Е, това вече си е пълен ужас! Колкото до приблизителната дефиниция - дадена е в твоя постинг - развили се неочаквани чувства във виртуала. Или както казват повечето от писалите - като в реала, без малко...

Тъкмо почти се уверих, че има виртуална любов и това сякаш не е съвсем екстравагантно чувство, и сега ти май въвеждаш ново понятие "виртуална страст", то пък какъв пълнеж има? Съвсем ме обърка.

Ти изпитвала ли си някога разочарование? Ако да, винаги ли обвиняваш себе си?

Зависи как го разбираш виртулна сексуална страст ли или друга страст, толкова много видове страст има...дори и от страст към пари може човек да виртуализира упорито и страстно.
Та нали и страстите ни движат било реално или виртуално

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че съм изпитвала разочарования. И да, първо обвинявам себе си. Че съм изпортила работата, че съм имала неправилните очаквания... изобщо винаги ще се намеря за какво да се обвиня. Но се уча да не го правя, защото най-често всъщност вината не е в мене. Само дето не се сещам за това.

Значи не винаги сами си го правим, както беше писала по-горе. Можем ли да се обвиняваме за очакванията, които сме имали? Не са ли те естествени? Нали се казва, че любовта е сляпа...

Сами сме си виновни за очакванията. Това имах предвид по-горе.
Ако човек съумее да живее без очаквания ще си спести много неприятности.
А това, че очакванията са естествени е вярно. Но е вярно и това, че може да се научим да живеем без тях и това много ни улеснява живота.

Съществува, според мен :))) Но не разбирам защо й се вика виртуална, след като чуствата са напълно реални...

да е ужас, напротив - много е красиво. Видях колко съм предубедена. Така че вече не съдя за хората по мнението на някой друг или само от една - две техни постъпки.

Много малко неща в живота на човека не се сриват...въпреки че са били истински.

Всичко си има край - и истинското, и илюзорното. Т.е., краят на нещо не е критерий какво точно е било "нещото", според мен. Просто всичко е цикъл - повтаря се до без край, макар и всеки път да е с нов аспект. За да се появи нещо ново - нещо старо трябва да се отдръпне, за да направи място. А времето някак тихомълком се ускорява. И нещата все по-внезапно започват и все по-бързо стигат до края си, за да започне нещо друго. На мен ми се вижда логично да е така...
На времето в училище най-кошмарно ми беше да превключа от химия на физкултура и от физкултура - на руски език... хъм... ама се налагаше според програмата, просто.

Тъ, има любов. А конкретното й измерение - виртуална или не - с нищо не променя факта, че я има. Когато чувствата в теб са истински - каква е разликата?!?

П.П.: Същото важи и за страстта, и за компромисите, и за очакванията, и за разочарованията, и за следващото влюбване...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Редактирано от Джeми на 12.05.04 00:44.