... деструктивно поведение и... до каква степен то е характерно за хората занимаващи се с изкуство?
Живо ме интересува.
Благодаря!

Защо да е деструктивно поведение търсенето на одобрение?
Според мене тук има значение количеството. Ако търсенето на одобрение е много голяма и важна част от живота ти може и да е деструктивно, но то това за всичко важи.
За връзката с хората занимаващи се с изкуство не знам.
А ти защо питаш? Ако имаш нещо конкретно предвид кажи го, така по лесно ще говорим.

От интерес питам. Имам нещо конкретно предвид, но... той май вече не е толкова важно.
Всеки ден нови неща стават актуални.

Редактирано от anonym на 29.04.04 09:33.

Деструктивно - защото те кара да се съобразяваш, а особено в изкуството това ВРЕДИ.
Но е много характерно именно за творците.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Никак не се съобразявам, когато правя нещо. Но когато то е готово, е много важно за мен, дали ще имам публика и дали тя ще е доволна. (Един вид нямам достатъчно одобрение в ежедневието и го намирам в изкуството.) А ми се струва, че трябва "да го оставя да живее собствен живот и да бъда един неутрален родител за него"; сякаш то не е мое дете и не е част от мен, а само транзитно е минало през мен; сякаш за него не може да се съди за мен и следователно нямам основание да се тревожа "какво ще кажат другите".

Принципно няма значение дали го осъзнаваш или не, съобразяването.
Особено ако си човек, който "живее" от изкуството си.

А как смяташ - възможно ли е да се постигне това: "че трябва "да го оставя да живее собствен живот и да бъда един неутрален родител за него"; сякаш то не е мое дете и не е част от мен"?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Това е идеална цел. За мен поне.

На мен ми се струва по-скоро невъзможно или поне ужасно трудно осъществимо на практика.
"Изкуството" ти само ще загуби от това, което ти ще спечелиш.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Това исках да кажа. Идеалната цел е недостижима.
Но все пак приближаването до нея ми се струва здравословно. Вярно е, че да си "луд" помага в изкуството, но истината е, че не е задължително.
А ако "изкуството" ми пострада, мисля, че мога да платя тази цена.

Редактирано от anonym на 29.04.04 11:26.

Надявам се, че не си ме разбрала погрешно. Истината е, че най-добре се получава, когато съобразяването е истласкано напълно. Когато се опитваш да се харесваш, това дразни истинският ценител. Без съмнение. Ако обаче го правиш без компромиси с това, което изразяваш, но се опитваш да постигнеш съвършенство на изразните средства - това, ми се струва, е едно много благотворно "съобразяване" с публиката.