Виждането ни за другите се определя от виждането ни за самите нас.

Бях очуден до каква степен начина по , който се отнасяме към себе си се проектира към в начина по който се отнасяме към другите.

Нещо повече да кажете по темата припознавам ли някоя теория ? Би ми било интересно да прочета нещо по въпроса. Help !!

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson.

Nqma li nqkoi da kaje dali gresha ili ne pone?!

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson.

"виждането за другите" и "виждането за себе си" се опредвля от ценностната ТИ система...тя е ЕДНА и след като /ако/ си автентичен и искрен ще "третираш" както себе си, така и другите еднакво

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

" Всеки съди по себе си"

Не бих абсолютизирал, но все пак като цяло си прав. Човек не може да избяга от своят начин на мислене и следователно разсъбдава еднакво за другите и себе си. Но това ЕДНАКВО е само привидно. Все пак е много по-благосклонен към своята персна. Тука вече се наблюдава липса на искреност.

Какво излиза - уж разсъждава еднакво, ама не е еднакво. Ами така е, защото става дума за човек. Противоречията са толкова много, че май само те могат да бъдат някакво правило.

Благодаря за отговорите накарахаме се да се замисля. Ако приемем , че ценностите са принципи към , които се придържаме аз имамам предвид , че нагласата ни към себе си се отразява в нагласата ни към другите. Ако си с робска психика ще приемаш за даденост , че и ти можеш да подтискаш другите. Но май наистина всичко опира до ценностти. Въпреки това имам усещането , че ценностите би трябвало да са нещо осъзнато , а за това отнасяне към себе си и другите , което имам впредвид е неосъзнато и непредполага еднакво отнасяне към себе си и към другите. Просто второто е производно на първото и обратното , струва ми се омагьосан кръг.

Благодаря още веднъж видях по ясно нещата.

P.S.Никога не съм бил наясно какво точно представляват ценностите

Ценностната система /в нем. псих./ иерархия е набор от нагласи към различни неща от живота, чийто ред е непостоянен и строго "регламентиран" от културата, социалната група, индивидуалността и психичните осонености/патология на всеки в съответното общество.
Ценностите са "полу"- осъзнати или квази/сякаж/ осъзнати, всъщност те имат дълбоки корени в подсъзнанието и много по-дълбоки в социално-културен план, където кореспондират с архитипите, което ги прави "измамливо" неясни и неуловими /полуосъзнати/. Подсъзнателния компонент е толкова мощен, че дори и съзнателно да си "внушаваме", че нещо е по-важно от друго, то това, което същински мотивира да му дадем приоритет не сме в състояние да антиципираме/предугадим/.

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

Може ли ценностите да се променят съзнателно?
Ще ме насочиш ли към някои автори пишещи за ценностите?
Чел съм Робърт М. Пърсиг там за дзен и поправката на мотоциклет уж е за съвремените тогава ценности.

Не може. Ценностите са си наследство и само "катаклизми" в цялостната ценностна система на една общност (семейство, група, общество) могат да преобърнат приоритетите...пак в полза на тези, които са носители на дълбоко вкоренени ценности. "Лайла" Робърт Пърсиг; "По пътя", "Ангели на самотата" и "Бродягите от Дхарма" Джек Керуак; "Нарцис и Голдмун", "Степният вълк" Херман Хесе; "Голгота" Чингиз Айтматов, "1984" - Оруел, "Майстора и Маргарита" - Булгаков. Последната разкрива най - ясно сблъсъка на ценности между носители и приносители.