Преди 6 месеца се влюбих в нашият домоуправител. Чичо Стойко му е името. Като споделих това с него и започнах да се возя в асансьора без пари. Не давахме и вече за чистачка на входа. Той имаше 680 компота в мазата си. 140 от круши, 200 от сливи и другите 340 бяха смесени от джанки и шипки - за разхлабване и отделно от череши. Отделно пък имаше и 3 качета с кисело зеле и сланина. А пък Жигулата му - като Ферари - червена с тасове. Имаше и лепенка лепната на задния капак "Ти гониш". Като минаваше с нея покрай блока, винаги плачех от умиление. Той идваше всеки ден на тавана да ми чете стиховете, които беше написал през нощта за мен! Много обичаше да пие чай и затова бях 1 седмица в балкана да му бера липа и жълт кантарион за потенцията му. За 74-те си години се държеше добре. Аз бях само на 15. Родителите ми бяха против наща връзка. Щяхме да избягаме заедно, но не си взе пенсията навреме и не можахме да си вземем билети за рейса до Ивайловград. Оттам щяхме да минем границата незаконно и да работим на черно, но да бъдем заедно. Обичам го и сега, но съм в казармата и ни е трудно да комюникираме.

А ти уважаеми читателю, имаш ли си домоуправител който да обичаш?

мноо комерсиална тая любов ве!!!

Не!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

в повествованието ти. Което поставя под въпрос истинността му.
Шипките не действат разхлабващо.

Подозирам, че бай ти Стойко е имал в жигулата боров ароматизатор, затова си се и влюбил в него. То иначе за какво, с тия негови хемороиди, при постоянната му констипация...

Уважаеми приятелю!
Искам да ти кажа, че не разбирам твоята злоба към мен. Аз съм просто един беден резбар и никому не желая злото. В теб има натрупана много зла енергия и агресия и това вреди само на теб. Това, че желаеш всичките ми мнения да бъдат опровергани само защото не ме харесваш звучи много егоистично, друже. Историята която разказах не е "копирана" а е взета от моя живот - вярно е че е глупав живот, но той е мой. Няма да отговоря с обида на това че ме наричаш лъжец - на мен бог ми помага и аз оставам с добро сърце. Нека бог даде здраве и на теб, братко! А ако някой ден имаш нужда от дърворезба - обади се и аз с удоволствие ще ти помогна.
Обичам ви, приятели!

А ти уважаеми читателю, обичаш ли приятелите си?

като му прочетох две три писания ми се струва, че това е 'великият клецби', гецби или както там му беше ника на старчето от гдр

Не е гетсбито, оня е алкохолик, а този казва че е резбар, освен това оня лъже, а пък този казва истината, нищо че е поукрасена, че гола ли да ни я предложи- ние съвсем няма да я приемем
Ама аз му вярвам на този, добър човек ми изглежда

Главното не е фактът, а отношението към него.

Ама и пакостник!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хе, как може да ги сбъркаш - тук липсва специфично обърканият словоред на Гетсби.

Цунк. Много си напреднал, ПЪТник, докато аз блея по сокаците.

Мда, обичам нашия домоуправител. Бай Цвятко се казва. Голям сладур е. Като го видя и припвам да го поздравя за поредната тирада думи, с които не пропуска да ме залее. Ама то не е от злоба. Неееееееееее, да не си помислиш такова нещо сега пък ти?

А ти обичаш ли себе си, Сотир?!

А аз пък искам да ти кажа, че ако беше прочел какво пише в скобите след ника ми, нямаше да се обръщаш към мен с "уважаеми приятелю" и "братко".
Е, ако там пишеше примерно "камил", тогава щеше да имаш право, донякъде, разбира се, защото няма как да съм ти нито "братко", нито "сестро", нито "шуренайко" и въобще аз не съм от Джебел, пфу.

като прочетох първото /не помня кое беше/, заклевам се, помислих си че е Езра, обаче не го виждам така последователно да пише /освен ако не си е написал цял сборник с разкази офлайн и сега само ги пуска...може.../ обаче силно не ми се вярва, по- скоро тази идея е плод на силното ми желание да се появи въпросната личност

иначе за гесбито..има някакви препрадки, сигурна съм...да ти ги търся ли, че ме мързи да знаеш...

а коя е истината /или Истината, или ИСТИНАТА/??
..истината може и да се изкрещи от покрива и пак никой да не я чуе..

В какъв смисъл съм напреднал?

Главното не е фактът, а отношението към него.

Редактирано от ПЪTниk на 03.09.04 00:59.

И какво е пакостник?

Главното не е фактът, а отношението към него.

За мен, между теб и мен, Истината е твоята реакция, тя е моя истина....а ти може и да ме лъжеш, за мен това няма значение

Главното не е фактът, а отношението към него.

И ти ли си се затъжила за Езрата?

защо, кой друг??т.е., не се съмнявам, че много девойки 'чезнат' по него, моя случай не е точно такъв, но какъв е и аз не знам

чуждите реакции не би трябвало да са истина за когото и да е, защото реакциите са заучени, по- скоро се довери на интуицията си, или ако не ти е толкова развита, дано поне си наблюдателен- говоря за езика на тялото, който за съжаление в нета е забулен в тайнственост

Аз имам предвид реакцията на душите...въпреки че реакциите според теб са заучени, то човек така може да си извади заключения за ученика, по трудно е когато е вродено като инстинкт...тогава си го обяснявам, че не мога да си обясня подсъзнателното и така си го обяснявам

Няма да ти пиша вече

Не си напреднал :))))). Точно това се опитах да ти кажа. ПЪТник, защо едни въпроси и твърдения се приемат в прав текст, а други се преиначават и четат според страха ни?

Сотире, който лъже не му пораства пишката

А на един приятел даже му порастнаха цици.

Май не съм напреднал, едвам те разбрах...

"защо едни въпроси и твърдения се приемат в прав текст..." мииии, хората взимаме отношение към факта...

"а други се преиначават и четат според страха ни?" ...миии хората взимат отношение към факта

Ти сега какво, да не искаш да ме изкараш, че аз съм велик човек като насочвам вниманието на другите невелики човеци към отношението като важен факт, но и така да е, за фактите трябва отношение...ще ти пиша после

Няма да ти пиша вече

Соти, а кога ще ни помолиш да ти помогнем в оня форум, много се забави...

Няма да ти пиша вече

Преди половин година, един ден, точно бех у мазата, пребройм компотете дето ги прайм всека година, даже и след как са спомина старата /супругата ми, де/, усетих некакви стапки отзади, обарнах са и кво да вида- зад мен са промаква онова убавото момче от таванскио етаж, дето живее там с родителите си, ония, същите, дето не са си плащали асансьора от два месеци. За чистачка не щат и дума да са отвори, щото женската си метяла само пред вратнята, та от тех никви кинти не падат. Като ма виде, че са обращам, Сотирчо /така му викаме на галено, иначе са казва Спиридон/ се сепна и смутено завърза каиша на потурките си и взе да трие ръката си о крачола.
После ма загледа некак особено и да тъпче на място, като козата, като забрайм я издой /само дето тя гледа некак по-обичливо, ама тва е друга история/, после започна да ма разпитва за компотете, колко съм скатал, от какво са и дали шипките действат разхлабващо. Отначало си помислих, че е дошел на разузнаване, да види кво имам у мазата и да ме бомби нощеска, ама реших да си затрая да вида кво ша стане нататък. Той се поокопити и взе да обикаля из мазата, да се завира по ъглите, около качетата със сланина и кисело зеле, дет ги пазим за зимъска, да си ги мезим с ракийката пред огнището. По едно време са обърна, пое дъх ,погледна ме некак по-инак, като Касиопея /така са казва козата/, некак си и каза: Чичо Стойко, обичам та! Никога нема да забрайм тоз момент, подкосиха ми са краката, вдигна ми се кръвното и кръвната захар /те винаги ми се дигат в комплект с....абе, нали се сещате?/, зави ми се свят /щото ми се оттегли кръвта от мозъка, нали се сещате, къде отиде?/ и требе да съм изгубил съзнание, щото после не помнех отдека са ми синките по телото /особено много беха отзад, сигурно некак съм са усукал от световъртежа и съм се насинил, некакси/. Като са освестих, лежах на миндерчето, у нас си, чистак гол-голеничък /Сотирчо ми каза после, че ме съблекъл, щото съм се потел много и да не взама да прегрея и да ми се пресече белтъка/, по корем и Сотирчо тамам се загащваше, изглеждаше много доволен и каза, че ме донесъл на гръб догоре /живеем на партера/, после си забърса ръцете о чаршафа и каза, че отива да набере кантарион у Балкана, щото бил много полезен за кръвното, пък и много обичам чай. Така, че той изчезна за една седмица /като се върна много се зарадвах и дълго се държахме за ръцете/, през това време на мен ми поотминаха болежките /по гъзо, най-вече, точно до хемороидите/ и започнах да пиша стихове, за Сотирчо, за Касиопея, за...., айде, нема да кажа нищо повече /нощеска одим да му четем от една книга стихове, ама му казвам, че са мои, пък тех ги четем на козата, така дава двойно повече и по-гъсто и по-мазно млеко/. После дълго плачем заедно и пак се държим за ръцете....после правим и друго, ама ма е срам да кажа кво. Като свършим, са бършем с вестници, обличаме се, пием по половинка от сливовата и са меткаме на Пенелопа /така викам на жигулката, много арна, от 32г я имам и съм превъртел километража неколко пъти, цървена, у Джебел й викат "Кармазъ совалкя", лети джанти и ръчичка на задното стъкло, имам и СД на огледалото за обратно виждане, да не ме ловат ония сините извънземни с радара/. Много обичаши Сотирчо да са вози, некак мило му ставаше, като прайм кръгчета около блока и по чаршията, все се разнежваше, насълзяваше се, наваляше се, разкопчаваше ми...абе, нали се сещате, кво правеше, много мило момче /беше само пет пъти по-млад от мене, аз на 73г, той на 15/. Ама, оная мръсница, майка все го юркаше да учи, а не да стои при мен , у мазата и да си говориме за поезия /нали се сещате и какво друго правехме?/ и така, решихме да бегаме, тук немаше живот за нас.....но тук стана проблем, баща му, пощаджията усетил нещо и уредил да не ми дадат пенсията, та изпуснахме рейса за Ивайловград /па той минава два пъти месечно, като мензиса на Касиопея/, така си останахме у Джебел, после техните лека-полека свикнаха, успеха на Сотирчо се повиши /от редовния полов живот, липсата на стрес, и свирките, дето ги правеше на учителите, особено на оня по литература, ама аз не го съдя, щом е за образованието, така да бъде, едно време хората за вярата и гъза са си давали, та кво са няколко свирки за една тройка ?/. После Сотирчо възмъжа, окосми се, одебели му се гласа и почна да иска все той да ма опъва /ама на мойте години, така ми е по-добре, само дето много ми оскуба косата, та сега съм с перука/и ей така, неусетно стана на 18 и го взеха в казармата. Сега ми пише писма от там /вече е в казармата от три години и все ми вика, че имали задръжки, ама писмата му, с различни клейма идват, та се чудя дали....../ и ми обещава, че като се върне, ще купим с пенсията билети за Дания и ще се оженим и заживеем щастливо в къщата им в Бояна /или май беше Драгалевци?/...

Обичам те, Сотирчо, чакам да се върнеш при мен.....ще те чакам, докато мога.....айде, стига толкова.

Стойчо, Касиопея може ли да пише?

Няма да ти пиша вече

....дето бил някакъв агент, не знам подробности, но чух, че имала проблеми с някакъв кондуктор........в един влак

Циганин или негър я взе...това американец нищо не ми говори...аз силно се интересувам от съдбите на животинчетата...

Няма да ти пиша вече

Всичко ще бъде наред, ПЪТник! Да, велик човек си. Може би няма да има нужда да обясняваш на хората за отношението им към фактите. Всеки си носи орисията и ако не чува (респ. слуша) ще пожъне това, което е посял. Пиши ми. И аз те обичам.

ЛеоС?!?

А защо не си от Джебел в такъв случай ?!?

....и черни очила....имаше и черни чорапи, даже зъбите му бяха черни.....баси маймуната, начи!

Моля те, пиши ми още!

Ама какво намигаш такъв?!?

НА ВАС С ГЛИГОР НЕ ВИ ЛИ ОМРЪЗНА ДА СЕ ЗАНИМАВАТЕ И ДА СЪТВОРЯВАТЕ ГЛУПОСТИ?

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson

Не бе. Не намига. Има тик на еното око.

...що бой съм отнесъл заради него....ама и доста ебане.....живот....

Бре да не се познаваме? Виж как познах за тика.

Не барай Глигор!

Толкова се радвам да Ви видя отново, оправихте ли се с онези неприятни копелета от Здравната каса, дето Ви обвиняваха, разбира се, съвсем неоснователно, че сте измамила сума ти народ със сумата пари? Онези хапчета, дето ми ги предписахте за хемороидите, синичките, дето на опаковката пише "Виагра", много добри, Сотирчо каза, че и той иска от тях, ще ми напишете ли една рецептичка, та да ги взема на тънкана? Аре, да бегам, че нещо взе да ми играелевото око, както казваше покойнатамиимногомъдра баба.

...мен?

целта на провокацията е да те научат да не се връзваш...

като сега!

Мееееееееееееееееееееееееееееееееее, колят мееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее

Припознал си се, чичо. Ама то с този тик като виждаш все на пресекулки и не можеш да изградиш цялостен образ сигурно.

Аз съм оная мадама която ти залепи един шамар миналата седмица, преди да успееш да й обясниш, че това с окото ти е тик. Ама ти малко се забави с обяснението, щото нали малко заваляш като говориш.

Редактирано от Marina на 06.09.04 22:26.

Това е историята на моят живот /доколкото този термин може да се употреби по отношение на моето съществуване, но пък от друга страна в мен има същите атоми, както и в останалите живи същества, така, че приемам, че и аз съм жив/а/, замислете се само, какъв парадокс, "живата" материя е изградена от "неживи" атоми, колко странно, трябва да объдя въпроса със суджука от горната лавица /дето го направиха от Аристофан, прасето на дедо Петър, дедото на Сотирчо, дето го возиха ония сините извънземни с големите, алени ташаци/ Появих се във вагон-ресторанта, от майка-Касиопея и бащи-неколко садисти с униформи от БеДеЖе-то и торба сол. Израждането беше тежко и болезнено за майка ми и тя не можа да го преживее, даде фира, така да се каже. Това означаваше живот за мен, каква горчива ирония, ще я обсъдя с качето със сланина до вратата, дето я извадиха, с липосукция на майката на Сотирчо. Отначало бяхме няколко парчета /преброих поне 7 мои духовни /пък и телесни/братя и сестри, но после дойде машиниста и дръпна Калиопа /кръстиха я на майка ни/, дето беше най-голяма от всичките...каза, че щял да я осинови и да се грижи за нея, като за собствено дете /баси изрода, винаги съм ги подозирал тия копелета от бедежето, че са извратени/. После си тръгнаха още двама ...и още ...и още ..останах сам/а/. Лежах самотна /мамка му , не знам какъв пол имам, айде, нека да съм от женски/и тъжна, докато не се появи акушерът ми /кондуктора на влака, де/, който ме хвана с голямата си и топла длан /оооо, каква длан, каква сила, какъв мъж, какви пръсти, какви мазоли...ооо, Боже, изгубих мисълта си, овлажних се, от солта ще да е/и грубо ме пови във някакъв вестник, май беше "работническо дело" от 2.2.84г, щото имаше снимка на двама стари педерасти, вкопчени в страстна целувка/после разбрах, че били някакви соц.величия-Хонекер и Брежнев/, хвърли ме в чантата си и ме понесе нанякъде .....настана мрак, чувах само тракането на колелата по релсите, тутуф-тутуф, тутуф-тутуф и т.н., тежките стъпки на кондуктора, разговорите от купетата и коридора, лелката от кенефа, която сереше с родилни мъки...абе, всъщност, доста си беше шумно....По едно време кондуктора спря, отвори някаква плъзгаща се врата и срита някакъв смрадлив мангал /тоя трябва да ми се падаше нещо като мащех, много миризливо копеле, после ми каза, че това му бил камуфлажа, не на мене тия/, извади ме от чантата и удари мангала по китарата с мен /не мога да си кривя душата, заболя ме, но ми хареса....щото оня се сепна, подскочи, удари си главата в ония металните работи , дето се слага багажа на тях, падна в/у едното войниче, дето тъкмо се беше навело над дюкяна на колега си и нещо поклащаше глава, ритмично......та, войничето се уплаши, задави се, захапа там, каквото беше налапало, чу се нечовешки, направо извънземен рев от изненаде и още нещо, другия и той скочи, удари се...повтори се сценката с мангала....изобщо, настана Армагедон, съкратен влаков вариант.......ох, мамка му, доспа ми се, спирам за сега, очаквайте продължиние, скоро и в близкото до вас измерение.....

Целта на провокацията е да те разсмеят.
Като сега.

По хората ходи, водичке...Не им обръщай внимание. Все пак имат нужда от терапия, щом ни ангажират с присъствието си.

според статистиката ми, миналата седмица са ми "залепени" 243 шамара, от 79 различни жени, 56 мъже, трима травестита и четири, лично от Евгени минчев /"Ватман Форевър"/, щото не исках да го шибам под мишниците /беше забравил да се обръсне и ми дразнеше на лигавицата на хуя/, да и канарчето на съседката ме накълва, защото съм му протрил трътката, та го пуснах и на котарака, той да му я смаже...С това кратко, лирично отклонение исках да подчертая, че нямам точен спомен точно от Вашият шамар, освен ако не сте онази мила дама, която ми удари шамара по....ъъъ, нали се сещате, срам ме е да го кажа /напиша/....както и да е...няма да споря, щом казвате , че съм се припознал, така да е, ама проблемът ми, в действителност се състои в следното /както вече сте добре запозната /: всяко премигване на окото ми е придружено от моментна ерекция.....цък-цък, цък-цък, цък-цък, като метроном или нещо подобно, нали се сещате, пък и заедно с това ми се схваща езика, надървя се и не мога за говоря, абе, говоря, ама завалено......значи, кофти, не сте ДжиПито ми, баси, ами аз имам ли такова, мамка му, сега как ще взема евтина рецепта за ония, синичките хапчета...тежък е живота на пенсионера, мдаааа