та незнаейки на кого да се давам или - не, направо няма как да се дам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако искаш да знаеш дали може да се "изключиш" за лоши неща, а да изживееш пълноценно емоционално добри моменти от живота... отговорът е може. И става.
Вярно е, че не винаги съумяваме. Истеричният смях, паническият страх, неадекватното поведение... всички тия неща донякъде "изключват" разума, и заместват лошата емоция с друга такава. А това от което ти се интересуваш е контрол върху емоциите. Когато можеш да изчистиш главата си от мисли и емоции, ще можеш и да владееш "равнодушието". Веднага ти давам упражнение.
Отпусни се, застани удобно, на тихо място, където няма да те смущават хора. Пробвай да не мислиш за нищо. След време, когато успееш ( не се знае колко дълго), пробвай и сред хора, шумна среда и т.н.

... освен на Музиката и на Любовта...

... а сега по тамата...

прочетох какво съм написала...граматически излиза ...да не се даваш на културата ... което звучи атонално, та май трябва да си уточня по-съзвучно мисълта ...
на европейските консервативно-христианско-хуманистични ПРАКТИЧЕСКИ* традиции не се давай, защото те са коварно нещо...те ни "учат" на "не_бездушие", което често се превръща в подчинение и верна служба на социума, а той само сили изсмуква

...разбираш ли един интелигентен и богат душевно Човек не би бил никога без-душ_а/-ен, напротив "толерантен" към света на другите, който е и добър и лош...той би го възприел, осмислил за себе си "подредил" спрямо индивидуално- ценностната си скала ... би си рекъл "ахаа"... и толкова,
... не-бездушието е ВЗИМАНЕ НА ОТНОШЕНИЕ, а това е вече морално-етична "постъпка", която ВИНАГИ е спорна, защото оценъчното винаги е в параметъра добро-зло, верно-грешно...и пак стигаме до моята потребност да не си пъхаме носа от гледната точка на този форум, кято е психо-логична в морално-етичните категории, които особено в днешно време са бойно поле на множество социално-политически парадигми

______________
*казвам практически, не философски, защото написаното през вековете звучи чудесно, но реализирането му на практика е довело европееца до жестоки дресури, инквизиции, мачизми и прочее "морални" прерверзии