sorry... vremenen problem s kirilizacijata, tyrsi se re6enie :)

И все пак имай предвид думите на Еклесиаст. Иначе си съвсем права, просто се съобразявай с това:

1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ако се стигне до момента, в който да съм напълно спокойна, струва ми се, че тогава конфликт няма - аз ще съм го решила за себе си. С всички последствия за другата страна. Същото важи и обърнато спрямо мен.

ако забелязваш, пиша за 'реши проблем', обаче аз не пиша срещупосочно - от теб/мен към конкретния проблем, а разностилово - разрешаваш който и да е проблем, и постигаш което и да е спокойствие, за да правиш каквото си искаш друго после, това е фрагментиране на ситуациите и всичко свързано с тях. само хората са неделими, проблемите и процесите - са. може би както в програмирането проблемите които са въпрос на време се решават с времеделене и разделяне на проблемите/процесите на съставните им части за да може по-спокойно да се оперира с тях и да се правят каквото ги искаш - разместваш ги там докато чрез спокойна реакция не се стигне до стройна и трайна подредба,
а дори крайната проява на емоция може да се проявява по график, само че от това интензитета и смисъла и се губи - друго си е да се появи като изненадващ процес ("прекъсване" в програмирането),

сори че пиша малко offtopic, може би успяваш да си превеждаш смисъла...

Смисъла на последния абзац ми се губи. По отношение на раздробяването на части, да, полезно е, ако обаче има ясна визия какво ще представлява крайния резултат, а ако няма май се получава всеки за себе си. Можеш ли да сглобиш програма от части, които са написани от различни програмисти, които имат само беееегла представа за какво ще служи програмата и нямат контакт помежду си? Ще работи ли тази програма?

Сори, че и аз пиша малко offtopic, може би успяваш да си превеждаш смисъла...

разбира се, че може проблемът е в заданието. т.е., да си разбил програмата на блокове и да си им задал всеки да си работи отделен блок плюс някаква обща основа - език, най-грубо казано, и входно/изходни параметри от блоковете. после им взимаш продуктите и ги навръзваш. как мислиш, дали масата писачи на Майкрософт поддържат връзка помежду си и имат пълна представа какво ще прави някакъв софт от намсиколко десетки хиляди реда, от които те пишат по няколко хиляди?

IMAGINE...

Там има организация, цели, има хора, отговорни за целеполагането и координацията. Питам ако няма всичко това? Ако се знае примерно само за какво ще служи програмата, но нито се знае на какъв език ще е писана, нито кой какво точно ще прави. Или добре, да приемем че и тези неща се знаят. Започват да работят независимо, без координация, резултатът какъв ще е? Ноооо, вложи повече усет, за да те разбера. Самоцелните асоциации са неуместни.

ок, опитавм да обясня метафората с виндовса и Бил Гейтс. опират нещата до вярата - в някакви ценности, в някакви същности транцендентни - т.е., неемпирични, недоказуеми, нерационални.

т.е., аз полагам, че има някаква висша организация, цели, координация (друг е въпросът как ще ги наричаме - Бог (и с кое точно име - Мохамед, Христос и т.н.), религия, окултизъм, сциентология и т.н.) и, естествено, че това трансцендентно нещо е ноо по-съвършено от гадния Бил Гейтс и тъпия му виндовс. т.е., Иисус, да кажем, е направил операционна система, в която ние сме писачи на определени хиляди програмни реда и имаме бегла предства за общата функция на конкретната виндовска програма, част от чийто код пишем, и също така имаме някаква не много сигурна връзка с други писачи. но Иисус е много по-печен от Бил Гейтс и неговата операционна система - много по-пекана от виндовса, затова бъговете са много по-малко, т.е. получава се това, за което питаш

сега по-ясно ли успях да го кажа?

IMAGINE...

не, няма проблем - винаги се получава. точно така и се работи в екип. този който работи над някакъв проблем, има ясна представа за същността на точно това парче, да гледа встрани не му трябва.
"Прекъсване" е нещо което възниква много често, но не може да се предскаже кога ще възникне, друго е че то служи и за комуникация - един вид, няма как да се предскаже кога комуникация ще има, и кога - не...

consider everything

отделни блокове , да - така е на теория, но го постигат по-скоро в необхватния проект на Линукс-а,
докато в M$ имат друг стил - купуват готови успешни проекти + хората привързани към тях, купуват най-често цели компании веднага след като имат успех, и докато са малки още и да се предадат на "големия брат" би било изгодно винаги...
но при М$ няма вяра - има $$! те купуват вече успялите, не им дават задание, а взимат резулати които не могат да предвидят. Е, ако се слуша рекламите - те вярват.
По реклами вярващи са всички хора по света, и всичко е светло и чисто...

иначе линукс групата са уникална история за професионализъм , а постигането както и да се наблюдава и коментира отстрани си остава мистерия - как толкова хора работят на парче, точно, че и безплатно... изкуство е това направо

consider everything

Редактирано от Kpъr на 16.06.04 12:29.