Благодаря ти!
...взимам си онези неща, които си казала че те очароват...
Понякога се страхувам , мисля си , ами ако утре не е така и изгубя нещо?
...
"Разочарова ме възможността някой ден да поискам все пак да пия кафе...:)"
Представи си , че не си поискала да пиеш кафе, но някой ден установяваш че той те игнорира. Дръпва се. Ти знаеш какво става. Той те изолира. Точно защото ти го познаваш толкова добре. Не иска да се издаде. Има проблеми , които го смазват, не може да си намери място и ....те изолира. А ти си човекът който го познава най-добре. Ти можеш да му помогнеш. Той е някъде другъде обаче.
Какво правиш, Джанго?
Можеш да се разочароваш от себе си и от него.
Можеш просто да отидеш да го намериш.
Извинявай. Това сега са си мои неща.
Намерих го. Не ми е присъщо. Обаче не ме свъртя.Понякога само това е достатъчно.
Винаги можем да се разочароваме от нещо. Това е най-лесното. Нали?

{}

Ти,
сигурно се сети,
че,
и ти имаш пръст да пусна тая тема.
Но така и не ми каза какво те разочарова.
Не настоявам.
Ти не искаш , нали , Марина.
Не те нападам.
В онази другата тема говорехме за разочарование.
Казах си ако знам какво очарова и какво разочарова хората, да за всеки е различно, може би ще знам как да те разочаровам от нета. Но по-важното е дали искаш? Разбирам те.

Ами, мисля си, че ако очарованието от ...нещото е било силно и истинско, по детски запаметено, интерпретирано и интернализирано, ако си е твое...разочарованието може да бъде или много лесно или много трудно. Или никога никакво. Да, изолира те, защото те пази, пази себе си...пази очарованието, не мислиш ли?

Щом го прегърнеш...нещото....почувствай го. заради утре - то. Само така няма да се разочароваш. Само ще си празна. Търси и го намирай всеки път, когато го почувстваш. И никога, ама никога не се разочаровай от себе си заради факта, че търсиш, че намираш, и нека, нека да не те свърта.
Успокоиш ли се, спре ли сърцето ти да се завира в гърлото, поне от време на време, намали ли пулса под двеста в минута, спрат ли слънцето или дъжда да те разплакват...тръгвай да го търсиш. Даже и да е до теб.

Винаги можем да се очароваме с начале, нали?:)))

Не мо'еш да мъмриш, брат! Все едно хан Аспарух да мъмри!

По - добре е да си останем очаровани.
Защо нещата винаги трябва да вървят по двойки?
От двете състояния избирам само едното - очарованието!

Дааа, винаги можем да се очароваме отново.

Разочарованието може да бъде или много лесно или много трудно или никога никакво...това е много хубаво казано,, Джанго.

Сетих се за една реплика "ако разбереш всичко за един човек , то той спира да ти бъде интересен, ако той ти покаже , разкаже и най- съкровените си неща и оголи и най-тъмните ъгълчета на душата си...става безинтересен , а ти си в позиция на губещ. Тогава спираш да търсиш."
Доста вулгарно звучи това, нали?
Не знам дали има нещо вярно.
Има вярно...с твоето ...спре ли сърцето...успокоиш ли се...
Ще се съглася с теб - да пазим очарованието!

"ако разбереш всичко за един човек , то той спира да ти бъде интересен, ако той ти покаже , разкаже и най- съкровените си неща и оголи и най-тъмните ъгълчета на душата си...става безинтересен , а ти си в позиция на губещ. Тогава спираш да търсиш."


загубил си точно в същия миг, в който си си позволил да си помислиш, макар и за малко, че е възможно да си разбрал всичко за някого. Няма такъв филм. Аз никога не съм знаела всичко за някого. Нито някой е знаел за мен. Което, според мен , е жалко.

"...и как му се прииска да влезе в мислите й, в чувствата й, в кожата, и в пръстчетата на краката....да разбере, не просто да научи......" Хубаво, а ?

Не мо'еш да мъмриш, брат! Все едно хан Аспарух да мъмри!

Хубаво да!!!
да разбере, не просто да научи...в това е цялото очарование
Искаш ли да направим малък завой?
....
ако не искаш няма да се сърдя,
просто не чети по-надолу
.................................................................




Казват , че връзките между хората не са симетрични.
Да кажем, че той иска да влезе в мислите ми, в чувствата ми , в пръстчетата.....и всичко да разбере ... А пък аз не искам....Досадно ми е. Не ме привлича. Той е настоятелен. Не може да разбере.
Пробвам намек.
Давам го индиректно.
Той не се отказва.
В един момент съм поласкана от вниманието. Очарована съм само от факта, че той е очарован толкова.
И се оставям на наслаждението.
Да.
Но в следващия момент той пак ми става досаден.
Тогава той се разочарова от мен.
И аз от себе си.

изненадващ

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

ми квит сте:)) Кво искаш пове4е. После не били симетрични...:) Добре де, сериозно.
Защо тормозиш мозъка си с някого, ...който ти е бил досаден, удоволствието от общуването с когото се дължи само и единствено на наслаждението от обема внимание и досадно, натрапчиво усещане, че той винаги ще иска още и винаги ще го иска от теб? Защо?

Не мо'еш да мъмриш, брат! Все едно хан Аспарух да мъмри!