Февруари тази година, на връщане от училище сина ми беше нападнат и ограбен и от 3 лица. Беше 2-ра смяна, тъмно, подходили са към него в гръб, двама му хванали и извили ръцете, третия рамахвал пред лицето му малък нож. Взели каквото взели, заплашвали го и изчезнали в тъмного. Прибра се треперещ от яд и унижение. Опитах да го успокоя, говорихме много и мислех, че го е преодолял.
Снощи обаче пак си бяхме двамата и си говорехме, обсъждахме пернишкия случай, и той ме заразпитва що е то параноя... Каза, че на улицата се чувства постоянно неспокоен, без значение сам ли е или с приятели. Постоянно се обръща назад, преценява хората с които се разминава, не допуска някой да ходи зад него...ей такива неща. Стана студено но било абсурд да си сложи качулката на якето например, имал чувството, че е в тунел и абсолютно беззащитен.
По Коледа ще навърши 15, високо и едро момче е, имал е личностни конфликти, преди 2 години някаква 'банда' го тормозеше но той не се страхуваше и си решаваше проблемите сам. Сега не знае как да се пребори със себе си а иска. Аз не знам, как да му помогна да спре да се чувства като потенциална жертва. Мислите ли, че разговори с някакъв специалист ще му помогнат? Готова съм да отида с него, или дори само аз за да мога да му помогна. Към кого би трябвало да се обърна? От Варна сме.
Всяко ваше мнение или насока ще ми е от полза.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей:)

Не знам дали мога да ти помогна, но ще ти кажа, че аз без никога да ми се е случвало подобно нещо, винаги като вървя по улиците и преценявам хората, понякога си мисля, че някой като върви плътно зад гърба ми....ще ми направи нещо лошо. Та мисълта ми е, че може би не само този обир от февруари е причниата, може да има нещо много по дълбоко. Ако се обърнете към специалист може би е най-добре!

МНого успех ви желая!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Психотерапевт определено ще му помогне.
От София съм, тъй че не мога да те насоча към никого. Най-добре иди при джипито си, обясни му за какво става дума и му поискай направление за психиатър. Всяко джипи си има предпочитан специалист, към когото ще те насочи.

Ежели бога нет, кто же управляет жизнью человеческой и всем вообще распорядком на земле?

Аз самият един ден привечер по търговската част на Жданов сменях посоката четири пъти (напред-назад) защото двама небръснати типове ходеха на около метър след мен. След всяка смяна те ме подминаваха с 20-30 метра и пак се лепваха за мен. Накрая им омръзнах :))))
пп. И тогава, и сега не ми е до смях.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

Ще поговоря с личната ни лекарка. Направление няма да даде, дано поне ме насочи към лекар.
Благодаря ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предполагах, че ще се включиш.
Не е лошо човек да е бдителен , ама не и да го мисли постоянно.
Благодаря за пожеланието!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще му помогнат разговори с психолог/много добър/, да, но дали момчето е склонно да отиде при него? Моят съвет е отново да си поговорите, не е лошо да включиш и баща му, а ако и тогава не стигнете доникъде, защо не го запишеш да потренира някой от защитните спортове? Както го описваш, той има данни за джудо, карате и др. подобни. В неговия случай това може да оправи нещата. Разбира се, трябва да продължите разговорите вкъщи, хубаво е, че е склонен да споделя. Внимавай със съветите, в никакъв случай не допускай да се озлобява срещу хората. Не допускай да остава сам, сега има нужда от приятели, компания.
Това е от мен. Учудвам се, че точно тези, които могат да ти дадат професионален съвет мълчат, но...това е друга тема.
Успех и сподели как се развива ситуацията с момчето.

"Прибра се треперещ от яд и унижение."
Не е могъл да отреагира на момента.
Травмата се е покрила и превърнала в симтпом...симтомът в афект /страх/.

Дали ти можеш да му помогнеш?
Мисля , че опитвайки се да му помогнеш ти самата го слагаш в позата на жертва. Нали на победителите не се помага?

Според мен е важно да се срещне той с психотерапевт.
Допускам че има неща, които даже и да помни, няма да ги сподели на теб.
Нека не объркваме ролите. Ти си му майка нали?

Аз съм от Бургас.
Ако не намерите подходящ специалист във Варна, мога да ти препоръчам някого в Бургас.
Ако решиш, може и да не е веднага, пусни ме бележка.

Опитвай да не се държиш с него като жертва и не му помагай.

Откога на победителите не се помага? Зад тях стоят много, много подкрепа и обич. Да отиде момчето на психотерапевт, но нека да знае, че за него се притеснява майка му. Нищо лошо няма сама да разговаря със сина си, преди да го прати на специалист. Малко безлично и студено би било от нейна страна, ако не се опита да помогне.

Ти що ме чоплиш сега?
Хвана се за думичката помагам само...я виж как съм написала симптом.
Помагам в смисъл обгрижване като рохко яйце.
Не отричам правото на жената да се притеснява като майка.