Виждането ни за другите се определя от виждането ни за самите нас.

Бях очуден до каква степен начина по , който се отнасяме към себе си се проектира към в начина по който се отнасяме към другите.

Нещо повече да кажете по темата припознавам ли някоя теория ? Би ми било интересно да прочета нещо по въпроса. Help !!

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson.

Nqma li nqkoi da kaje dali gresha ili ne pone?!

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson.

"виждането за другите" и "виждането за себе си" се опредвля от ценностната ТИ система...тя е ЕДНА и след като /ако/ си автентичен и искрен ще "третираш" както себе си, така и другите еднакво

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

" Всеки съди по себе си"

Не бих абсолютизирал, но все пак като цяло си прав. Човек не може да избяга от своят начин на мислене и следователно разсъбдава еднакво за другите и себе си. Но това ЕДНАКВО е само привидно. Все пак е много по-благосклонен към своята персна. Тука вече се наблюдава липса на искреност.

Какво излиза - уж разсъждава еднакво, ама не е еднакво. Ами така е, защото става дума за човек. Противоречията са толкова много, че май само те могат да бъдат някакво правило.

Благодаря за отговорите накарахаме се да се замисля. Ако приемем , че ценностите са принципи към , които се придържаме аз имамам предвид , че нагласата ни към себе си се отразява в нагласата ни към другите. Ако си с робска психика ще приемаш за даденост , че и ти можеш да подтискаш другите. Но май наистина всичко опира до ценностти. Въпреки това имам усещането , че ценностите би трябвало да са нещо осъзнато , а за това отнасяне към себе си и другите , което имам впредвид е неосъзнато и непредполага еднакво отнасяне към себе си и към другите. Просто второто е производно на първото и обратното , струва ми се омагьосан кръг.

Благодаря още веднъж видях по ясно нещата.

P.S.Никога не съм бил наясно какво точно представляват ценностите

Ценностната система /в нем. псих./ иерархия е набор от нагласи към различни неща от живота, чийто ред е непостоянен и строго "регламентиран" от културата, социалната група, индивидуалността и психичните осонености/патология на всеки в съответното общество.
Ценностите са "полу"- осъзнати или квази/сякаж/ осъзнати, всъщност те имат дълбоки корени в подсъзнанието и много по-дълбоки в социално-културен план, където кореспондират с архитипите, което ги прави "измамливо" неясни и неуловими /полуосъзнати/. Подсъзнателния компонент е толкова мощен, че дори и съзнателно да си "внушаваме", че нещо е по-важно от друго, то това, което същински мотивира да му дадем приоритет не сме в състояние да антиципираме/предугадим/.

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

Може ли ценностите да се променят съзнателно?
Ще ме насочиш ли към някои автори пишещи за ценностите?
Чел съм Робърт М. Пърсиг там за дзен и поправката на мотоциклет уж е за съвремените тогава ценности.

Не може. Ценностите са си наследство и само "катаклизми" в цялостната ценностна система на една общност (семейство, група, общество) могат да преобърнат приоритетите...пак в полза на тези, които са носители на дълбоко вкоренени ценности. "Лайла" Робърт Пърсиг; "По пътя", "Ангели на самотата" и "Бродягите от Дхарма" Джек Керуак; "Нарцис и Голдмун", "Степният вълк" Херман Хесе; "Голгота" Чингиз Айтматов, "1984" - Оруел, "Майстора и Маргарита" - Булгаков. Последната разкрива най - ясно сблъсъка на ценности между носители и приносители.

"Виждането ни за другите се определя от виждането ни за самите нас."
Това означава ли, че ако виждаш другите като парцали и ти си ПАРЦАЛ?

...не го обърквай още повече
искал е по-общо да каже...но и твоята е верна:
свръх Аз_а крещи: "другите са парцали, но Ти за да не си парцал СТЕГНИ СЕЕЕеее!!!
Егото противоречи: другите са парцали, ала Ти си готииин
Аз_а помежду им се тюхка кого ли да слуша и слуша подсъзнанието, което баш си знае как е

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

Съзнателно може да се РАБОТИ по уточняване и доказване какво едно /логично/ е по-ценно от друго; но в екстрамни ситуации и дори в делничен стрес това НЕ ПОМАГА на Аз_а да избере;
последния избира "интуитивно", софлиран от подсъзнанието.
Литература в момента /без сама да погледна/ немога да ти посоча, по причина на това, че с теоретична психология отдавна не се занимавам, но пък виждам, че и по това си искане си получил отговор

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

Да говоря за общия случай.

"Това означава ли, че ако виждаш другите като парцали и ти си ПАРЦАЛ?"

Зависи защо си го мислиш , всеки може да не харесва другите. Ако причината е основателна НЕ Е така. Ако е въпрос на нагласа това означава , че или си с неоснователно високо самочувствие или си с ниско такова. Като и в двата случая си парцал , защото ако имаш себеуважение ще уважаваш и другите.
Високото самочуствие не предполага себеуважение според мен.
Подозирам , че не съм се изразил напълно ясно ама толкова мога.

Да получих , но са все художествени , което не е лошо , но ако може някой да напише някой теоретик.

Високото самочувствие не предполага самоуважение, та даже напротив замества го, създавайки "лъжливо" сАмо_чувство/самО_чувство.
Кой кого как вижда и оценя е много индивидуално, сложно и е свързано КОНКРЕТНО с отделната ситуация.
да вземем оценката "парцал" и да видим как всичките 4 вариянта са възможни
- "другите са парцали, а аз не съм " /в случая, че другите действително са морално изпаднали, паразитиращи и пр. типове/ обективно и "вярно" твърдение
- "другите са парцали, аз също" /по повод ситуация, в която и аз и другите сме се изложили/- отново обективно
- "другите са парцали, Аз обаче не!" субективно /защитно/ и сляпо "слушане" на Егото в случей на несигурност в себе си.
- "другите са парцали и аз също" субективно механично_инфантилно оправдаване на Егото за нещо си

в първите 2 случая Аз_а държи под "контрол" ценностната система и оценя "от страни" СПОРЕД НЕЯ себе си до/срещу другите; от тук оценката е обективна /може да се подкрепи и от други не_Аз наблюдатели на ситуацията;
в последните 2 от случеите ценностната система се "предава" на Егото, което я пренебрегва/пренарежда с цел да "защити" объркването на Аз_а

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

Аз мисля, че няма релация между самочувствие и самоуважение, защото човек, който цени самия себе си, по принцип е скромен (т.е. няма значение дали е с ниско или високо самочувствие). Самоуважението се гради на обективна самопреценка, на идеята да се погледнеш напълно безпристрастно през своите очи, а не през очите на хората.
Има теории за ценностите- на Шварц и Билски за ценностната система; на Красимира Байчинска, която прави изследване на ценностната система на българите; на Хофстеде - "Изследване на културата", 2003, "Култури и организации.Софтуер на ума.", 2001; на Юл. Генов - "Защо толкова малко успяваме", 2004; М. Минков "Защо сме различни", 2002 и др.

Редактирано от My Eye на 14.11.04 12:59.

Понеже ми допадна темата ти, бих искала да ти напиша две стихчета и да те питам - как ти хрумна да отвориш дума за ценностите?

Атанас Рупчев

***
Тази нощ за мене плака Бог
и вали на бавни Рождества.
Музика разкъсва небесата.
Душата се препъва,
разпъната на моя собствен кръст -
не съм ли Сатаната в себе си?

Осанна
и прегръдка луда...
Върви пред мене Юда
и Утрото си тръгва.
Не ме напущай, Господи,
ще стане празно свършеното.

...И дали ще позная себе си
сред настръхнали Разпятия...

***
В пазвата на Светлината
Думата е моя залък.
И живея - крехка вяра,
днес - дърво за гръм и обич.
И, покръстен,сам дойдох аз
тук, при моя късен цвят.
И полягат бавно в шепите
гласове отвесни.
...И целувам Тишината.

самоуважението е "тихо" и незабележимо/интровертно качество, което не се експонира директно
самочувствието - тъкмо обратно - прави се да се забелязва;
казваме за някого "голЯЯмо самочувствие, но за съжаление без покритие"

...една наша даскалица по история на музиката казваше възмутено:

"самочувствие - огромно,
претенции - много,
знания - малко,
срам - никакъв!


_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

Значи ли, че не се самоуважаваш, пишейки ми този постинг? Защото съвсем явно пренебрегнах предишната ти реплика към мен, арте... Не ми се спори със спецове в областта.

Обаче ще ти отговоря, защото ме разсмя. При втори прочит.
Самоуважението не е качество, а потребност. Понятиен апарат.
Самоуважение е да замълчиш, когато няма какво да кажеш или пък да извикаш високо, за да те чуят, че не си изтривалка (ПАРЦАЛ) ;)

... дали качество на личността?
... дали необходимост?
... или личносна способност ???

струва ми се, че навлизаме в етично - морални води (категории),
а там прицизен понятиен консенс никога не е имало

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

- се забавлявам - срещайки се с различни интерпретации и мнения
- се уча на виртуална комуникация, която е огромно предизвикателство за Егото
- се срещам с приятели едино- и разно-мислещи

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

Не е личностна способност, не е и качество на личността.
Може би в известен смисъл необходимост, но осъзната, защото потребността е именно това...Теория за йерархия на потребностите на Маслоу. На едно от последните нива в пирамидата са потребностите от уважение и самоуважение (в този ред). Така че не "навлизаме в етично -морални води (категории)".
Има понятиен консенсус. Между Маслоу и мен. :)))

Чудесно :).
Мисля, че за забавлението са нужни две страни ;) - дано да има с кого да се учиш на виртуална комуникация :).

"Ценностите са си наследство и само "катаклизми" в цялостната ценностна система на една общност (семейство, група, общество) могат да преобърнат приоритетите...пак в полза на тези, които са носители на дълбоко вкоренени ценности. "

Какво значи това? Дай пример като за по-тъпи.
А какво имаш предвид с "носители" и "приносители" в конкретния случай с книгата?

Причините са комплексни но донякъде си прав/а със стихчетата. Роден съм просто такъв и сам се доизградих (несъзнателно) къде и обстоятелствата се намесиха ама нали зависи как ги приемаш.

И другото е една моя любима мисъл
"Истината ще те освободи" за да станеш нищо и всичко.

А конкретната причина е , че търся себе си.

OK

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

- едната да забавлява другата
или двете взаимно да се забавляват
учейки (се от)трета на виртуална комуникация?

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

Звучиш различно и по-убедително отколкото в първоначалния си постинг. Сигурно, защото си се открил :))) в темата.
Ти си нищо и всичко, защото носиш истината.

Апокалипсис
Атанас Рубчев

Бакърено отровен залез...

Мълчиш, Небе, - око на риба.
Внезапен вик увисва
в Тишината -
блъсната камбана.
Презря дъха. И мисълта.
Времето часовника си спря.
Обезумяла Врана чупи с клюн
Стъклото
и се загубваме -
светулки в Мрака.

...СамО небе - халюцинира.

Селски Христос
Атанас Рубчев

Попукан свод.
И прегоряла глина.
Подпрян на думата. На корена.
Събирам съчки - може да изстина
и някога от теб да се
отроня...

Зад оня сипей бял
почти на хвърлей...
На тънка свирка весело те сричам.
Врабчета в дланите ми пърхат
и лятото край нас
притичва.
Душата ми - разгърдената, босата,
с пробита шапка, сламена,
върви - прехласнат Христос
и само ти и аз сме -
под този свод пропукан.
Там - зад сипея
от бяла глина. В мене прегоряла.
А лятото увисва.
...И ме има.

Изпитваш ме, а?
ОК.

В състояние ли си да отговориш на моя въпрос?
Или пишеш, без да разбираш, просто заради писането?

Може и да съм в състояние да отговоря, но е възможно и да не искам.
Не разбирам какво пиша - това удовлетворява ли те като отговор? Ако - не, съжалявам!

Допуснах тази възможност - да не искаш.
Вероятно по този начин си подхранваш самоуважението.
Чрез пренебрежение към околните.
Изглежда това е резултатът от клубните "уроци" по комуникация.

И лъжеш - изобщо не съжаляваш, това е просто риторична фигура.

Допускал/а си, ама трънки.
Кой/коя си ти несъществуващ такъв потребител?
Хайде, моля ти се - кой всъщност си подхранва самоуважението, прикрит зад анонимността?
Ако преподаваш клубни уроци, това е друго. Нямам нужда от тях.
Да, лъжа - доволен/доволна ли си? Или изразяваш пълно безсилие?

П.П. Изтървах една запетайка ;). Връщам се да се поправя, че да не ме опровергаеш за нуждата от уроци :)))

Редактирано от My Eye на 19.11.04 11:53.

... с гордо вдигната глава;
виртуален и с права!


апропо....
каза умнички слова

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

:)))))) Е, тук ме разби. Арте, познаваш ли Новагодин? Имам предвид виртуално. Един от малкото хора, които чета. На него му се привиждам тройна. Всъщност исках да кажа, че пиша само умни слова...колкото и нескромно да звучи това признание.

... даже бях на ръба да го "разконспирирам реално" покрай множество "общи" колеги в България...жалко, че този форум му се вижда профански и не пише...
... та виждайки те тройно, вероятно "напипва" квантовата* ти проекция, която е със сигурност по-близко до Божественото!


*за справка главата Алтер Его (синдрома на множествената личност) в книгата "Как да познаем Бога" на индийко-американския ендокринолог Дийпак Чопра

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

Благодаря, много си мила.
Поздрав - Ishtar "Last kiss"

Аз ли не съществувам, след като ти задавам въпроси?
Или ти съществуваш, Мy Eye, и сигурно така се казваш в действителност?
И не си анонимен/на?


Лъжата дали не е израз на безсилие?
Безсилен/на ли си, след като лъжеш, че съжаляваш, когато не те разбират? А всъщност тогава си на върха на кефа!

А мислех, че си се върнал/а, за да редактираш броя на емотиконите, не на запетаите.
Впрочем толкова засмени и усмихнати иконки в постинг, чието съдържание е коренно противоположно, създават впечатление за истеричност.

Клубните уроци - понякога - вари го, печи го, никакви уроци, пък било то и по комуникация не помагат.
Оттук за комуникацията ни няма друг вариант, освен да приключи.
След като искаш това, ще го получиш.

Редактирано от ~\~ на 22.11.04 17:52.

ОК. Благодаря за разбирането. Нищо не искам да давам, така че нищо не получавам.
Истерията гони тези, които на всяка цена искат да дадат...или да получат, според зависи.