Бях в отвъдното.Видях тунела.Беше тъмен и не знам защо, но нямаше никаква светлина в края му, както разправят онези които са го видели.Взирах се, взирах се….нищо не виждах…беше тъмно, а запалка нямах.Бяхме само аз и пърхотът ми.Започнах да вървя на пред с идеята да видя светлината.Ама беше наистина много тъмно…даже не знаех напред ли вървя или на зад.Надявах се да е напред.И изведнъж…да..това беше тя…малката мъждукаща точица в края на тунела ми даде надежда, вля нови сили в мен и аз започнах да тичам към нея.Тя за почна да става все по - голяма и по – голяма.Светлината взе да изпълва тунела със своята яркост и да се приближава към мен със скоростта на бързината, а аз тичах все по – силно и по – силно към нея.Но какъв беше този шум - толкова углошителен и така познат….о…да…сетих се…аз съм в тунела на метрото…мамка му… _ _ _ … _ _ _ … _ _ _ … _ _ _ … _ _ _
Нежен дъх ме погали по лицето.Стана ми много приятно.Не бях мъртъв това го разбрах веднага, защото се чувствах жив.Ъ-ъ-ъ…какво е това боцкащото …уф..пфу..отскочих отвратен на зад в леглото.Някакъв с бяла престилка се бе надвесил над мен и се опитваше да погледне с нещо в окото ми, толкова отблизо, че мустаците му ми се завираха в носа, и дъхът му - който всъщност представляваше влака в тунела и от когото се събудих - изобщо не беше нежен.
- Сестра…пациентът излиза от кома…явно чаршафът все пак е свършил работа.

Какъв чаршаф ли?
Ами нали направих опит за виртуално самоубийство.Добре.Намерих най – високият мегабайт, който можах и скочих от него.Да обаче, докато съм се канел да се хвърля ме видели Marina, Maйa, Meya, Джeйн, Beй Xaй Beй и ПЪTниk, опънали ми един чаршаф долу и аз…бух в него.Да ама не са го прали с АСЕ, ами са използвали някаква каква да е белина и той се скъсал.Но все пак е свършил работа, както се изрази доктора.Всички се зарадвали…даже и Хепиенд.Само Champelovier седял от страни и си викал…”Не пукна психаря му със психар.”

Никой не ме разбра...само един...и то неправилно

.....затресох се от смях...паднах на земята, разлях си кафето, изгорих си крака, падна ми цигарата подпалих чаршафа и той като твоя не беше пран с АСЕ, гътнах будилника и той се счупи......аааааааа това беше будилника, който те върна при нас.....

Връзката поставя в зависимост

И все пак си жив... Нещо повече- искаш да си жив. Дори ПОВЕЧЕ- колкото и пъти да си искал да не си, ти продължаваш да си...жив.
Независмо дали е имало кой да те спаси или не...ти просто не си мътвъв.
Или греша?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Дори и така - някак фантасмагорично, напълно виртуално - затрогна ме
Да си ни жив и здрав, отсега нататък ще си много глезен, ухажван и обичан (поне от мен тук) и далеч не само виртуално

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

Купих си АСЕ. Обикновената белина я изфърлих направо.

егоизъм, брато

по-гот е да си общуваш с ник-пич, отколкото с дух-пич или с прероден пич

виж, ако беше ник отврат, с кеф щях да ти държа услужливо вратата към виртуалния пъкъл

IMAGINE...

а аз ти бях пожелал лека пръст... заслужавах поне да ме споменеш
знаеш ли какво е да ти тежи пръст - ако знаеше нямаше да ме пропуснеш.

иначе темичката я намирам за тъпичка и лигльовска

Тоя бек става все по извратен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами така е братко, като пътуваш без билет в метрото:))
Радвам ти се приятелю.
Чудех се, за тази белина, чудех се и за този чаршаф,ако беше изпран с АСЕ, щеше да те омае благоуханието й, а така с обикновената белина, няма начин да не те върне в реалността

"Човек е роден от любов и за любов и
само в любовта постига радост"

Вече почва да става гадно държанието ти, макар и е много вероятно да го броиш за чувство за хумор.