Лана,
това е хубаво...но не мога да не те попитам : ако в любовта има болка, ще я отречеш ли?

Аааа,
няма да се отървеш толкова лесно.
Първо да ми обясниш нещо.
А тъпият мъж сексапилен ли да е?
Тъп в смисъл на простак ли?...или само интелигентност...?
в смисъл на задръстеняк ли?
комплексарче някакво?


Нещо на ухо, .........
Джинджър, четох , че мъжете , чиято кариера не е свързана с интелектуална дейност са особено потентни. Ти вярваш ли на това? Аз КАТЕГОРИЧНО не!

АЗ от твоя по-хубав отговор, не мога да дам за себе си.
Направо ме хвърли в дълбок размисъл.
Не че не съм си мислила като пуснах темата.
Обаче твоето "аз" и "човека отсреща" е толкова изчистено като смисъл, че мога с лека ръка да го отхвърля...и да си кажа ..."това не е възможно...няма никакъв смисъл...абсурд някакъв си..." Не е така.
Като мислих за разочарованието се оказа, че винаги го насочвам към нещо не у мен, у другиго. А ако е у мен то винаги е било свързано с това, че съм се излъгала в нещо. Нещото ме е очаровало и после ме е разочаровало и вината си е моя. Що съм се очаровала?
Случвало ми се е да се очаровам и от себе си.
На теб никога ли?
Очарова ме /в човека отсреща/ естествената спонтанност, способността да си признае грешка, смелостта да приеме трудна ситуация и да се справи с нея...амбицията.
Разочарова ме /в човека отсреща/ граденето на изкуствен имидж, илюзорна представа за себе си, наглостта.
У мен - че мога понякога да изненадвам себе си, разочаровам се винаги , когато се пренавия за нещо...

Няма. Обещавам.
Какъв отговор би те очаровал?

това са експлоатации на чувството учудване - не ми е присъщо

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят

Очарова ме това, че Mustang V6 Coupe in Windveil Blue е точно в моя цвят.
Разочарова ме това, че не е мерцедес.

Да, да знам...видях още вчера, че иска да се самоубие, а аз посмъртно не искам да участвам в това.
Груба ли съм?
Мога да се коригирам.
Мога да бъда много нежна, много...
Имам да ти казвам нещо, оставих те за най-накрая, нарочно.

Добре де.
Аз няма да те тормозя.
Но още ми дължиш една награда.

Очарова ме пролетта, любовта, семейството ми, отражението ми в огледалото и в очите на любимите ми същества, слънцето навън, уикенда, мисълта, че ...мисля за това какво ме очарова....

Разочарова ме възможността някой ден тези неща да спрат да ме очароват.

Очарова ме факта, че сутрин вместо да отделя време за чаша кафе, предпочитам да лежа до любимия мъж още 7 минути. Разочарова ме възможността някой ден да поискам все пак да пия кафе...:)

Като цяло съм очарована:)
Което пък само по себе си е очарователно:)
Ти също.

Не мо'еш да мъмриш, брат! Все едно хан Аспарух да мъмри!

наградка малка... просто е ла :)

Ако имаш подходящата нагласа, интересните проблеми сами ще те намерят