Моля Ви за съвет, ако не можете да ми дадете такъв то поне изкажете собственото си мнение?!
Как бихте реагирали в следната ситуация..
С някого сте от почти година и половина, той е пред развод,но все още неосъществен, има и дете. Приели сте този факт и чакате търпеливо и с разбиране развоя на събитията през месеците и чакате да се стигне до желания резултат. Но всъщност това не е проблема, за който искам да споделя и да потърся съвет..
Преди няколко месеца бяхме поканени с приятелят ми на рожден ден на мой много близък приятел от дълги години,там го запознах с едно мое бившо гадже, с което се разделихме преди 8 години,но през годините си останахме много добри приятели. Та на сегашният ми приятел го представих като мои много добър приятел, който познавам от години,както и всички от тази компания. Тъй като приятелят ми е ужасно ревнив реших, че не е необходимо да му казвам какав е бил всъщност онзи мой приятел преди 8 години.
Но онзи ден му показах снимки от моя бал,на който бяхме заедно с това момче, с което го запознах преди месеци,той разбра че ми е бил гадже и побесня,защо не съм му била казала, и че те така са му се подигравали зад гърба?!?!?! Това наистина не го разбрах защо го каза,но и не поиска да ми обясни! Беше бесен,равихри си фантазията, разигра разни хипотетични сценки които сигурно са се случвали между нас с момчето като сме се видели..и бесен си тръгна от вкъщи!:(((((Два дни вече не ми се обажда..
Кажете моля ви, длъжен ли е човек да споделя всичко от своето далечно минало,което няма общо с настоящето му и нормална ли е тази реакция на приятелят ми?!?!?!?!
Как трябва да реагирам аз от тук нататак?!:(

Благодаря Ви предварително!

Когато попаднеш на истински ЗРЯЛ, благороден и сърдечен Приятел и се заобичате дълбоко и искрено, тогава няма да има никакво значение за него, а и за тебе, кой, кого и какво е преживявал в миналото си; с времето ВСЕКИ обогатява биографията си с приятелства, любовничества, бракове и какви ли не понякога смешни и странни връзчици, авантюрки, свалки...
най-силното от всичко това остава в спомените, другото постепено избледнява и се превръща в жизнен ОПИТ.

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

Благодаря ти atre за мнението, което си споделил/а с мен!/извинявам се, пиша за първи път тук и не ви познавам,кой е мъж и кой жена!/
Напълно съм съгласна с мнението ти, че когато човек е искрен, обича чисто и безкористно, зрял е за една такава сериозна връзка, не би трябвало да го притесняват подобни въпроси!!! Както мен не биха ме притеснили и както винаги проявявам разбиране и толерантност спрямо него и частта от неговия живот -детето му и неговата бивша жена,които винаги ще са част от неговия живот! Но е факт и е на лице, някакав комплекс от негова страна, не мога да разбера от какво е породен и защо е толкова силно изразен, че да реагира така крайно на това което се случи!?
Снощи не издържах на мълчанието и реших да му се обадя и да искам да поговорим, да ми сподели какво точно го е обидило и защо? Първо не ми вдигна и второ ми се обади след час. Държеше се хладо, някак далечен и студен, каза че имал причина да не се обади толкова време /вече 4 дни/ и когато го попитах дали иска да ми разкаже за това, за това което се случва с него..той ми отговори добре,но не днес ..Попитах кога, той каза не и утре защото имал уговорка с приятели!!! По всичко личеше, че иска да ми даде да разбера, че за него не съм най-важното в момента и като че ли с незаинтересоваността си да ме накаже!:((((.Каза ми, че щял той да ми се обади и с това приключи разговора...
Стана ми ужасно мъчно и болно, не можех да намеря място в себе си..Може би защото не мога да разбера, как един човек ще твърди чи те обича, че ти си ужасно добра с него, че му помагаш и даваш сили да преодолее трудния период в живота му в момента..и в същото време за такова нещо може да те усъди толкова жестоко....:((((
Наистина не разбирам..А разговора, който ще предстои..просто незнам вече какво да му кажа..Най-лошото е че като че ли успя да насади някакво чувство на вина в мен..макар много добре да осъзнавам, че всеки човек си има минало и сам той решава кое да сподели и кое да запази за себе си..И че до голяма степен зависи от партьора дали с отношението си и държанието си ще те предразположи така, че ти да искаш да споделиш и най-съкровенните си мисли и страхове дори..Без да те е страх от това как той ще реагира..

Уф май доста се поувлякох..Ще трябва да събирам сили и кураж за предстоящият разговор..,когато и да е той..А като си помисля че утре правим година и половина ..ми се къса сърцето..:(

Благодаря ти още веднаж atre!

Това, че някой е /е бил/ женен, че има деца, че е живял с години във връзка, не е гаранция за зрялост. Има много възможни причини за подобна реакция:
- може да се е "наситил" на "сериозни" отношения и да не му се ще да се гмурка толкова дълбоко с тебе;
- може да не му се иска отново семейство, деца...и да се чуди как хем да те задържи, жем да не ти позволява много-много да очакваш от връзката ви;
- може да си е такъв "по природа" повърхностен и лесно_обещаваш..."плямпащ" за любов, а всъщност още незрял и несигурен в себе си...
... иди и го остави да говори, слушай и УСЕЩАЙ какво и как това, което говори върху вегетативната ти с-ма въздейства...не обмисляй, а чувствай...това повече ще ти "подскаже" за него, отколкото мъдруването по случилото се.

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

Твоята ситуация е често срещана. Мисля че си постъпила правилно, като си премълчала за предишната си връзка. Тя е минало и не би трябвало да има каквото и да било значение за вашето бъдеще. Можеш просто да му обясниш истината и дано той да те разбере. Но в никакъв случай не трябва да имаш каквото и да било чувство за вина.

Ако приятелят ти не може да те разбере и продължава да ти натяква, то трябва хубавичко да си помислиш дали да продължаваш с него.

Хайде, усмихни се!

Благодаря Ви искрено за подкрепата и съветите, които ми давате!:)
Честно казано, не очаквах да отреагира някой толкова човешки и с топлота към моя проблем! Благодаря Ви.
Мисля, че от снощи има някакво положително раздвижване при нас с приятелят ми..Той се обади, оказа се че изявява желание да се видим, дори в един смс ми написа, че изпитал огромна нужда да ме види,дори за малко още снощи,но аз имах уговорка вече да се видя с няколко приятелки и бях трагнала за срещата, защото ако трябваше да се прибера 5-та поредна вечер самичка и да остана насаме с мислите си, сигурно щях да се побаркам. Пък и може би трябва да му покажа най-после, че не съм му на разположение винаги, когато Той има нужда от мен. Вероятно тази вечер ще се проведе въпросния разговро и среща..Стискайте ми палци и дано всичко си дойде на мястото..,но си мисля че трябва да започна да изисквам малко повече за себе си в тази връзка..
Прегръщам Ви топло и Ви благодаря за подкрепата!

които практикуват вменяването на вина, каквато и да е вина. Така си постоянно нащрек, постоянно се страхуваш да не го нараниш, пък той получава перманентно правото да си дигне шапката и да се "разтуши" от твоите постоянни опити "да го нараниш". Много е удобно като се замислиш, така хем си семеен, хем си ерген, бе семейство на повикване. Ако е тоя тип си плюй на петите, живот с такъв мъж е живо мъчение. Една моя близка загуби 5 години от живота си, половината от това време се чувтсваше виновна да го напусне, щото и бил каза, че в предишна връзка правил опит за самоубийство, а пък напоследък нещо сърцето му е било в ред....абе беше я обработил яко!

..."незрелите" мъже, които самите са имали с маметата си кошмарна връзка
- или са били "заместители" на партньора на мамето /разведена, фрустрирана/
- или от "любов" тя им е внушила, че никоя освен НЕЯ /мамата/ не ГО обича и неможе да се ГРИЖИ така любещо за НЕГО
- при всички случеи и татето е или кротушко или пиандЕ или го нема

... и така нашичкия друго освен мързел, ниско самочувствие /но! подсъзнателно/ и никакво себедоверие не предлага в комуникацията си с жените...
- инфантилен, болен, нещастен, излъган, недолюбен, недогледан
или
- женкар - снабдява се/осигурява се/ харемясва с няколко мадами да си е сигурничък
или
мрънкач, безработник, несретник, алкохолик, побойник

ЗРЕЛИЯТ мъж ПОЕМА ОТГОВОРНОСТ за всичко, което прави, не влиза в роли /споделя работата в кухнята, излиза в бащинство/ НО! най-вече МОНОГАМЕН Е и СИ ПРИЗНАВА СЛАБОСТИТЕ!

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

Съглана съм с типа мъже, които обичат да вменяват вина и да те държат по-този начин в страх и подчинение. Дали, обаче това е първата такава реакция за 1 г. 1/2 или чак сега си я открила, поради влюбеност
Мъж/жена или просто тип човек - ревнив, стиснат, дребнав и педантичен, глупав, безхарактерен, не уважаващ себе си - бягай по-далече, иначе има да си рИвеш като дъждовална, а след като поизхабиш достатъчно сама ще се разкараш, но не се знае на какъв хал ще си ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не почват отначалото с тия номера. Първо гледат да те вържат и са много великодушни, щедри, грижовни....в случая даже той е бил женен, при тва положение няма как да риве, че тя не си седи в къщи да пошива гобленчета докат го чака. Обаче оттук нататък става страшно ако е тоя тип, щото се очаква сценария "аз каква жертва направих заради тебе, развалих си семейството щот те обичам, пък ти...нататък свободен текст"