Да питам / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Франклин Мерел-Волф

"Пътища в други измерения"

("Символът на пеперудата")

Жизненият цикъл от яйцето през гъсеницата, каквидата до пеперудата е един от най-добрите символи, дарени ни от природата, във връзка с развитието на човешката душа от раждането и в този свят през разкриването на субектно-предметното съзнание до кулминационния преход към трансцеденталното съзнание посредством второто раждане.
Гъсеницата олицетворява живота на нивото на субектно-обектно съзнание, живот, коренящ се в егоизъм. Пеперудата символизира трансцеденталното съзнание, а какавидата е добър символ на "изпитанията на прехода", известен в християнския свят като Страсти, достигащи кулминацията си в разпятието.

Животът на гъсеницата е свързан с пълзене по повърхността и може да се каже, че представлява нещо като двумерно съзнание. Първата грижа на това съзнание е храната. Типичната философия на гъсеницата следователно би трябвало да бъде тази, която утвърждава ценността и реалността само на това, което въздейства на усещанията, а идеите да имат значение само дотолкова, доколкото служат като средство, способстващо за по-чувствен живот и снабдяващо тази твар с храна.

Животът на пеперудата обаче се състои от свободен полет във въздуха и затова тя символизира напълно тримерното съзнание. Храната при нея е сведена до подчинено положение, при това тя се състои от нектар, така че е коренно различна от грубата храна на гъсеницата. Животът и философията на пеперудата са съсредоточени около творчеството и радостта и така самоцел се явява красотата. Следователно реалното и ценното не само са коренно различни за пеперудата, но и техният смисъл е съвсем неразбираем за гъсеницата.

Пеперудата в сравнение с гъсеницата има далеч по-широко разбиране. Тя обитава в пространството, без да е загубила способността си да се върне към повърхността. така че тя е напълно в състояние да разбере повърхностните отношения във всички сфери на гъсеницата, но познава и безкрайно богатия свят, съвършенно неведом на гъсеницата. Освен това тя познава повърхността във връзката и с дълбочината и така може да се справи с проблеми, свързани с повърхността, излизащи далеч извън възможностите на гъсеницата.

Точно както светът на пеперудата е непостижим за гъсеницата, така и единството между човека и божественото съзнание е безсмислено за тези, които нямат проблясъци от по-високи реалности в сравнение със субектно-обектния свят. Затова без определена степен на познание философията на такива хора като Платон и Хегел изглежда нещо абстрактно и нереално. Висшите философии са написани от гледна точка на истински будното съзнание и всъщност имат работа с напълно субстанциални реалности.

Философии от типа на неореализма, прагматизма и натурализма са измислени от гледна точка на повърхностното съзнание, символизирано от гъсеницата. Ако ограничим съзнанието си до субектно-обектната гледна точка тези хора ще се отличават с най-добрите аргументи. По същество на тях им е достъпна само индуктивната или "пълзящата" логика на гъсеницата. Тяхният окончателен тезис е реално е само това, което е обективно. Пробуденият знае неадекватността в разбирането на гъсеницата, но той не може да докаже това на човек, тип гъсеница. От друга страна последният не може да обхване разбирането на пробудения и в резултат се получава тупик.

От всички хора най-привързани към гъсеницата са онези, които виждат първопричината на проблемите на човечеството в икономиката. Животът за тях е съсредоточен върху храната и удоволствията, а това е нищожно ограничена гледна точка. Увеличаването на храната може да доведе само до по-големи гъсеници. Разбира се, има хора, които имат нужда да натрупат тлъстина, преди да могат да стигнат до стадия на какавидата, но повечето хора и така са готови за скока и само губят време, превръщайки се в растящи извън мяра гъсеници. Ако последните си мислят, че вървейки по този път, служат на човечеството, само лъжат себе си. Едва когато се пробудят, и само тогава, те могат да служат компетентно на човечеството-дори относно проблемите на икономиката.

Първоначалният смисъл на какавидата се състои в това, че встъпването в състояние на живот в пространството е възможно единствено чрез умиране на нивото на гъсеницата. Развитието единствено на ниво гъсеница произвежда само гъсеници-по-голями и по-дебели. Идва време, когато човек се налага да се отврати от всички форми на живот, символизиращи субектно-обектното съзнание, ако не иска да попадне в задънена улица на безплодното съществуване. Естествено, от гледна точка на низшето ниво това включва известен период на задължителен аскетизъм в една или друга форма. Но целта е безкрайно по-богата от това, което се съдържа в предишния живот.

Ако си го разбрал, получил си отговор на въпроса си.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.