Обаче са трудни.

Какво ви разочарова?
Какво ви очарова?
Няма значение дали виртуално или реално.

....напоследък нямам разочарования и това ме радва,но пък и не ми е тъжно, че напоследък нищо не ме е очаровало.....

Връзката поставя в зависимост

Когато тъща ми се блъсна с новия ми Мерцедес се очаровах и се разочаровах едновременно.

Никой не ме разбра...само един...и то неправилно

Умът ме очарова мене. И ме възхищава.
После ще ти кажа и какво ме разочарова. Сега не се сещам.

добра вечер Pineapple.
разочавроват ме често възрастните
очароват ме децата и всичко останало

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

ОЧароват ме :Истината,Красотата,Добротата,т.е. всиЧко присъЩо на ЛЮбовта.
РазоЧарова ме нейното отриЧане

:))))
1. Towa, koeto mi dostawq udowolstwie:)))
2. towa, koeto ne mi dostawq udowolstwie:))))

Очарова: Умен, ама сексапилен мъж!
Разочарова: Ъъъъ.....тъп мъж!



Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

разочарова: аз.
очарова: човекът отсреща.

а теб?

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 28.04.04 23:27.

Темата ме очарова,
ама повечето от отговорите до тук ме разочароваха.
Нали няма да ме разпънете на кръст сега?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

разпъване на кръст се предвижда само ако не дадеш своите отговори

IMAGINE...

Очарова ме новият Форд Мустанг:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lce Tea на 29.04.04 02:31.

този ретро дизайн на фаровете и таблото много ме разочарова
за това пък ме очарова факта, че няма да ми се налага да плащам данъци за такъв Форд

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Изключително съм очарована от факта, че си жив.
Ти умира ли изобщо? А как беше?

оххххх този ретро дизайн е супер - фаровете да те са най-хубавите - като стария мустанг от 60те. Новите европейски коли изобщо не ме кефят, всичките са еднакви и безлични. Безсмислени дисплеи, пластмаси, лампички, глупави екстри, ненужни системи за управление. Коли с налудничав изглед, демоде след 3 години. Кич и половина.

Нали!?

Нали първо трябва нещо да ни очарова, за да може после да ни разочарова, но не е задължително да става второто.

имам нещо към твойта сигнатура
"Омразата създава независимост,
а любовта заробва..."

както винаги очарователен
не разочарователен
...
Да видим , значи смесени /амбивалентни/ чувства...
Раздвоен?

...сигурно пак съм разбрала неправилно

Отнасяй се с него внимателно, че той беше в кома, ама се съживил след това.

А какво ти доставя удоволствие?

Мисля, че най-хубавото ми качество е

че мога да се очаровам отново

от същото нещо, което съм се разочаровала.

Кое у възрастните, СъН?

Лана,
това е хубаво...но не мога да не те попитам : ако в любовта има болка, ще я отречеш ли?

Аааа,
няма да се отървеш толкова лесно.
Първо да ми обясниш нещо.
А тъпият мъж сексапилен ли да е?
Тъп в смисъл на простак ли?...или само интелигентност...?
в смисъл на задръстеняк ли?
комплексарче някакво?


Нещо на ухо, .........
Джинджър, четох , че мъжете , чиято кариера не е свързана с интелектуална дейност са особено потентни. Ти вярваш ли на това? Аз КАТЕГОРИЧНО не!

АЗ от твоя по-хубав отговор, не мога да дам за себе си.
Направо ме хвърли в дълбок размисъл.
Не че не съм си мислила като пуснах темата.
Обаче твоето "аз" и "човека отсреща" е толкова изчистено като смисъл, че мога с лека ръка да го отхвърля...и да си кажа ..."това не е възможно...няма никакъв смисъл...абсурд някакъв си..." Не е така.
Като мислих за разочарованието се оказа, че винаги го насочвам към нещо не у мен, у другиго. А ако е у мен то винаги е било свързано с това, че съм се излъгала в нещо. Нещото ме е очаровало и после ме е разочаровало и вината си е моя. Що съм се очаровала?
Случвало ми се е да се очаровам и от себе си.
На теб никога ли?
Очарова ме /в човека отсреща/ естествената спонтанност, способността да си признае грешка, смелостта да приеме трудна ситуация и да се справи с нея...амбицията.
Разочарова ме /в човека отсреща/ граденето на изкуствен имидж, илюзорна представа за себе си, наглостта.
У мен - че мога понякога да изненадвам себе си, разочаровам се винаги , когато се пренавия за нещо...

Няма. Обещавам.
Какъв отговор би те очаровал?

това са експлоатации на чувството учудване - не ми е присъщо

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

Очарова ме това, че Mustang V6 Coupe in Windveil Blue е точно в моя цвят.
Разочарова ме това, че не е мерцедес.

Да, да знам...видях още вчера, че иска да се самоубие, а аз посмъртно не искам да участвам в това.
Груба ли съм?
Мога да се коригирам.
Мога да бъда много нежна, много...
Имам да ти казвам нещо, оставих те за най-накрая, нарочно.

Добре де.
Аз няма да те тормозя.
Но още ми дължиш една награда.

Очарова ме пролетта, любовта, семейството ми, отражението ми в огледалото и в очите на любимите ми същества, слънцето навън, уикенда, мисълта, че ...мисля за това какво ме очарова....

Разочарова ме възможността някой ден тези неща да спрат да ме очароват.

Очарова ме факта, че сутрин вместо да отделя време за чаша кафе, предпочитам да лежа до любимия мъж още 7 минути. Разочарова ме възможността някой ден да поискам все пак да пия кафе...:)

Като цяло съм очарована:)
Което пък само по себе си е очарователно:)
Ти също.

Не мо'еш да мъмриш, брат! Все едно хан Аспарух да мъмри!

наградка малка... просто е ла :)

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

Благодаря ти!
...взимам си онези неща, които си казала че те очароват...
Понякога се страхувам , мисля си , ами ако утре не е така и изгубя нещо?
...
"Разочарова ме възможността някой ден да поискам все пак да пия кафе...:)"
Представи си , че не си поискала да пиеш кафе, но някой ден установяваш че той те игнорира. Дръпва се. Ти знаеш какво става. Той те изолира. Точно защото ти го познаваш толкова добре. Не иска да се издаде. Има проблеми , които го смазват, не може да си намери място и ....те изолира. А ти си човекът който го познава най-добре. Ти можеш да му помогнеш. Той е някъде другъде обаче.
Какво правиш, Джанго?
Можеш да се разочароваш от себе си и от него.
Можеш просто да отидеш да го намериш.
Извинявай. Това сега са си мои неща.
Намерих го. Не ми е присъщо. Обаче не ме свъртя.Понякога само това е достатъчно.
Винаги можем да се разочароваме от нещо. Това е най-лесното. Нали?

{}

Ти,
сигурно се сети,
че,
и ти имаш пръст да пусна тая тема.
Но така и не ми каза какво те разочарова.
Не настоявам.
Ти не искаш , нали , Марина.
Не те нападам.
В онази другата тема говорехме за разочарование.
Казах си ако знам какво очарова и какво разочарова хората, да за всеки е различно, може би ще знам как да те разочаровам от нета. Но по-важното е дали искаш? Разбирам те.

Ами, мисля си, че ако очарованието от ...нещото е било силно и истинско, по детски запаметено, интерпретирано и интернализирано, ако си е твое...разочарованието може да бъде или много лесно или много трудно. Или никога никакво. Да, изолира те, защото те пази, пази себе си...пази очарованието, не мислиш ли?

Щом го прегърнеш...нещото....почувствай го. заради утре - то. Само така няма да се разочароваш. Само ще си празна. Търси и го намирай всеки път, когато го почувстваш. И никога, ама никога не се разочаровай от себе си заради факта, че търсиш, че намираш, и нека, нека да не те свърта.
Успокоиш ли се, спре ли сърцето ти да се завира в гърлото, поне от време на време, намали ли пулса под двеста в минута, спрат ли слънцето или дъжда да те разплакват...тръгвай да го търсиш. Даже и да е до теб.

Винаги можем да се очароваме с начале, нали?:)))

Не мо'еш да мъмриш, брат! Все едно хан Аспарух да мъмри!

По - добре е да си останем очаровани.
Защо нещата винаги трябва да вървят по двойки?
От двете състояния избирам само едното - очарованието!

Дааа, винаги можем да се очароваме отново.

Разочарованието може да бъде или много лесно или много трудно или никога никакво...това е много хубаво казано,, Джанго.

Сетих се за една реплика "ако разбереш всичко за един човек , то той спира да ти бъде интересен, ако той ти покаже , разкаже и най- съкровените си неща и оголи и най-тъмните ъгълчета на душата си...става безинтересен , а ти си в позиция на губещ. Тогава спираш да търсиш."
Доста вулгарно звучи това, нали?
Не знам дали има нещо вярно.
Има вярно...с твоето ...спре ли сърцето...успокоиш ли се...
Ще се съглася с теб - да пазим очарованието!

"ако разбереш всичко за един човек , то той спира да ти бъде интересен, ако той ти покаже , разкаже и най- съкровените си неща и оголи и най-тъмните ъгълчета на душата си...става безинтересен , а ти си в позиция на губещ. Тогава спираш да търсиш."


загубил си точно в същия миг, в който си си позволил да си помислиш, макар и за малко, че е възможно да си разбрал всичко за някого. Няма такъв филм. Аз никога не съм знаела всичко за някого. Нито някой е знаел за мен. Което, според мен , е жалко.

"...и как му се прииска да влезе в мислите й, в чувствата й, в кожата, и в пръстчетата на краката....да разбере, не просто да научи......" Хубаво, а ?

Не мо'еш да мъмриш, брат! Все едно хан Аспарух да мъмри!

Хубаво да!!!
да разбере, не просто да научи...в това е цялото очарование
Искаш ли да направим малък завой?
....
ако не искаш няма да се сърдя,
просто не чети по-надолу
.................................................................




Казват , че връзките между хората не са симетрични.
Да кажем, че той иска да влезе в мислите ми, в чувствата ми , в пръстчетата.....и всичко да разбере ... А пък аз не искам....Досадно ми е. Не ме привлича. Той е настоятелен. Не може да разбере.
Пробвам намек.
Давам го индиректно.
Той не се отказва.
В един момент съм поласкана от вниманието. Очарована съм само от факта, че той е очарован толкова.
И се оставям на наслаждението.
Да.
Но в следващия момент той пак ми става досаден.
Тогава той се разочарова от мен.
И аз от себе си.

изненадващ

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

ми квит сте:)) Кво искаш пове4е. После не били симетрични...:) Добре де, сериозно.
Защо тормозиш мозъка си с някого, ...който ти е бил досаден, удоволствието от общуването с когото се дължи само и единствено на наслаждението от обема внимание и досадно, натрапчиво усещане, че той винаги ще иска още и винаги ще го иска от теб? Защо?

Не мо'еш да мъмриш, брат! Все едно хан Аспарух да мъмри!

Приятните изненади винаги ме очароват.
Теб те разочарова еднообразието,
очакваното,
шаблонното,
изкривеното,
фамилиарното,
познатото.
А какво те изненадва?

Неее, не тормозя мозъка си, дадох го само за пример.
Несиместрично е всичко, Джанго.
Даже и твойта оценка за някого не е равна на неговата оценка за теб , както и на оценката ти към теб самата.
Ако си мисля за някого например ...да , да той ме харесва, да той много добре се прикрива, ама ме обича, обича ме и толкова...
И започвам да си окрасявам нещата, ама така романтично изглеждат и си падам в моя капан - очаровам се. Натоварила съм го със собствените си очаквания. Излъгала съм сама себе си.
После като разбера , че е несиметрично се разочаровам.
Не се тревожи за мен, Джанго, само си говорим.
Спирам ако стана досадно с тия примери.
Темата не ми е болезнана.
Така че можем да говорим само за очарованието без разочарованието.

Или за каквото искаш , Джанго!

Нищо подобно не ме разочарова, как го реши това? Единствено ме разочарова лошото отношение, дори и да е само в нета.

Очарованието е по-интересно.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Наистина , защо го реших това?
Сигурно , защото ти каза "изненадващ".
Имам ли лошо отношение?
Не се опитвам да те очаровам.
Но дори и да съм мила , пак не е достатъчно , за да те очаровам , нали?
Трябва нещо повече на очарованието от добро отношение.
Трябва вкус към съответното нещо.
Очаквания? Нагласа?
Лошото отношение дори и само в нета.
Когато нещо ми е неприятно - махам се.
Ако не мога - гледам да го игнорирам.
Понякога си струва да останеш заради другото и да загърбиш лошото.

Остави ги мерцедесите - те са коли за таксита, турци, араби и други такива. Също за пенсионери - за неделна разходка. Не на последно място - за новобогатели дупета от източна европа. Мерцедесът е хубава кола но имиджът и се понижи - никой не иска да го асоциират с гореизброените! Тука по белгийско ако видиш Мерцедес, със сигурност вътре седи мароканска маймуна или дядка (баба) около 70.

Редактирано от lce Tea на 29.04.04 15:59.

Е това направо ме разби.
Две неща.
Първо - хем се смях, хем се почувствах като пълна задръстенячка.
Второ - освен тази отворена страница имам още една - на университета в Гент.
Оставям мерцедесите.
Ок.
Нали ако бъде , ще бъде моя цвят?
Нали ако реша да те питам нещо, мога да ти пусна бележка, белгийско нещо да те питам?

Добро отношение не винаги означава мило. По-скоро справедливо, толерантно и непредубедено.

Когато нещо ми е неприятно, ми е неприятно.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Е, чак като задръстенячка едва ли Може аз да съм задръстеняк, знае ли се...

Питай, ако знам ще ти кажа.

Нееее, не беше груба.
Което не пречи да бъдеш много нежна, много... както ти го умееш. Този човек си заслужава.

Изглежда имам някаква спирачка да мисля негативно напоследък. За това не ми изникна в ума отговора за разочарованието.
Преди няколко дена трябваше да кажа най-любимия ми положителен герой от книга или филм и най-типичния отрицателен. Е, положителния веднага го измислих, а отрицателния ми отне много време и накрая си го изсмуках от пръстите малко.
Но ще ти отговоря за разочарованието.
Дали искам не съм много сигурна, но... е по-добре да стане. Знам си, че е така.
Някак си... разбирам, че ме разбираш и това много ми харесва.

Ако в лЮбовта има болка...?
В истинската лЮбов,в ЛЮБОВТА няма болка.
Болката е едно егоизти4но 4увство,което е способно да отре4е ЛЮБОВТА,а аз не съм болка.
Поздрави за приятната тема

Ако ти кажа че нищо нито ме очарова нито разочарова, ще си помислиш, че съм безразличен, а аз държа на хубавото мислене към мен, не искам да ме разочароваш, предпочитам да съм очарован от теб.
Ще цитирам за равновесието:
"Ако душата, къпеща се в слънчевото сияние на твоя живот, ти се усмихва, ако тя пее вътре в своята обвивка от плът и материя; ако тя ридае в своята крепост, съградена от илюзии; ако твоята душа се сили да скъса сребърната нишка, която я свързва с Учителя" - знай, ученико, твоята душа е прах.
Ако разцъфващата твоя душа' се вслушва в тревогите на този свят; ако тя откликва на гърмящия глас на Великата Илюзия; ако уплашена от горещите сълзи на страданието или оглушена от воплите на скръбта, тя отстъпи ~ подобно плашлива костенурка - под щита на своята личност, узнай: твоята душа е за своя безмълвен Бог недостоен
ковчег.
Когато, израснала, твоята душа излезе от сигурното си убежище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отражение върху вълните на пространството, тя прошепне: „Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата.
Тази земя, ученико, е Чертог на скръбта, където по пътя на тежките изпитания са заложени примки, за да заловят твоя Аз с измами, името на които е „Велика Ерес"' Тази земя, о, ученико несведущ, е само печално преддверие, което води в сумрак, зад който се разстила долината на светлината.
Светлината, която никакви бури не угасят, която гори без фитил и без елей…

… Виж! Ти сам си вече Светлина, ти сам си вече Звук, отсега ти си сам за себе си и Бог, и Учител, и предмет на своя собствен копнеж: непрекъснат Глас, що звучи във Вечността, който не подлежи на промяна, недостъпен за греха."

МИР НА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА!

Ако ти можеш да бъдеш винаги справедлив , толерантен и непредубеден, то аз ти обещавам същото от себе си.
Ако някога се объркам нещо - ти ми обещай да ми кажеш.
Искаш ли?
Усмихвам ти се.

Ти не си.
Защото в случая с мерцедесите си абсолютно прав.
Не стига че много се смях....ами , ами после и го разказах, а пък аз много помня думи, и го разказах дума по дума както си го написал...оказа се че не само аз мисля че си прав...
Ще те питам. Ако знаеш, ако можеш и ако искаш.
Каквото и да кажеш. Благодаря.
/сега минавам на бележка/

Знам, че е специален и заслужава.
Нали това беше човекът с касовата бележка?
Кой можеше да каже тогава , че този човекще иска да се самоубие виртуално?

Ако наистина приемеш , че те разбирам,
приеми тогава , че и това е достатъчно
и разбери,
че не трябва да се напъваш за нищо.

Не те разбирам, Лана.
Защо болката е егоистично чувство, защото само аз мога да усетя собствената си болка ли?
Защо в истинската любов няма болка? Опиши ми го.
Поздрав и на теб!!!

Не мога, разбира се.
В отговор:

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Аз знам , че не си безразличен.
Но понеже и аз държа на хубавото мислене към мене и не искам да те разочаровам, предпочитам да не ти кажа какво си помислих сега.

Е нищо де нека ти кажа...
пък да става каквото ще!

Хубави неща , като че ли най-много ми допадна първото за душата , която е прах.
Не вярвам в това, че тази земя е печално преддверие,
което води в сумрак,
преди долината на Светлината.
Вярвам в Тук и Сега.
Вярвам
че тук има примки,
измами ,
капани,
илюзии,
фантазии,
изпитания,
подвизи и
предателства
но ако това е съдбата , то тя е СЕГА и в това е Светлината.
Успях ли да се обоснова?

Така е по-добре.
Нека нищо тогава не си обещаваме.

Да. Той е. Същия.
Кой изобщо може да каже нещо за утрешния ден?

Сетих се нещо.
Освен да ме разочарова нета мога и да го разбера и тогава пак да успея да не се занимавам с него. А тогава и няма да боли. Това не е ли по-... лесния път?

Трудно се обясняват тези неЩа така само с думи.
Поне на мен сега ми е трудно да описвам това,в което съм се убеждавала през годините.
Може би бих опитала,ако разполагах с пове4е време.
Сега Ще ти изпратя само усмивки

Марина,
ама аз все си мисля,
че сме предвидими,
като залагам на някакво постоянство
макар че понякога се изненадвам.
Модел.
Профил...
накрая какво
изненадаааа

Сигурно.
Но , за да осъзнаеш нещо не трябва ли да го пуснеш до съзнането, за да го пуснеш до там, да си отговориш на някои въпроси, пусни въпросът за разочарованието до там....
Лесно ли е, а?

Какво ти лесно?! Аз изобщо не мога да го направя това с пускането на въпроса за разочарованието. Ами сега?

Да, обоснова се перфектно и аз те разбрах. Не отричам нищо от казаното от теб.
Близко е до моето мислене, но силно вярвам в това което ти написах.
Само това е причината да ти го напиша.
Аз пиша за неща тук и сега, за Пътя.
Ти казваш и аз съм напълно съгласен с теб, че Пътя е целта!

МИР НА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА!

добро утро Pineapple,

у децата има спонтанност, искреност, непредубеденост, всеприемане и още много хубави неща, за това и знаят и могат да обичат
много възрастни това са го загубили безвъзвратно
останал им е само страха за оцеляването и много , много предразсъдъци, които наричат жизнен опит

за този опит ли сме тук/не в клуба/?

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Редактирано от CъH на 02.05.04 09:08.

здравей lce Tea,
и аз много си падам по ретро дизайна на автомобилите,
ама като този на колите на Великият Гетсби

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Споделям ти.
Понякога и ти ме изненадваш много.
Остави въпроса за разочарованието.
Важното е да търсиш.
И да задаваш въпроси.
На другите....

Добро утро!
...ако
ПъТят е целта,
то
Вярата е средството.
Не е ли?
има ли и друго?

/много светла усмивка/

Мисля си,
че жизнения опит е нещо много ценно,
но още по-ценно е да можеш да прибавяш към вчерашния опит
всяка нова ситуация.
Тогава не би изгубил спонтанност,
искреност,
непредубеденост
и
всеприемане,
и не би кристализирал някъде в миналото при миналия жизнен опит
Защо сме тук?/не в клуба/...още не знам каква ми е мисията, СъН.
Ти знаеш ли?

Otgovarqm ti i na dvata vaprosa s edin otgovor xaxa JENATA . Samo4e strannoto pri neq e 4e moje da gi pravi i dvete ednovremenno xaxa

Защо ли имам усещане за deja vu?

не си ли ми го казвал вече?

Аз продължавам да си мисля, че за да те разочарова нещо трябва да те е очаровало първо,
а за да те е очаровало,
трябва да си настроен за това.
Никоя жена ли не можа да задържи очарованието?

Rozata e krasivo cvete no ako nqkoi se opita da q iztragne s goli race shte se ubode!!!

Да.
И копривата пари, но аз знам как да я бера.

Приятно ли те изненадвам или неприятно?
Измислих какво ме разочарова.
Амбивалентното отношение.

Приятно.
/четох една друга твоя тема, свързана с антропология/
...
но изпитах амбивалентни чувства.
А когато ти казваш амбивалентно отношение това нещо като двойния морал ли е? Какво е ?

Не изпитвай амбивалентни чувства кум темата ми, само ми стискай палци и пренебрегни невежеството ми.
Не е двойния морал. Двойния морал предизвиква възмущението ми от несправедливостта. А амбивалентното отношение ме оставя объркана. По-скоро е амбивалентно повечение. Когато някой има вазлично поведение или отношение /не е ясно кое от двете/ към едно и също нещо.

струва ми се, че не си ме разбрала
аз не отричам жизнения опит изобщо, а това какво от него използваме, какво развиваме, как и за какво ни служи

със съжаление наблюдавам, че повечето хора безвъзвратно са загубили това, което изреждаме

ами май знам, и май вече съм на привършване
така си мисля поне

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

здравей Марина,
отдавна не сме се виждали
как си?

я дай някакъв пример за това Когато някой има различно поведение или отношение /не е ясно кое от двете/ към едно и също нещо., че и на мен ми стана интересно
просто не го разбирам, за това те питам

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

можешли да се възхищаваш без да пожелаваш ?

Ммммисля, че си пропуснала още нещо, което те очарова, но ти прощавам, очарованите хора често са разсеяни, което ги прави очароващи...очарователни просто...
Цунк!

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

Здравей СъН,

Не мога да ти го обасня. Май не трябваше да го пиша, защото засяга неща за които не съм готова да говоря. Съжалявам, виновна съм, прости, как да ти се реванширам?

здравей Марина, не исках да те затруднявам,
мислех, че може да се даде някакъв отвлечен пример,
питах само защото смътно усещам какво имаш предвид, но може и да бъркам
и понеже нещо си мисля все пак, на мен ми се вижда нормално човек да изпитва амбивалентни чувства, заради смисъла , който придава на факта в момента
нали сама всеки път ни казваш/ а!!! ама ти това си го махнала без да забележа/, че "всяка дума можела да носи всякакъв смисъл", аз го приемам както "смисъла , който му придаваме" :-),
и със ситуациите и хората мисля, че е така, не само с думите
в един момент може да ги приемаме, в друг, същите да ги отхвърляме
твоето отношение към мен не е ли амбивалентно?

как да се реваншираш ли?
ами пусни някоя интересна тема, че да си бъбрим
имам още малко работа на компютъра

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Аз ти стискам палци /другата част от изречението ти не съм я забелязала/...
Амбивалентни чувства не към темата ти и не към теб.
"Някой има различно отношение към едно и също нещо"???
не те разбрах
Аз страдам когато имам специално отношение към някого, а този някой не оценява индивидуалността ми и ме слага на конвейрна.
Едно и също нещо по едно и също време ли? Дай ми пример, Марина.

на привършване си?
Не не не ми го казвай това!
Ще трябва ли да прибавя и това горчиво усещане към жизнения си опит?
Като знаеш за себе си каква ти е мисията,
защо не кажеш и на мене, а?

Не мога.
Розата трябва да я помириша поне...ако не мога да я откъсна.
На малкото дете какво казваме "Ще те изям...ще ти откъсна бузките, ще те сгризкам..."
Ако не искаш да късаш копривата, но харесваш розата, то струва си да се опиташ да я откъснеш дори и да се убодеш.

за едно и също ли мислим и говорим?
такова усещане имам, сякаш допълни нещо, което аз пропуснах
сега да почакаме Марина, да видим какво ще каже
егаси, каква муха ми пусна пък тя сега, има цял ден да си мисля

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Много късно прочетох , че си искал пример и тя ти е отказала,
аз също поисках пример,
а не трябваше.

Каква е мухата?

Трябва ли да чакаме?

Дай да не чакаме , а да мислим.
За какво ще мислим?

За амбивалентното ли?
Марина , нали няма да се сърди, ако не я чакаме?
Тя каза , че не е готова да говори за това.
Тя си знае.
/Марина, ако четеш това, знай че не е те притискам, само се опитвам да мисля/
Например любов и омраза към едно и също нещо.
Това амбивалентно отношение ли е?
И ако е такова е нормално май.
Ако аз съм това нещо...
Някой изпитва любов и омраза към мен , да в този случай сигурно омразата ще ме разочарова.
МНого схематично ли го направих?

ами не знам дали трябва, дали ще го прибавиш - също
мисля, че е индивидуално,
някои хора дори не се интересуват дали имат мисия, така че не може да се очаква да я изпълняват
то пък и това "мисия" много мисионерски звучи
аз знам какви са ми способностите, познавам си вече донякъде границите без да се надценявам или подценявам, знам как са употребени, и какво е постигнато
не изпитвам към това никакви чувства, просто констатирам, за това и спокойно го казвам
какво да ти кажа? каква е твоята мисия ли?
ми не знам, това можеш само ти да разбереш по това, в какво си най-добра, кое вършиш с огромно удоволствие, без очаквания, без да се интересуваш от отплата, награди, благодарности и т.н., и приемаш безусловно
сега ти пожелавам приятен ден защото изчезвам
като СъН естествено, който довечера може пак да се върне

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Аз питах за твоята мисия.
А иначе онова, което върша с огромно удоволствие без да очаквам отплата , награди и приемам безусловно... е да си стоя тук.
Обаче понеже никой не ми плаща за това /ако някой иска да ми плаща за това да ми се обади/ сега и аз изчезвам.
До скоро.

Дами, дами, дами. Къде хукнахте сега когато аз дойдох?
Нищо де. Това му е хубавото на форумите. Можем да си говорим без да сме на едно и също място по едно и също време.

Ананасче, ще ти разкажа как го измислих това за амбивалентното, но дано да не ми се смееш много. Много рано сутринта е, аз съм се събудила, но не е време за ставане. Въртят ми се хиляда мисли в главата. По едно време, не знам защо и как, се сещам, че аз още не съм измислила разочароващото от твоята тема. Почвам да мисля по въпроса и след една дълга асоциативна редица стигам до нещо което много ме разочарова, но не мога да го назвоа с една дума - трябва да измисля заглавие на това разочароващо нещо. И много подходящо ми изглеждаше "амбивалентно отношение". По някое време и съм заспала. А сега си спомням името което измислих, а не си спомням мислите които стояха зад него. Спомням си само мъничко което наиситна ми се свиди и ме е срам да ви разкажа.

Сега май ще е най-добре и аз да се наредя до вас и да разсъждавам.

Съжалявам СъН,
не можах да се реванширам с нова тема. Твърде късно видях постинга. Но една нова тема никога не е в повече.
Не се ангажирам с време обаче. Не знам кога ще ми дойде музата която е специализирана в нови теми.

Ананасче, днес си спомних, че ти бях обещата една фантазия, преди много време. Ето я:
Лежа си аз на леглото и си чета книжка. Това още не е фантазията, а реалната ситуация. И както си лежа и си чета ми се приисква ама много да изям една ябълка. Обаче ми е толкова удобно и уютно в леглото и мързеливо, а книгата ми е много интресна и си казвам "след малко ще стана да си взема ябълка, а сега ще си полежа още малко". Така. Обаче това вече ми е влязло в главата и умът ми се отплесва вече. Представям си как ставам, отивам до кухнята, вземам си ябълка, измивам я, обелвам я, изяждам я и всичко това си представям съвсем детайлно. После се сещам, че си чета книжката всъщност и се върщам към нея. Обаче след малко пак. в ума си ставам от леглото, отивам до кухнята... същото се повтаря. И така много пъти. Докато накрая се ядосвам на себе си, и ставам наистина и правя точно това което съм си представяла до сега. И усещането е малко странно.

здрвей Марина,
не си се упражнявала достатъчно и съсредоточено, иначе щеше да постигнеш по-добри резултати
е точно това имам предвид, когато казвам, че с мисъл можем да постигнем всичко
представяш ли си ако беше започнала да си представяш , че отиваш до кухнята левитирайки, или пък, че ябълката сама изскача от мястото където седи и ти с мисъл я обработваш и я докарваш до устата си

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

добро утро Pineapple,
да, би могло седенето ти тук да бъде мисия

да те питам, ако приемем, че имаш средствата, които са ти необходими за да живееш, би ли стояла денонощно тук?

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Не съм се смяла.
Честно.

Ако не си беше сменила позата при самото събуждане, може би щеше да помниш, нищо де...
Можеш да задържиш онова мъничкото, което ти се свиди и от което те е срам, аз не искам да те ограбвам.

Това си е направо сънуване на яве.
Знаеш ли аз какво си мисля?
Случайно като си лежеше там с книжката, книжката да не беше книжка , а учебника по когнитивна?... и да си чела нещо свързано с акомодацията и асимилацията, нещо за Пиаже...
Да ти призная нещо.
Аз и реално си прося някои да ми разказва фантазии.
Сега направо ме е срам да ти кажа и разкажа каква фантазия чух...
Ама така е като много питам.

Отговорът е Да.
Но нека не се ограничавам само с това Тук.
Само тук ще стане скучно.

Ами до сега не си го бях поставяла за цел. От утре ще разхвърча ябълки из апартамента. Голямо четене на книги ще падне.

Това което ти разказах беше само пример. Често ми се случва преди да направя нещо да си го представям детайлно.
С Пиаже се запознах съвсеееем бегло. Изчакай да ми мине един курс по него и тогава ще мога да участвам адекватно в разговора.

Неее, не искам да си говорим за Пиаже.
Казах ти само аз какво си представих, Марина.
Да, ти си права, това имах предвид като казах фантазията те кара да преиграваш предварително ситуацията.... и преигравайки и прогнозирайки може да те спаси.

I na dvata vyprosa- horata.

Хората.
Нещо като цикъл ли?
Очарование - Разочарование - Ремисия - Очарование - Раз... - Ремисия....

или без ремисии?

Аз май зациклих...

Добър вечер.
Мисля си че в случая средството си ти.
От топлите ти думи, които ТИ изписа, ми стана леко и приятно.
Само ти можеш да знаеш, защо ги каза.
Не вярвам да ги казваш случайно без причина. Причините ни карат да мислим, желаем и говорим и така пораждат нови причини. Може би по Пътя към Целта ще овладеем и ползваме причините и така да успеем да направим светли себе си и всичко което е около нас, както ти направи с мен сега.
Леки и приятно сънища.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря!

Имам си причина,
да искам да знам,
понеже някой тук попита докато те нямаше,
аз сега желая да знам,
ти
ако трябва да се определиш с една дума,
ТИ -
какво би казал?

Имам си причина,
да искам да говорим и питам още нещо.
Възможно ли е тази дума да е различна от думата, която би дал на някой друг тук?
Няма лошо.
Възможно ли е?

Още не знам за какво ще ги ползвам тия причини.
Засега само ги овладявам.

Пусни ми семафор зелен, че много време съм на коловоза вече...

Доколкото разбирам въпроса ти, ти питаш еднакви думи ли бих ползвал за отговор към различни хора?
Не, не бих ползвал еднакви думи и смъсъл при отговора на един и същи въпрос към различни хора. Трудно мога да ти обясня как определям и променям думите и смисъла. Мога да ти кажа, че това със сигурност не е заради казаните думи от другия, не е от думите. За правилен избор на думи и смисъл в конкретен случай, се изисква психологическо познание за човека. Такова познание може и трябва да се постигне не само с външно обучение, а и вътрешно самонаблюдение изхождайки от мисълта, че всички сме еднакво устроени. Каквото открием у нас със сигурност го има и в другите. Останалото е лесно, само разместваш външните обстоятелства по свое желание, като вече добре знаеш, че те, външните обстоятелства предизвикват определените реакции у хората с които общуваш. Но всичките тези наши усилия и труд за да не отидат напразно и да се похабят ти трябват МОТИВИ. Мотивите са основата върху която ние градим. Безсмислено е да градим огромни, красиви неща без здрави основи. И Природните закони са против такова пилеене на енергии и сили.
Ще ти пусна известен цитат от библията за да си помогна в обосновката:

“Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно познание за всички неща и такава силна вяра, че и планини да премествам - щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне - щом любов нямам, нищо ме не ползва”

Каквото и да отговоря аз на въпроса ти или да го сторя за друг с други думи , намам ли Любов нищо не съм, нищо ме не ползва

Аз съм доста егоист и пресметлив човек

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбра ме точно.

Успя да хванеш моя смисъл.

Не съм сигурна дали аз хванах твоя.

Думата,
с която би се описал любов ли е?

Приемам те такъв , какъвто си "егоист и пресметлив човек".
Свиди ли ти се сега да ми дадеш семафор зелен? Винаги ли червено свети това нещо? Или имаш мотив да ме държиш на тоя коловоз?

Вече не са твои и мои-наши мисли са! Уверявам те че те, мислите ни, са по- работоспособни от нас, безпристрастни, неумолими и справедливи. Те работят по принципа за коитио са създадени и си борят за "живота" си!
След като вече сме ги създали резултата не е наша грижа, това е хубавото.
Думата с която бих се описал не е Любов, много съм далеч от тази дума сега.
Уча се, това е най- близко до мен и съм много благодарен на съдбата, че ме среща с такива същества като теб и другите.
Виж, семафора е за мен, за да ми напомня....ти не се задържай пред него, слагай очилата със зелените стъкла, нали зелен цвят ти трябва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти избра глагол , за да се опишеш.
...а същевременно:
"след като вече сме ги създали резултата не е наша грижа"
Глагол + съзерцателна позиция???

Не се опитвам да те анализирам,
нямам претенции такива,
само искам да те разбера.

Няма да мога.
Може ли да говоря с другия?
Моля!

Здрасти, ако си ме разбрала ето, говори с другия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само това исках!
Благодаря!
Знаех, че след като веднъж си го правил , можеш и пак...

Много е трудно да го измисля и отговореното да остава вярно за мен.
Един път почти успях, но нет-а ми се срути и всичко отиде по дяволите.
Не ми идва музата, но все някога ще съм си го избистрила и ще ти отговоря.
Обещавам.
До скоро, слънчева!

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

Вей,
не са важни отговорите,
важни са стимулите,
които ни карат да се замислим.

До скоро, ...........!

Наистина!
А аз вече съм ти казвала, че си много важна за мен. Много стимулираща ме и замисляща ме.

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."