Ако в лЮбовта има болка...?
В истинската лЮбов,в ЛЮБОВТА няма болка.
Болката е едно егоизти4но 4увство,което е способно да отре4е ЛЮБОВТА,а аз не съм болка.
Поздрави за приятната тема

Ако ти кажа че нищо нито ме очарова нито разочарова, ще си помислиш, че съм безразличен, а аз държа на хубавото мислене към мен, не искам да ме разочароваш, предпочитам да съм очарован от теб.
Ще цитирам за равновесието:
"Ако душата, къпеща се в слънчевото сияние на твоя живот, ти се усмихва, ако тя пее вътре в своята обвивка от плът и материя; ако тя ридае в своята крепост, съградена от илюзии; ако твоята душа се сили да скъса сребърната нишка, която я свързва с Учителя" - знай, ученико, твоята душа е прах.
Ако разцъфващата твоя душа' се вслушва в тревогите на този свят; ако тя откликва на гърмящия глас на Великата Илюзия; ако уплашена от горещите сълзи на страданието или оглушена от воплите на скръбта, тя отстъпи ~ подобно плашлива костенурка - под щита на своята личност, узнай: твоята душа е за своя безмълвен Бог недостоен
ковчег.
Когато, израснала, твоята душа излезе от сигурното си убежище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отражение върху вълните на пространството, тя прошепне: „Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата.
Тази земя, ученико, е Чертог на скръбта, където по пътя на тежките изпитания са заложени примки, за да заловят твоя Аз с измами, името на които е „Велика Ерес"' Тази земя, о, ученико несведущ, е само печално преддверие, което води в сумрак, зад който се разстила долината на светлината.
Светлината, която никакви бури не угасят, която гори без фитил и без елей…

… Виж! Ти сам си вече Светлина, ти сам си вече Звук, отсега ти си сам за себе си и Бог, и Учител, и предмет на своя собствен копнеж: непрекъснат Глас, що звучи във Вечността, който не подлежи на промяна, недостъпен за греха."

МИР НА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА!

Ако ти можеш да бъдеш винаги справедлив , толерантен и непредубеден, то аз ти обещавам същото от себе си.
Ако някога се объркам нещо - ти ми обещай да ми кажеш.
Искаш ли?
Усмихвам ти се.

Ти не си.
Защото в случая с мерцедесите си абсолютно прав.
Не стига че много се смях....ами , ами после и го разказах, а пък аз много помня думи, и го разказах дума по дума както си го написал...оказа се че не само аз мисля че си прав...
Ще те питам. Ако знаеш, ако можеш и ако искаш.
Каквото и да кажеш. Благодаря.
/сега минавам на бележка/

Знам, че е специален и заслужава.
Нали това беше човекът с касовата бележка?
Кой можеше да каже тогава , че този човекще иска да се самоубие виртуално?

Ако наистина приемеш , че те разбирам,
приеми тогава , че и това е достатъчно
и разбери,
че не трябва да се напъваш за нищо.

Не те разбирам, Лана.
Защо болката е егоистично чувство, защото само аз мога да усетя собствената си болка ли?
Защо в истинската любов няма болка? Опиши ми го.
Поздрав и на теб!!!

Не мога, разбира се.
В отговор:

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Аз знам , че не си безразличен.
Но понеже и аз държа на хубавото мислене към мене и не искам да те разочаровам, предпочитам да не ти кажа какво си помислих сега.

Е нищо де нека ти кажа...
пък да става каквото ще!

Хубави неща , като че ли най-много ми допадна първото за душата , която е прах.
Не вярвам в това, че тази земя е печално преддверие,
което води в сумрак,
преди долината на Светлината.
Вярвам в Тук и Сега.
Вярвам
че тук има примки,
измами ,
капани,
илюзии,
фантазии,
изпитания,
подвизи и
предателства
но ако това е съдбата , то тя е СЕГА и в това е Светлината.
Успях ли да се обоснова?

Така е по-добре.
Нека нищо тогава не си обещаваме.