Добро утро!
...ако
ПъТят е целта,
то
Вярата е средството.
Не е ли?
има ли и друго?

/много светла усмивка/

Мисля си,
че жизнения опит е нещо много ценно,
но още по-ценно е да можеш да прибавяш към вчерашния опит
всяка нова ситуация.
Тогава не би изгубил спонтанност,
искреност,
непредубеденост
и
всеприемане,
и не би кристализирал някъде в миналото при миналия жизнен опит
Защо сме тук?/не в клуба/...още не знам каква ми е мисията, СъН.
Ти знаеш ли?

Otgovarqm ti i na dvata vaprosa s edin otgovor xaxa JENATA . Samo4e strannoto pri neq e 4e moje da gi pravi i dvete ednovremenno xaxa

Защо ли имам усещане за deja vu?

не си ли ми го казвал вече?

Аз продължавам да си мисля, че за да те разочарова нещо трябва да те е очаровало първо,
а за да те е очаровало,
трябва да си настроен за това.
Никоя жена ли не можа да задържи очарованието?

Rozata e krasivo cvete no ako nqkoi se opita da q iztragne s goli race shte se ubode!!!

Да.
И копривата пари, но аз знам как да я бера.

Приятно ли те изненадвам или неприятно?
Измислих какво ме разочарова.
Амбивалентното отношение.

Приятно.
/четох една друга твоя тема, свързана с антропология/
...
но изпитах амбивалентни чувства.
А когато ти казваш амбивалентно отношение това нещо като двойния морал ли е? Какво е ?

Не изпитвай амбивалентни чувства кум темата ми, само ми стискай палци и пренебрегни невежеството ми.
Не е двойния морал. Двойния морал предизвиква възмущението ми от несправедливостта. А амбивалентното отношение ме оставя объркана. По-скоро е амбивалентно повечение. Когато някой има вазлично поведение или отношение /не е ясно кое от двете/ към едно и също нещо.

струва ми се, че не си ме разбрала
аз не отричам жизнения опит изобщо, а това какво от него използваме, какво развиваме, как и за какво ни служи

със съжаление наблюдавам, че повечето хора безвъзвратно са загубили това, което изреждаме

ами май знам, и май вече съм на привършване
така си мисля поне

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено