вали...не се наваля тази година......то не бяха гръмотевици, то не бяха светкавици.....и дъжд.... като че ли е началото на потоп..... ...поне да не бяха така мръсни улиците и запушени каналите.... и защо...защото хората са алчни...не си построят една къща.... ами блок.....с повече апартаменти..... да продават..... а какво продават..... малки затвори..... ...кутийки за живеене... и защо..за да печелят...а за какво са им тези пари.... не могат да им се радват.
Човешкото око насита няма.... от парите иска да прави повече пари....а от повечето пари - още повече пари..... Преди време един мой познат ми каза...гледам те и те преценявам в 'зелено' .... така го бяха деформирали парите..... има ги а не може да им се радва...и беше по-нервен и от мен.... с парите си....
промени се времето.... и хората с него..... започнаха периоди на студ и дъжд...на дъжд и студ.... а къде остана слънцето.... скрито зад дебели дъждовни облаци.....и хората...... скрити зад безизразни лица и пари.....
няма слънце, няма и човещина..... а това последното какво беше..... човещина..... спомен от ......
ей такова ми е като вали..... философско.....

Да бъдеш човек е много.... но жена - още повече

До сега не ми и беше минавало през ум, че има връзка между времето и алчността. Ебаси.

пък тук не вали...

аз затова днес няма да философствам, и със зелените си очи няма да поглеждам...

Белое на белом...

Светът остарява, какво искаш повече от него
Дъртежка работа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

зная едно допълнение към твоето дъждовно философско състояние (щото добре го познавам):

обличаш яке с качулка, здрави обувки - в никакъв случай не взимаш чадър - и излизаш в близкия парк или градина да се разхождаш. дъждът си вали, а ти се разхождаш под него.... знаеш ли колко интересно се трансформира това философското? вече не е така тъжно, подтискащо - а става някак светло, нещо като светла тъга, като светло спокойствие....

може, разбира се, да се намери и физиологично обяснение:

- ритъмът на дъжда, който и чуваш като звук, и усещаш с тялото си като удари на капките - знаеш, че ритмичните тихи звуци и ритмичните леки докосвания релаксират

- озонът, с който е наситен въздухът, има освежаващо действие

- не вървиш с някаква цел, с някаква посока, нямаш никаква задача да изпълняваш (както правим почти през цялото си време, когато не спим), а просто се разхождаш - което също е релаксиращо

- няма хора - това е пак релакс, щото в тези градски мравуняци хората си действаме изнервящо с непрекъснатата си физическа близост. дъждът ти дава възможност за самота - пак е през деня, пак си в същия гаден град, а пък си сама...

опитай, няма да съжаляваш

IMAGINE...

Абе кво ти пука?

този въпрос го мразя..наистина.... а не са много нещата които мразя.... пука ми.... и ако и на теб ти пукаше за нещо освен за себе си щеше да знаеш , че човешката алчност е най-голямото зло .... няма друго по -голямо... защото тя - алчността има много разклонения ... няма да ме разбереш.... като започне да ти пука...тогава ела и ми задай , но друг въпрос защото този ще си забравил че съществува....

Да бъдеш човек е много.... но жена - още повече

да не остарява преждевременно.....

Да бъдеш човек е много.... но жена - още повече

и тук днес не вали вече....

Да бъдеш човек е много.... но жена - още повече

благодаря за съвета...правила съм го това и пак ще го направя..но сега е невъзможно..... има много хора в градината... заради делфинариума.... като е лошо времето от Златни и Св.Констатнтин всички туристи са в града и на представления в делфинариума...

Да бъдеш човек е много.... но жена - още повече